Иван Ласкин: Страх ме е за бъдещето на България, страх ме е от мигрантите, от варицелата, и от това да върнат Люба Кулезич в ефир

Препечатване уникално интервю на известния български актьор Иван Ласкин, дадено пред колегите от ВIG5.bg

- Васко да Гама ли е голямата ти роля?

- Във Васко да Гама, Георги Марков (Фори) и Илия Лингорски (Женя) са главните актьори. Аз съм само за подплънка.

- По статусите ти в социалната мрежа си личи, че много обичаш България. Какво е в дъното на тази любов?

- Красотата й, страданието й, историята й, и магнетизма. България е велика страна. Тя ще пребъде!

- Ще емигрираш ли?

- Аз го правя 2-3 месеца годишно. Когато преди няколко години казах, че ще емигрирам имах предвид държавата, а не страната. Тази страна е една от най- красивите в Европа. Когато пътуваш из България пейзажа се мени на всеки 40-50км. Сякаш скачаш от красота на красота. Като че ли обаче, милата ми Родина все не случва на управници. Затова така казах. Сега просто си деля времето и присъствието си тук и в чужбина и се чувствам отлично.

- Кога си се чувствал най-глупаво във връзката си с Александра?

- Александра изглеждаше най-глупаво на рождения си ден. Карахме се цял ден. Накрая аз я ударих с тефлонен тиган по главата, а тя ме напръска с евтин дезодорант. На рожденните ни дни винаги е така. Накрая всички знаят как любовно приключват семейните кавги. А и аз просто много я обичам. Тя мен повече.

- С какво те спечели Александра?

- Е, то се вижда с какво. Тя е съвършена.

- Ще се радваш ли ако дъщерята поеме по вашия път, и стане актьор?

- Банално е да го кажа, но както дъщеря ми реши. Аз не бих се радвал. За майка и не знам. Актьор на значи “аз участвам в сериал и после в девета глуха” Актьор означава труд, последователност и талант. Най вече труд. Дъщеря ми притежава всичко това, но още от сега мисли да си вложи качествата в медицината. Може би за да лекува актьори.

- На какво преди всичко възпитавате с Александра, София?

- Трябва да е възпитана в честност и отговорност. Хигиена на чувствата и на намеренията. Обич към страната си и смислен живот. Преданост към близките и обучение за достоен живот! Тя трябва да стане изключителната картина, която са изрисували майка й и баща й. Защото четките и боите са в ръцете на нейните родители. От нас зависи.

- Научи ли те малката София на нещо?

- Мисля, че ме учи на всичко. Тя е толкова мила, а аз съм толкова груб бордюр. Тя ме прави-по внимателен и нежен. Когато сутрин ме целуне за “добро утро” се чувствам като в гора пълна с пойни птици. Блажено е.

- Ако решиш да имаш още едно дете, момче или момиче би искал да бъде?

- Каквото Бог даде, но по принцип си искам момичетата. Израстнал съм сред пишки: имам трима братя все пак.Пълни идиоти като мен. Момиченцето е едновременно слънце и луна. Без момиче няма живот. Справка: Господ и Библията.

- Във какво приличат момичетата ти на Пепа Николова?

- Във всичко. От лице до походка, маниери и смях! Тропане с крак, чар, грижа, старание, много любов,прилежност..абе Пепа, Александра и София са едно и също!

- Ако би имал възможност какво би казал на Чочо Попйорданов днес?

- Не искам да говоря за това. Каквото имам да му кажа, ще му го кажа на 11 юни. Тогава е рожденият му ден.

- Много близки ли бяхте?

- Ние с него сме се срещали още преди да се родим. Чочо е велик човек. Той гори от любов.

- Кои са най-близките ти приятели и по какво си приличат?

- Моите приятели са два гълъба, които ми кацат редовно на терасата, кучето Стефан , което аз храня тайно, един гущер който живее под връх Безбог, Александра и още 4-5 човека. Приличат си по това , че всички те ме обичат безкрайно.

- Какво е театъра за теб?

- Аз не знам какво означава думата театър. Едни казват “театър на военните действия”, други (негативно) “този ни разиграва театър). Трети, подигравателно в кръчма “ее, голем артист е тоя” и т.н. За мен театър е, аз да стоя седнал на стрелата на 70 метров кран, а в кабинката кранистката да играе моноспектакъл написан от Луна и Азис. Е, кажи ми сега, не съм ли арт? Театъра в България е 80% качамак от плагиатства. Гледат нещо на някой фестивал или в You Tube и веднага copy-peaste на сцената. Останалите 20% не мога да ги открия.

- Как би описал връзката ви с театъра през годините? Имаше ли взаимност или едната страна даваше повече, докато другата вземаше с охота?

- Когато играя, имам чувството, че не стъпвам по земята. Тъмнината изчезва и се появява топлина и радост. Това е.

- Ловец си. Ходиш ли редовно из планините?

- Аз не стрелам на лов отдавна. Просто ходя в планината и после се напивам с вино, с прекрасни приятели. За мен лова е друг свят. Като че ли чувствата ми влизат в някаква прекрасна мафия и аз се чувствам страхотно там. Освен това и се грижа за дивеча, като отделям средства за засяването на грахови и овесени ниви. Носим каменна сол по чукарите заради животните, за разлика от някакви зелени, бембени и всекви там активисто-каици, които не могат да различат бук от габър и дъб от леска.

- Кой е най-големият ти страх?

- Аз не съм страхлив. Е, имам някакви дребни страхове. Страх ме е за бъдещето на България, страх ме е от мигрантите, от варицелата, и от това да върнат Люба Кулезич в ефир.