За смеха около Е.Захариева и крясъците на някои главни редактори в нейния хор

Автор: Божидар БОЖКОВ*

Така и не разбрах целия ажиотаж около казаното от Путин. Човекът заявил, че писмеността е тръгнала от македонската земя. Солун е част от Македония (ВИЖ ТУК). Там дори има базирано министерство за Македония, чиято сграда е в Тесалоники, не в Атина, и министърът си стои точно там.

Путин не е казал Македонската държава, а македонската земя. Изразил се е съвсем точно. Продължавам да не разбирам виковете и крясъците по темата, освен, ако не приемем, че някои хора не разбират каква е разликата между областта Македония, обхващаща доста голямо пространство, и днешната държава с това име.

Още по-смешна е реакцията на българския външен министър, който иначе е една кръгла нула и за нищо друго не смее и гък да каже, преди да се е запознала с тезисите на Брюксел и актуалното благоразположение на американския посланик, но, когато става въпрос за Русия - естествено, веднага ще се изкажем.

Така е винаги - когато си със завързани ръце и уста по всичко, което те касае, но са ти дали тясна пътечка, по която можеш да кряскаш, кряскаш, та пушек се вдига. Някога, когато работех още в „Стандарт“, бе същото - всичко бе забранено за писане - правителството, президента, групировките, почти всички финансови кръгове и големи компании. Разрешено бе да се напише, когато работник умре от волтова дъга или да се плюе по БСП, поради което газетата се дереше, въздух не ѝ оставаше, и по двете теми - от първа до последна страница.

Същото е положението впрочем и с еврото - никъде Брюксел не е казал, че България веднага ще получи правото да го въвежда. Говори се единствено, че ще има предложение, на което да не може да се откаже. Но това предложение ще касае онези държави, които Брюксата много иска да види в еврозоната, а те се дърпат: Полша, Дания, Швеция, Чехия, Унгария... България не е била никога и смятам, че никога - до самия крах на валутата, няма да бъде в тази група. Което е много показателно, защото евро е официалната валута в такива държави, като Косово и Черна гора.

А най-жалкото е, че в общия хор кряскащи от вчера насам виждам главни и зам.-главни редактори. Тежко и горко на горката българска журналистика, щом това са ѝ водачите.

*Коментарът е от фейсбука на колегата Божидар Божков

*Заглавието е на Флагман.бг