Бизнесът иска: Учиш държавно, работиш в България!

Правителството незабавно да преосмисли държавната политика по отношение на човешките ресурси, очакват от Асоциацията на индустриалния капита.

Бизнесът иска хората, които получават висше и средно професионално образование в рамките на държавната поръчка, да имат ангажимента да работят в България или за български компании или институции за определен период от време. От АИКБ смятат, че в тази връзка е е необходим нов Закон за професионалното обучение и образование, съобщава Днес.бг

В своя позиция по проблемите на политиката по доходите и човешките ресурси посочват, че за определени необходими за икономиката, но непопулярни специалности, трябва незабавно да се заделят финансови ресурси за отпускане на стипендии за учащите, както за висше, така и за средно професионално образование. Тази стипендия също да е свързана с ангажимент за работа в България или за български компании или институции за определен, по-продължителен период от време.

Тук не става дума за "възстановяване на крепостното право", а за коректни взаимоотношения между потребителите на обществени финансови ресурси (учащите) и обществото като цяло, изтъкват от асоциацията.

Втората посока според тях e радикалната промяна в подхода към легалната имиграция в България на квалифицирани кадри. Според АИКБ е необходимо незабавно да се разшири обхватът на действие на "синята карта" в България и за крайно необходими за индустрията специалности.

Бизнесът настоява да искаме от Брюксел допускането на висококвалифицирани специалисти от страни, които не членуват в ЕС, да остане в компетентността на националните правителства и администрации, както и кадри да бъдат привличани с двустранни правителствени спогодби на първо време със страни с българска диаспора.

Големият проблем е, че България изостава чувствително спрямо средната за ЕС производителност на труда, но ръстът на възнагражденията у нас изпреварва ръста на производителността на труда, смята бизнесът.

Едновременно с това у нас така наречената „компенсация на заетите”, включваща всички възнаграждения, бонуси и други придобивки на работещите, е 41 % от БВП. По този показател, България изпреварва повечето страни от Балканите и от Централна и Източна Европа.

В позицията се посочва, че политиката на невъздържано нарастване на минималната работна заплата води до надценяване на труда на най-ниско квалифицираните работници за сметка на средно квалифицираните и висококвалифицираните такива, затруднява наемането на хора с ниска или неподходяща квалификация и ги изпраща в сивия сектор или на социални помощи.

Данните от европейската практика показват, че в страните от ЕС, където няма регламентирана МРЗ, безработицата е с 40% по ниска, а средно претеглената работна заплата е 1,66 пъти по-висока от същата за групата държави с регламентирана месечна МРЗ, към които страни се отнася и България.

От АИКБ настояват час по-скоро да се отмени административното определяне на минималната работна заплата за страната и да се премине към нейното договаряне между национално представителните организации на социалните партньори.

Според ръководството на АИКБ продължават да са актуални и въпроси, които са многократно дискутирани, като например отмяна на временно въведената през 2010 г. мярка работодателят да плаща за първите 3 дни болнични, отмяна на минималните осигурителни доходи, отмяна на "класовете" за прослужено време и др.

От асоциацията изтъкват, че по статистически данни работната сила в България е намаляла със 73 хиляди души  през 2016 спрямо 2015  година. Общият брой на хората извън работната сила вече е 2 856 300 души, а едва 239 000 от тях имат желание да работят.

По данни на МВФ България е сред най-потърпевшите страни от емиграционната вълна от изток на запад в годините на прехода. Към 2012 г. около 16 % от населението на България, Румъния, Хърватия и Албания е емигрирало на Запад, което е довело до намаляване на брутния вътрешен продукт (БВП) със 7 %. Прогнозата е, че към 2020 г. БВП на страната ще намалее с още 4 %.