Три от най-впечатляващите български съкровище тази вечер са в Бургас! Вижте ги безплатно до 24 часа

Автор: Иван КОЛЕВ, снимки: Иван КОЛЕВ

В Бургас днес пристигнаха три от най-впечатляващите съкровища, свързани със славната история от предците ни – „Най-старото злато в Европа – съкровищата на Варненския халколитен некропол“, „Тракийското съкровище от Борово“ и „Съкровището от Надсентмиклош“. Те са изложени в зала „Трезор” на Археологическия музей, намиращ се на бул.”Алеко Богориди”.

Днес е 13-ото издание на Европейската нощ на музеите, заради което всички културни институции ще работят до полунощ при свободен вход.

Напливът на бургазлии, желаещи да видят уникалните съкровища е огромен. Очаква се стотици да преминат през Археологическия музей в следващите няколко часа.

Тази вечер бе открита и обновената експозиция на Археологическия музей с нова зала „Средновековие“ и „Археологическите разкопки на Бургаския музей“, където са представени находки от периода Х-ХIV в. от Южното Черноморие – керамика, накити, въоръжение и снаряжение, християнска утвар. В обособено музейно пространство са изложени и археологически находки от разкопките на Бургаския музей - от крепостите Порос, Акве калиде и Русокастро.

За пръв път посетителите имат възможност да се запознаят с единствени по рода си артефакти като оловна ампула-реликварий и бронзов медальон с кръстове и емайл от крепостта Порос; надписа на Аполоний Ептайкент от Акве калиде; оловен печат на цар Петър и ампула-реликварий от крепостта Русокастро, многобройни находки от камък, желязо, керамика и благородни метали от трите археологически обекта.



ТРИТЕ СЪКРОВИЩАТА

„Съкровището от Надсентмиклош“ – гостуваща изложба на Национален исторически музей-София. Представено е единственото в света копие на най-голямото ранносредновековно съкровище в света, известно до този момент. То е открито през 1799 г. в малкото градче Надсентмиклош в областта Банат, която днес се намира в най-западната част на Румъния. Съкровището е съставено от 23 златни съда с изключително богата украса, с обща тежест от близо 10 кг. То се свързва с прабългарската аристокрация, управлявала Отвъддунавска България през IX в. областите в дн. Румъния и Западна Унгария. Според друга научна теория съкровището е принадлежало на владетелите на Аварския каганат, който в нач. на IX в. е унищожен от прабългарите на хан Крум и от франкския владетел Карл Велики. Представените експонати са изработени във Виена в началото на ХХ в. и са подарени от Австро-Унгарската империя на българския народ. Представляват напълно идентични с оригиналите предмети. Оригиналното съкровище е притежание на Виенския музей на изкуствата. То е гостувало за повече от 200 години само три пъти извън Австрия – два пъти в Будапеща, и тази година в България. 



„Тракийското съкровище от Борово“-гостуваща изложба от РИМ-Русе. Съкровището е открито през 1974 г. в околностите на дн. град Борово. Съставено е от три сребърни ритона с позлата, една разлата сребърна купа с позлата, и богато украсена с митологични сцени каничка – сребро с позлата. Ритоните са с протомета (предна част) на бик, сфинкс и кон. Те са изключително изящно моделирани, с допълнителна украса на роговете от перли и канелюри. Съкровището се датира от кр. на V-IV в. пр. Хр. Върху някои от съдовете има надписи „На Котис от Беос“-името Котис е царско тракийско име, носено от поне девет тракийски царе. Първият тракийски владетел с това име е управлявал Одриското царство в периода от ок. 381 до 359 г. пр. Хр. Експонатите са единственото копие на оригиналното съкровище.

„Най-старото злато в Европа – съкровищата на Варненския халколитен некропол“ – гостуваща изложба от РИМ-Варна. Представено е музейно копие на златните предмети на гроб №36 от Варненския халколитен некропол, който се датира от средата на V хил. пр. Хр. Гробът е кенотаф-символично погребение, в който не са открити човешки кости. Гробните дарове са от глина, кост, каолин, средиземноморски миди, мед и злато. Златните предмети от гроба са общо 857 – гривни, огърлици, апликации с форма на бикове с различни размери, владетелски жезъл, маниста и мн. др.