Нов стратегически поврат: Волен Сидеров призна Холокоста

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)

Лидерът на "Атака" преживя "катарзис"


В разгара на нацистките скандали от последните дни лидерът на „Атака” Волен Сидеров призна Холокоста. Това стана в сряда в парламента по повод обсъждане на клането в Батак. Депутатите почетоха с минута мълчание жертвите на трагичните събития от 1876 г.

Волен Сидеров обаче припомни идеята си баташкото клане да бъде осъдено от Народното събрание със специален акт като геноцид. Той обясни хронологично как от „Атака” в предишните четири парламента са предлагали това, но то винаги било отхвърляно.

„Имаше моменти, в които чухме и абсурдни контратези – че не е имало геноцид, че щом днеска сме все пак живи, имаме българи живи, то не било геноцид. Ами по същия начин би трябвало да отречем Холокоста над еврейското население в Европа или арменския геноцид, който тук – слава Богу, също приехме в тази зала през 2015 г.”, каза Сидеров. Така той не само призна Холокоста, но дори се възмути срещу онези, които мислят обратното.

Позицията на Волен Сидеров обаче е своеобразен катарзис, тъй като той нееднократно е поставял под въпрос геноцида над евреите.

Сидеров дори е даван на прокурор заради книгите си "Бумерангът на злото" и "Властта на Мамона" за антисемитизъм и насаждане на омраза към евреите и юдаизма и отричане или омаловажаване на Холокоста.

От Комисията за защита от дискриминация (КЗД) също са настоявали пред прокуратурата, че престъпление има.

В свое становище до държавното обвинение през 2012 г. КЗД пише: „И в двете произведения съществува отричане и омаловажаване на Холокоста, като това може да доведе до разрушаване на предварителните познавателни схеми, които читателите са имали за Холокоста като за хитлеристки геноцид над евреите или до първоначално създаване на изкривено разбиране на историческото явление по един подвеждащ начин. Книгите отричат като нереално събитието и го омаловажават на фона на загиналите от християнски културни общности (във Втората световна война), които са представени като жертви на един друг и вече "по-истински" Холокост. Холокостът се омаловажава и отрича чрез изобразяването и приравняването му към измислица чрез редица текстови похвати.”

Като заключение в експертизата на КЗД се казва, че от анализа и на двете произведения става ясно, че те насаждат, подбуждат и проповядват враждебно отношение, омраза и ненавист към определени групи от хора, на първо място към представителите на еврейската общност. От друга страна, книгите внушават и вменяват у читателя с еврейски произход унижение, позор и срам, пише още в становището.

Волен Сидеров е изтъквал подобни позиции и в свои телевизионни изяви. 

Сега обаче явно е налице обрат - лидерът на „Атака” вече признава Холокоста.
Това е втори „стратегически поврат” на Сидеров през последните седмици, след като той, бидейки краен русофил, се подписа под приоритетите на новото управление, сред които е и неотклонната и засилена интеграция на България в ЕС и НАТО.
В категории: Политика