In memoriam! Да си спомним за големия Янчо Патриков с една от веселите случки в неговия живот

Автор: Петър ПЕТРОВ Снимка Емел МАХМУД


Преди три години, на тази дата, катастрофира край Дебелт и по-късно издъхна в бургаската болница легендарният Янчо Патриков. Два месеца по-рано той навърши 70 години и се готви да отпразнува подобаващо юбилея си в Средец, тъй като е роден в тамошното село Светлина.

България губи един от най-именитите си родни спортисти. Янчо Патриков е с най-дългия спортен стаж - над 50 години като състезател, треньор, член на управителния съвет на БФБ. От 1963 г. до 1972 г. е активен състезател в националния отбор. От 1972 г. до 1992 г. е старши треньор на ЦСКА и помощник треньор на националния отбор, старши треньор на младежкия национален отбор, старши треньор на мъжкия национален отбор и началник тежка атлетика на ЦСКА. Републикански шампион, шампион на Дан Колов, балкански шампион от Любляна, европейски шампион от "София '69", европейски вицешампион от "Карлсруе '66" и "Истанбул '67". През 1968 г. става световен студентски шампион в Истанбул и шампион на армиите на социалистическите държави в Монголия. Печели и бронзов медал от световното в Канада. Бил е на Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико и Сеул 1988 г. Сам признава, че най-ценното му отличие е златният медал от европейското първенство в София през 1969 г. на стадион „Васил Левски”. Тогава той е на 25 години.

Близките и приятелите на Янчо Патриков и до днес помнят някои от интересните и забавни случки в неговия живот. Ще публикуваме една от тях, за да си спомним за него с добро и с усмивка на този ден.

"Бях в САЩ и един ден отидох да хапна в едно заведение за бързо хранене", разказваше на приятели Янчо Патриков. Той си напълнил таблата с разни вкусотии, оставил я на една празна маса и се върнал на касата да си купи и нещо безалкохолно. Докато плащал, изведнъж  забелязал, че някакъв негър вече е успял да седне на неговата маса, придърпал е таблата с неговия обяд и съвсем невъзмутимо  похапва от храната му.
"Бях толкова изненадан, че просто не знаех какво да правя. Не ми беше удобно да се разправям с човека, затова реших тихо и кротко да разделя  обяда си с него. Седнах на масата срещу непознатия и без да задавам излишни въпроси, започнах да хапвам заедно с него. Чернокожият ме изгледа учудено, но също не каза нищо  и продължи все така спокойно и мълчаливо да се храни.
Знаете, че много обичам сладките неща. Затова започнах да лапам бързо, за да изпреваря негъра и да стигна пръв до десерта. Когато бях опустошил почти всичко, малко преди да придърпам десерта, погледът ми случайно попадна на съседната маса. И изведнъж замръзнах на мястото си. Защото там стоеше непокътната таблата с моя обяд! И аз едва тогава разбрах какво съм направил. Оказа се, че не негърът е изял моя обяд, а аз съм изял неговия", допълваше с усмивка Янчо Патриков.