Хронологията на провала на СДС

Автор: Георги ДАСКАЛОВ, журналист

През 2007 листата на СДС за европейските избори не успя да мине бариерата и президентът Петър Стоянов, който я водеше, го понесе тежко и реши да подаде оставка като лидер на партията. Тогава бях близо до него и му казах, че не се налага. Ето, викам, Костов взе още по-малко гласове, ама не дава оставка.

И че Костов и хиените вътре ще разкостят окончателно СДС. Както и стана.

Тогава Мартин Димитров беше нещо като евродепутат (наблюдател) и ми звъни от Страсбург и пита –дали да се кандидатирам. Бях ядосан, не мислих много и викам – не ти трябва.

На другия ден вече бях на друг акъл, но Мартин, също размислил, вика – а, ти вчера беше искрен, днес вече не се брои. Съжалявам за което. И за колко други работи.

При тези условия се отвори място за пиратите и се яви Пламен Юруков, както му викаше един от нашите репортери – Спетемата. За него игра апаратът на „Раковска“ 134 – Чанко Дучев, Филип Кирев и някои други. Владо Кисьов, тогава председател на Общинския съвет в София, ме убеждаваше да подкрепим Стефан Иванов, но не бях убеден, за което също съжалявам. Стефан се доказа като нормален и почтен човек. За съжаление и той сега е извън СДС.

Тия дни в телевизията дойде Пламен Юруков. Гледа ме накриво и ме поздравява с половин уста. Навремето и той ме кандардисваше да застана на негова страна, не го направих, за което не съжалявам. Вместо това го питах как е станал консул на Назърбаев, има ли досие в службите и други такива работи.

Пламен се провали и вместо него вече застана Мартин. Но нещата бяха стигнали критична точка, вече почти нямаше връщане, страхът за оцеляването надделя. И се тръгна към съюз с Костов, от моя гледна точка стратегическа грешка. След това Кабаиванов, който сам по себе си е свестен и подценен, но беше епизод и сега – Лукарски.

Той изстиска всичко от лимона и успя да стане министър.

Без да се баламосваме, СДС в този вид, в който го направиха навремето Жельо, Берон и – що да крием – Луканов – е мъртъв.

Но да завърша позитивно, с това, дето мислех да почна.

През 96-а имаше европейско по футбол в Англия. И ние участвахме. Бихме Румъния, направихме равен с Испания и паднахме от Франция, а Батетата уволниха Пенев за слаби резултати.

Но помня и друго. В първия мач в една от групите Чехия игра срещу Германия и загуби с 2-0. В един момент чехите на трибуните дигнаха транспарант. Били сме - и ще бъдем. Казваха, че Чехия е била европейски шампион и пак ще се върне където ѝ е мястото.

Чехия загуби този мач, но излезе от групата и стигна финала. Там пак загуби от Германия, но беше велико завръщане.

Та искам да кажа. СДС на Лукарски, Луканов, Юруков умря.

Но ние бяхме СДС и сме живи. Ние придвижихме България напред.

Били сме. И ще бъдем.

*Заглавието е на Флагман.бг!

*Коментарът е от фейсбук профила на Георги Даскалов, журналист, главен редактор на ЕкипНюз