Миро от ниските хора отива за злато в Канада

Източник: Труд

Ако не познавате Мирослав Пенчев от Шумен, първото, което ще забележите, е скромният му ръст. 136 сантиметра. Няколкостотин са хората у нас с диагнозата със сложно име ахондроплазия. Иначе нещата са прости – ти си висок, колкото са високи целите ти. А неговите са такива, откакто се помни. Още като първолак осъзнал, че няма да порасне много. В медицинската литература данните са различни, но най-оптимистичните са за височина до 140 см. Нито за миг обаче ръстът на Миро не му е бил спирачка, не е преставал да прави това, което му харесва.

Любим му е спортът и е пробвал всичко – борба, плуване, карате, тенис, дори баскетбол. Въпреки ръста успешно си партнирал със съучениците в Шумен, само дето му трябвало тройно повече сила да вкарва топката в коша, но успявал.

Сега е на 21 г. и огромната му мечта е участие в Седмите олимпийски игри за хора с нисък ръст в Онтарио, Канада, от 5 до 15 август. Последните две-три години тренира за това. Ако успее да събере нужните средства и отпътува, ще бъде единственият българин в надпреварата, в която ще мерят възможности малки хора от цял свят. За игрите няма предварителни квалификации. До 10 май Миро трябва да е готов с всички медицински изследвания и да се регистрира онлайн за участие на сайта на олимпиадата. Срокът беше до края на април, но организаторите на надпреварата са отпуснали още дни за българина. Най-голямата пречка са нужните $5000 за хотел и пребиваване за него и придружител. Хубавото е, че $500 вече са събрани от приятели, които вярват в „големия човек“, а шуменската фирма „Алкомет“ също е обещала да покрие голяма част от разхода. Отделно Миро ще събира пари за самолетни билети, но смята, че всичко е постижимо.

„Знам, че хората с моя ръст са комплексирани. Те са към 300 в България и аз бих им казал да не се отчайват. Когато покажат възможности и дадат най-доброто от себе си, никой няма да ги подценява“, разсъждава Миро. От близо три години доказва на себе си и на приятелите, че е майстор по тенис на маса, и много се надява да вдигне българския флаг и златото в Канада. Тренира всеки ден минимум по три часа. Половината от времето е в спортна зала „Плиска“ с треньора Златко Иванов. „Мирослав има усет, играе добре. Ръстът няма значение в тениса, но на него му е малко по-трудно. Приклекнете и ще видите защо“, обяснява наставникът. Все пак тенис масата е висока 76 см., но шуменецът е изключително пъргав и концентриран при игра. Създал си е техника и в залата го гледат с уважение, конкурира се равностойно с високи партньори. Играе с лявата ръка, която му е по-силна. Ако стигне до олимпиадата обаче, очаква да срещне не по-малко подготвени минисъстезатели. Гледал е клипове от предишните игри и конкуренцията ще е голяма.

В името на добрата форма от година и половина Миро тренира и бодибилдинг в домашни условия. С режим и постоянство постигнал огромна трансформация – от 53 кг спаднал на 43 кг. Сега се колебае плюс два килограма. „Доста труд положих, но промених тялото си, доволен съм от външния си вид“, казва новият мускулест Миро. Тайната е в правилното хранене и движение и не я пази само за себе си. Разказва, че похапва балансирано протеини, въглехидрати и мазнини. Комбинира ги, но предупреждава, че трябва сам да прецениш колко да ядеш. Закуската на амбициозния спортист е от 3 яйца, 100 г нискомаслена извара, толкова ориз, 2 лъжици доматен сос и малко сурово зеле. На обяд хапва ориз, извара и банан. В 14 ч следват 100 г пилешко, салата и ориз. Въглехидратът ти дава енергия, иначе се чувстваш отпаднал, обяснява Миро. В 17 ч пак е ред на изварата, а в 20 ч се полагат 100 г месо, толкова ориз и доматен сос. Вае тяло с 5-килограмови гирички и задължително добавя 20 минути пъргаво слизане и качване на стъпалата в триетажната си кооперация.

Миро не кара кола, ходи пеша и рядко се качва в автобус. Е, тогава редовно отстъпва място на пътниците. Нищо че държавата го води с инвалидност. Миро казва, че засега няма никакви проблеми със ставите и краката, макар че при хората с ахондроплазия те са слабото място.

Борбата също не е препоръчителна, защото може да доведе до контузии. Няма я като дисциплина и в олимпиадата. Въпреки че не се препоръчва, като дете Миро тренирал три години в категория до 35 кг и завоювал три златни медала в градски първенства за радост на баща си, който е бивш треньор по борба. Има и бронзово отличие по плуване. Затова смята на световната надпревара да се пробва в басейна, да участва и в леката атлетика, защото е добър на късите разстояния.

Най-скъпа до момента му е златна купа от ученическа надпревара по тенис, когато елиминирал петима, за да стане първи. Дали сега пак ще го споходи щастието да победи, не знае. Но уверява, че ще даде най-доброто, на което е способен. „Надявам се най-вече на себе си, на Бог и на малко късмет“, казва Миро.

Ако събере парите, на родолюбеца това ще му бъде първо излизане в чужбина. Досега е пътувал само у нас, защото има какво да се види в България и с какво да се гордеем. Зад граница сигурно има по-големи възможности и удобства за хората с нисък ръст, но Миро отсича: „Никога не бих напуснал, не са ми нужни много пари, България ще ми липсва много“. Идол му е Васил Левски и казва, че подчинява дните си на принципа му „Дела трябват, а не думи“.

Иначе държавата му дава 150 лв. месечна пенсия, а Миро си търси и подходяща работа. Завършил е компютърна техника и технологии в Професионалната гимназия по механотехника в Шумен и в охранителна фирма му обещали работа като технически сътрудник. Чака и се надява.

Най-важното е, че няма комплекс от ръста си и съветва и други да „надскочат“ физиката си. Ако някога някой го е обиждал, то е било в детството. И това вече е минало. „Трябва да свикнеш с обстоятелствата. Всичко е такова, каквото ти решиш“, казва шуменецът. И не се обижда от терминологията „малки хора“. „Ние наистина сме по-ниски, но всеки има заложби, с които може да бъде полезен. Трябва ни шанс да ги покажем“, разсъждава Миро и е щастлив, че досега винаги е срещал разбиране и уважение.



Малкият Олимп

Олимпийските игри за малки атлети се провеждат от 1993 г. Последните са били в Лансинг, столицата на щата Мичиган, през 2013 г. Тогава в тях мерят сили спортисти от 17 страни. България имаше инициативен комитет за домакинство на спортното събитие за минисъстезатели през 2017-а, но не успя. Тази година се очаква олимпиадата в Канада да бъде още по-мащабна от последната. Няма възрастови ограничения, но условията за ръст са железни. А българинът Мирослав Иванов Пенчев ще отиде при подкрепа, обявена е и банкова сметка BG27STSA93000020919206 BIC: STSABGSF