Етническата принадлежност на един светец и една песен

Източник: Offnews.bg

В оригинала си най-известната песен за големия християнски празник Гергьовден е народна песен на балканските цигани-мюсюлмани.

Сърбите я смятат за българска. Вероятно причината е, че са я чували най-вече в изпълнение на хора от Скопие, където е най-голямото съсредоточие на цигани-мюсюлмани.

Най-известната й версия е създадена от Горан Брегович - босненец, син на сръбкиня и хърватин, женен за мюсюлманка.

В оригиналният текст на Ederlezi лирическият герой се жалва, че на този ден всички роми колят агне, а той е толкова беден, че не може да си го позволи.

Текстът на Джурджевдан на Биело Дугме е друг, но най-запмнящата се фраза "A ja nisam s onom koju volim" (А аз не съм с тази, която обичам) е на сръбския поет Джордже Балашевич. Балашевич е роден в Нови Сад, столицата на Войводина, която унгарците смятат за унгарска.

Певецът, който я изпява, се казва Алан Исламович - мюсюлманин от Бихач, който по чудо успява да избегне обсадата на Бихач от сърбите, продължила 3 години. В Западна Босна обаче най-жестокото етническо прочистване на мюсюлманите е извършено от хърватите, които иначе воюват със сърбите.

Исламович в третият певец на Биело Дугме. Първият е хърватин от Босна, вторият е син на сърбин и хърватка.

Международно известна тази песен става с филмите на Емир Костурица - син на мюсюлманин, който обаче се определя като сърбин.

Това изпълнение, в което повече се чува публиката, отколкото Алан Исламович, е в Загреб, на стадион "Максимир". Там на 13 май 1990 г. на мач между Динамо (Загреб) и Цървена звезда (Белград) избухват сблъсъци на терена и по трибуните, които ще прераснат във война между Сърбия и Хърватия, която после ще прерасне във Войната в Босна, в която загиват 200 000 души.