Българските биохрани – ненужно скъпи, кило биосирене гони 40 лева

Търговци надуват спекулативно цените на биохраните, обясниха от Българска асоциация "Биопродукти" (БАБ). Според експертите фактът, че е модерно да се яде екологична храна кара продавачите да увеличават стойностите, но скъпотията не се дължи на производителите. Според тях разликата между в цените на обикновените храни и отгледаните по екологосъобразен начин не трябва да е повече от 30 до 40 на сто, категорични са от браншовата организация.

Например биологиното овче и козе мляко е между 20 и 30 ст. по-скъпо на литър от конвенционалното, обясни Дойчин Ганев, от асоциацията. По думите му това означава, че кило екосирене е с 1-1,20 лв. по скъпо от останалото.

Така ако едно обикновено козе сирене сирене струва 10-14 лв. за килограм, то биологичното трябва да е не повече от 18 лв., но не и 40 лв или 50 лв.

Цената е по-висока, заради по-големите производствени разходи, обясниха още от асоциацията пред "Монитор". Повече се работи на ръка, което увеличава и себестойността, но не е нито два два пъти, нито три пъти по- скъпо, заяви Албена Симеонова, председател на БАБ. И посочи, че това е постоянна манипулация от наши конкуренти. Освен това вносните продукти също са скъпи, каза още Симеонова. Според нея обаче наближава моментът, когато българските биопродукти ще достигнат цената на обикновените.

До месец се очаква да заработи пазар, на който производителите сами ще продават стоката си, заяви още председателят на БАБ. Плановете са той да се провежда веднъж в седмицата, при сградата на земеделското министерство. Симеонова поясни, че в момента се водят преговори с общината, като предстои да се определи и денят на пазара. Плановете са идеята да се реализира вв рамките на месец.

В момента у нас работят около 7100 биоферми, което е около 5,5 на сто от цялото ни селскостопанско производство. В последните години се отчита сериозен ръст на стопаните в сектора, като само за последната те са се увеличили с около 1000. Повече мераклии едва ли ще има, защото вече има ограничения за дейността. Отделно 6000 производители все още не са получили компенсаторните плащания давани от ЕС, алармираха от организацията. Симеонова обясни, че и в предишни години е имало забавяне, но никога не се е случвало през май още да не са получени плащанията.

Сумата, която все още не е изплатена е около 40-50 млн. лв., като общо за целия програмен период до 2020 г. предвидените пари за биопроизводство са 150 млн. евро. Очакванията на производителите са до края на следващата седмица парите да бъдат получени.