„Борисов 3” обещава спокойствие и стабилност, но компромисите ще доведат до трусове и проблеми

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Какво можем да очакваме от правителството „Борисов 3”? Според политическите анализатори всеки нов кабинет се нуждае от около 100 дни толеранс, за да може да се правят първоначални изводи и прогнози.
Правилото обаче вече не е валидно. Достатъчно е да си спомним кабинета „Орешарски”. Мощните протести срещу него започнаха на 17-я му ден, когато Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС. 
Импровизираният митинг на шоумена Слави Трифонов в първия ден на „Борисов 3” пък сочи, че и на това правителство ще му пари под краката.

И тъй като реално не програмата, а кадрите в управлението са определящи, то бегъл преглед на новите (стари) министри може да ни покаже какво да очакваме от тази власт.
Още повече, че правителството „Борисов 3” се състои от познати лица. Девет от министрите, воглаве с премиера Бойко Борисов, са същите като при „Борисов 2”. Това си е половината кабинет. Същият е и финансовият министър Владислав Горанов - може би вторият най-важен човек в правителството.
Това означава, че не бива да очакваме големи промени и реформи. Можем обаче да разчитаме на стабилност, а защо не и на добър икономически ръст, какъвто видяхме при „Борисов 2”.

Новото е включването в кабинета на представители на „Обединените патриоти”, където се крие и рискът.
Красимир Каракачанов стана вицепремиер по обществения ред и сигурността, както и министър на отбраната. Националистът получава изключителна отговорност. От Запада имат основания да подходят с недоверие. Каракачанов е с особено мнение за Крим и радетел за падането на санкциите срещу (ключовите политически и бизнес играчи в) Русия, което трудно може да се преглътне в ЕС и НАТО, колкото и важно да е това за подобряване на бизнессредата в България.

Най-големият националистически водач, Валери Симеонов стана вицепремиер без портфейл. Т.е. той няма министерство, но ще отговаря за икономическата и демографската политика. Лидерът на НФСБ е привлечен близо до премиера Бойко Борисов, даже днес на клетвата той стоеше от дясната му страна - вероятно със стратегическата цел да бъде „опитомен”, за да не се повтори синдромът „Радан Кънев”. Симеонов обаче е непредсказуем политически играч и ГЕРБ трябва да са наясно с това, за да не се окажат сметките им криви, което е друг риск за оцеляването на кабинета.

От „Обединени патриоти” изглеждат готови за дългосрочно сътрудничество с цената на компромиси и за това говорят другите две техни лица в кабинета. Това са екоминистърът Нено Димов и министърът на икономиката Емил Караниколов. Номинациите им от името на националистите буди недоумение, най-малкото защото и двамата са приближени и контролирани от ГЕРБ.

Димов оглавява Института за дясна политика, който винаги е защитавал партията на Бойко Борисов. Емил Караниколов от 2011 г. досега бе шеф на Агенцията за приватизация, а преди това бе шеф в администрацията на Столична община, управлявана от ГЕРБ.

Нено Димов и Караниколов през годините са се оказвали присъдружни и на задкулисни кръгове, свързани с ДПС. Институтът за дясна политика е пестелив с критиките към партията на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Георги Харизанов от този институт е друга топла връзка. Той е водещ в „Канал 3” – телевизия, която явно се контролира от Пеевски.
Емил Караниколов пък е едно от главните действащи лица за задкулисната приватизация на „Булгартабак” по времето на кабинета „Борисов 1”, както и на други сделки, свързани с корпулентния депутат от ДПС.

Новият земеделски министър Румен Порожанов също е свързван с партията на Доган.
Това, разбира се, важи и за двамата големи в правителството – Бойко Борисов и Владислав Горанов.

Превземането на четвъртата власт – медиите, от този кръг, е също огромен проблем за страната и демокрацията, който води до тежка корупция в управлението и до поражения във всички посоки. За съжаление това може да се задълбочи, особено ако щурмът обхване и големите телевизии – Нова и Би Ти Ви, които са напът да сменят собствеността си. 

Назначението на Цецка Цачева за правосъден министър също не е добър атестат за новия кабинет. Бившата председателка на Народното събрание винаги е била подчинена на Борисов. Явно назначението й цели да успокои максимално главния прокурор Сотир Цацаров, около когото текат тежки скандали през последните седмици.

Прокуратурата е една от големите дупки в институционалната система на страната и това явно няма да се промени от тази политическа власт. Което също не вещае добър изход от управлението.

Спокойствие и липса на реформи лъха и от назначението на бившия военен и депутат от ГЕРБ Валентин Радев за министър на вътрешните работи. Това важи и за социалния министър Бисер Петков, досега шеф на Националния осигурителен институт, който иначе има добро реноме.

ГЕРБ обяви за основен приоритет образованието. Дали обаче това предвижда и реформи, остава неясно. За министър бе назначен Красимир Вълчев, който бе главен секретар във ведомството от 2009 г. досега. Той не е политическо лице, а е по-скоро експерт и е загадка дали ще предложи и е в състояние да проведе реални радикални промени в сектора.

На този етап за новото правителство може да се прогнозира предсказуемост, спокойствие и стабилност. Подводните течения и замитането на проблемите под килима обаче могат да доведат до трусове с тежки последици не просто за кабинета, но и за държавата. С последното Валери Симеонов няма как да не е наясно. Както и с товара, който е понесъл върху плещите си.