Магистрат - това звучи евтино

Автор: Самуил Димитров, снимка: Бгнес


Нещо евтино, купено от битака, но в лъскава опаковка, което май не си струваше парите - такова усещане остана след решението на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), че самите те заслужават да си платят обезщетения за дълга и честна служба в полза на държавата. И точно както стоките от битака са реплика на нещо скъпо, така българските съдебни кадровици са подобие на професионализъм, морал и култура. Има ги у тях, но само привидно. Всъщност са

некачествен материал на задкулисно завишена цена

Трибуквието ВСС със сигурност не е най-популярната институция у нас, но е сред най-важните, защото на практика управлява съдебната система. И ако някой смята, че този държавен орган няма чак такова значение, нека почака да му се падне магистрат от техния ранг на делото. Качеството на хората във ВСС е показателно за това на магистратите - ВСС все пак е представителна извадка на цялата съдебна система. Израстването им в кариерата е показателно какви хора се толерират. С една дума - положението е отчайващо.

Магистрат в случая е особено важно качество, защото около него се върти целият безсрамен театър. В Закона за съдебната власт е записано, че след минимум 10 години съдебен стаж човек има право на обезщетение при напускане на системата - не повече от 20 брутни заплати. Пак там пише, че стажът като член на ВСС се счита за юридически, точно като магистратския.

И тук идва ред на свободните тълкувания. По логиката, че стажът е юридически тъй или иначе, членовете на съвета решиха, че им се полагат обезщетения. Много важният детайл обаче е, че няма да се изчислят върху магистратската заплата от 2-3 хил. лв., а върху

възнаграждението от ВСС, в някои случаи достигащо до 7 хил. лв.

Ако в съвета се намираха висококвалифицирани юристи, за каквито се имат работещите там, вероятно щяха да си спомнят, че нямат правомощие да тълкуват нито един закон. Това може да се прави от върховните съдилища или парламента, а ВСС не е нито едното, нито другото. Но явно това не му пречи.

Колкото до моралните качества за присъствие във ВСС, които пак законът изисква, те са ясни. Този съвет има изначално погрешна представа за добро и лошо, която му пречи да разбере как сам се омаскарява в очите на околните. Например - правилно е да пробутваме наши, читави хора където трябва, грешно е да ни критикуват за това. Правилно е да получаваме космически на фона на общия жизнен стандарт заплати, да живеем със смешни наеми от 100 лв. месечно в огромни ведомствени жилища и привилегиите да ни следват цял живот, но е грешно някой да се възмущава от това. И прочее. За да се стигне до решението да си раздадем обезщетения каквито ни скимне. Разбира се, в този случай законът не е нарушен. Само е изкривен.

Моралът е въпрос на гледна точка

По същата изкривена логика обезщетения от съдебната система ще могат да взимат и абсолютни анонимници с пет години стаж във ВСС, които никой не може да си спомни нито като съдии, нито като прокурори или следователи. Пример - лицето Х, завършило право, се е помотало из системата година-две преди 1989 г., после станало заслужен депутат от n броя политически партии, накрая свършило във ВСС, тъй като хем е наясно със системата, хем е послушно. От началото на кариерата му, през депутатския труд и службата в съвета - всичко е юридически стаж. Значи няма проблем. А да не се забравя също, че от миналата година заплатите на ВСС бяха увеличени. За да не ходят по джапанки, както се изрази един депутат. Така на някои може да им паднат и 140 хил. лв. от небето. Намери се само един да възрази, че тези пари не се полагат на членовете на ВСС, но всички вкупом му скочиха.

Този състав на ВСС отдавна е стигнал дъното и продължава да открива нови измерения на "под кота нула". Колкото повече им се повтаря, толкова повече се амбицират да продължат с копаенето, тъй че надежда няма. Атмосферата там е толкова грозна, че

успява да произведе само караници под нивото на махленските

Най-пресен пример е репликата на представляващия ВСС Димитър Узунов преди няколко дни към председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов: "Ти председател на ВКС ли си? Глух ли си?" Класа и възпитание.

Единствената утеха е, че съвсем скоро мандатът им ще свърши, но това не значи нищо по две причини. Първо - следващите вероятно ще са същите или подобни на тях. И второ - преди това данъкоплатците ще им платим за усилията, полагани през мандата им. Не само солидните петгодишни заплати, но и обезщетението, изчислено по някакви техни си правила, за да е възможно най-голямо.