Важна е програмата, а министрите не са от значение? Стига глупости!

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: Авторът



Кой ще е министър – това няма значение. Важното е той да изпълнява програмата за управление. Тази теза започна да се внушава от няколко години в българската политика. Тя стана актуална и в настоящите преговори за общо управление между ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
От двете формации отговарят, че министри не са обсъждани засега. Първо било важно да се изработи управленска програма.

В четвъртък зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни след завършилите преговори за приоритетите на бъдещото управление: „Повярвайте, че когато бъдат разписани абсолютно всички детайли в една управленска програма – подробна, със съответните срокове, вече няма толкова значение кой би могъл да бъде министър, защото той ще се отчита пред парламентарното мнозинство и действително ще има съответните срокове, които трябва да се изпълняват по тези програми.“
Това упорито се говори и от други политици, най-вече от „Обединените патриоти“. И те, а и ГЕРБ много се засягат, когато ги питат за министерските назначения.

Тезата, че министрите нямат значение, а важна е програмата, тръгна за първи път от „Патриотичния фронт“ през 2014 г. Когато отново имаше преговори за правителство, в които участваха и ГЕРБ и „Реформаторският блок“. Тогава от фронта посочиха, че няма да излъчат свои хора в управлението и че е важно програмата да се изпълнява, което те щели да следят. Какво следиха и какво – не, е друг въпрос.

На пръв поглед може да звучи логично, но де факто теорията, че министрите нямат значение, всъщност е абсурдна. На това ниво мащабът е такъв, че решенията на един министър могат да засегнат милиони българи.

Ако кадрите нямат значение, то защо работодателите правят конкурси за назнаване на служители и работници и то на най-ниско ниво. От няколко години много съществен проблем в България е намирането на квалифицирана работна ръка. Експерти сочат това като основно препятствие за развитието на икономиката ни.

Какво да си говорим за хората на най-висшо ниво във властта. Колко са министрите през последните десет години, за които може да се каже, че са си свършили наистина добре работата и са се отличили не с посредственост, а с визионерство и истински управленски майсторлък? Вероятно могат да се изброят на пръстите на едната ръка.

В България липсват образовани кадри за работа, но много повече липсват истинските лидери, които могат да реформират системите и да решават належащите проблеми, включително и тези, свързани с липсата на квалифицирани работници. И докато бизнесът все пак се справя донякъде, в държавната администрация положението е отчайващо.

Да се твърди, че кой ще е министър, няма значение, е недалновидно и безотговорно. Управлението на огромни системи, каквито са министерствата и прилежащите им обществени сфери, изисква изключителен капацитет, който имат само изключителни хора. Такива обаче, доколкото ги има, рядко са лансирани от политическите сили у нас през последните десетилетия.

А некадърни и корумпирани управляващи могат да нанесат вреди с колосални размери. Достатъчно е да си припомним няколкото фалита на държавата, хиперинфлацията през 1996 г., раздуването и грабежа на Корпоративна търговска банка...

Затова и политиците от бъдещата власт е по-добре да престанат да обясняват как министрите нямат значение и колко важна е абстрактната им програма за управление. Защото всъщност е точно обратното.