Изповедта на 17-годишно момиче: Искам да остана тук, но...

Едно момиче на 17 години написа дълбоко, вълнуващо и в същото време страшно с изказаните истини писмо.

Стилияна Здравкова Николова е от Черноморец

"Добър ден, уважаеми сънародници!

Добър ли е? Предполагам сте се наспали добре или може би не чак толкова добре, след като днес е поредният ден, в който се събуждате слепи, глухи и неми за това, което се случва в държавата?! Интересно ми е да разбера, само аз ли виждам какво е положението в нашата родина и ако не, защо тези, които също го виждат, не правят нищо в полза на промяната?

Интересно ми е дали само мен ме е яд, гледайки как България ден подир ден затъва бавно и мъчително, все по-дълбоко и по-дълбоко в дупката, изкопана от хората, които НИЕ сме ИЗБРАЛИ за наши управляващи?

Искам да попитам децата на нашите любими политици: и те ли като нас – тези, простосмъртните, чакат лятото да работят за 500 лева по 12 часа на морето, за да могат да си купят дрехи, обувки и учебници за училище? Техните баби и дядовци и те ли като нашите едва свързват двата края и успяват да си купят лекарства и хляб с мижавите си пенсии? Мога ли да получа отговор на въпроса с какви пари да платя разходите по образованието си и каква ще е ползата от него после? Мога ли да знам защо свестните ми и честни приятели с бедните си семейства заминаха за чужбина и твърдят, че там е рай, а тук останаха предимно разглезените наркоманчета, чиито родители са НЯКАКВИ НЯКЪДЕ ИЛИ НА НЯКОГО, и ми се налага да гледам как всеки ден се напушват и друсат в училище, пред училище, зад училище и после влизат и провалят часовете на учителите, които, въпреки че се опитват да ни научат на нещо, само гледат, щадят и бездействат?

Напоследък чувам по-възрастните да си задават въпроси, касаещи образованието, защо то било на ниско ниво, защо не сме научавали нищо в училище и така нататък. Защо ли? Защото, освен че образованието е на ниско ниво, децата на по-големите клечки са наркомани, защото те не искат да научат нищо и видимо пречат и ние – тези, които се интересуваме не само от дискотеки, барове, безразборен секс, наркотици, боища и т.н., да научим каквото и да било в училище.

Защото няма как за 15 минути да чуем и разберем урок по история, примерно предназначен за 40-минутен учебен час, само защото през другите 25 минути учителят е правил забележки и е влизал в спорове и пререкания със 16/17-годишни напушени мърльовци, които той дори не гони от час, чиито родители не уведомява, по незнайно какви причини не се вземат никакви мерки и те продължават да минават с тройки и четворки, въпреки че повечето имат по 5 правописни грешки в изречение! Ето затова!!!

И сега аз да попитам, уважаеми сънародници… тези ли боклуци ще чакаме да ни управляват след години? Това ли е бъдещето на България? Те ли ще ни лекуват родителите, те ли ще ни учат децата? Има толкова талантливи деца и младежи с дарби, с амбиции, които са доказани с награди, медали, статуетки, било то в областта на изкуството, спорта, музиката, литературата и прочие, такива, които макар и на крехка възраст са постигнали нещо в този живот, радват публиката, докосват се по някакъв начин, чрез нещо до душите на хората (които имат такива, разбира се), мислят по малко по-различен начин, виждат истинското в живота, борят се да го покажат по някакъв начин, не ги вълнуват само клюките в мрежата, кой какво споделил, кой с кого тръгнал и кой с кого преспал.

Защо в училище те са недооценени и отхвърлени от връстниците си, защо са по-долу на стълбичката на "известните", защо получават втори право на избор, защо учителите не правят компромиси на тях, а само на по-устатите? Защо, по дяволите, държавата ни е устроена така, че ако не си някакъв на някого, какъвто и да си, и на главата си да можеш да ходиш, ти си никой?! Слепи ли сте, не виждате ли какво се случва и накъде отиваме? Не виждате ли, че ние, младите българи и българки, всеки ден все повече се отвращаваме от живота си тук, от мизерията, от неправдата, от безработицата и безпаричието, от корупцията, от лъжите и празните обещания на управляващите ни и от безразличието на народа към ясната картина на своята гибел?

След пет века робство и безправие, ние, драги, отново сме роби, само че този път на собствената си държава! Каква е ползата от законите, които няма нужда да се спазват предвид наказателната ни система, и как хора, които убиват хора, се разхождат свободно навън, а човек, откраднал от кварталния магазин един хляб и едно бурканче лютеница от глад и безпомощност, лъсва като скандална новина, съдят го и го изкарват престъпник? Безумията в страната ни са толкова много, че ако тръгна да пиша за всяко поотделно, няма да ми стигне цялото мастило на земята.

Преди живеех някак безгрижно. Не осъзнавах, че родителите ми се лишават, за да имам аз. Виждах само хубавите неща от живота, смеех се, радвах се, мислех си, че всичко е розово, но идва едно време, когато, щеш-не щеш, разбираш, че си пораснал. Паралелно с това започваш всеки ден да се разочароваш от това, че животът не е такъв, какъвто си си го представял, и в нашия случай – много по-лош!

Ако трябва да си правя равносметка, толкова много минуси открих, че вече не виждам плюсовете! Продължавайте да спите спокойно, уважаеми сънародници. Щом мизерията ви допада, щом позволихте да ви направят мизерници, щом всеки път едни и същи избирате да ви повеждат стадото, щом сте съгласни с потъпкания живот на родителите си с нищожни пенсии подаяние и с невъзможното бъдеще на децата си…спете спокойно! АЗ НЕ МОГА!!!

Искам да остана тук, но…

Тежи ми най-много, че искам да остана тук. Искам да остарея и да умра в моята родина… но тя ме гони. Тя не иска децата си… тя не е достойна майка за тях. За нас! Жител съм на една загиваща държава. Приятни сънища, уважаеми сънародници!"

Текстът е публикуван в "Труд"