След титлата по муай тай атакувам световния връх и в кикбокса

Автор: Петър ПЕТРОВ, снимка: авторът

-Г-н Янков, успяхте за трети път да стъпите на световния връх по муай тай. Как протече първенството в Тайланд и кой Ви беше най-трудният съперник?

-Слава на Бога, тази година навърших 33 години – Христова възраст и това ми е трета световна титла. Това ми е подарък свише! Така го усещам, защото най-тежкият ми мач на световното беше ¼-финалът с украинеца. Най-вече в психологически план, защото в подобни двубои залогът е много голям. Ако биеш, печелиш медал, иначе – отпадаш безславно! Ще призная, че от 24 часа преди мача спах само 4. Отдавна не ми се беше случвало нещо подобно. Напрежението обаче си каза думата. Не ме е било страх от самия съперник, защото играх срещу много по-силни състезатели. Щом обаче пристъпих въжетата на ринга, се успокоих и още в самото начало на боя, играта ми тръгна тактически и го победих безапелационно, като по учебник.

-Споменахте, че Ви се е наложило да смените тактиката по време на полуфинала с бразилски състезател. На какво се дължеше това?

-Бях добре запознат с бразилеца. Гледах няколко негови мача и видях, че е груб играч и вкарва мръсни номера. Забелязах, че има слабо място – играе с открита брада. Излязох с нагласата да го нокаутирам, но бързо разбрах, че ударите не го смущават. Носеше на бой, а  в клинч играеше малко мръсно. Това наложи веднага да променим тактиката и да излезем от неговите води – ненужни размени на удари. Смяната на тактиката даде резултат и следващите два рунда го бих чисто.

-На финала се изправихте срещу руски състезател – много силна школа, той не Ви ли затрудни?

-Руснакът имаше ръстово предимство, много нахъсано момче. Понеже разбирам руски, чух какво му казват в ъгъла – да ме натиска постоянно и да не ми дава възможност да се разиграя. Веднага успях да нагодя играта в своя полза. Използвах своите силни страни и неговите слаби, като същевременно успях да го неутрализирам. Не му дадох възможност да се развихри. Много ми помогна опитът, който натрупах до момента.

-Това е завръщане за Вас в националния отбор след 2-годишно наказание. Какво е чувството отново да развееш националния флаг на световния връх след толкова дълго изгнание?

- Осъзнавам, че не всички ще гледат с добро око на моето завръщане. Абстрахирах се от всякакви интриги, съсредоточих се изцяло върху състезанието. Даже месец по-рано заминах на подготовка в Пукет. Там направих една контрола с тайландец, 5 рунда чист муай тай без протектори. На първо място заминах, за да спечеля и зарадвам близките си. Разбира се, че съм горд, че успях да развея българския флаг на световния връх. Радващо е, че много хора приеха доста положително моето завръщане. Вече сме заедно доста години и в отбора има сплотен колектив.

-Бургас доказа, че има много силна школа по муай тай. Половината от златните медали за България са именно от наши състезатели. По-младите момчета като Копривленски и Вълчев признават, че са научили много от Вас.

-Да, те имаха много добра възможност да тренират с нас, които бяхме понапреднали и да дърпат нагоре в развитието си. Радвам се много, защото в тях виждам себе си. Връщат ме назад във времето до 2011 г., когато за пръв път станах световен шампион. Още в Тайланд им казах, че сега е моментът да изживеят тази емоция, защото първият път е най-незабравимо. Аз, например, се зарадвах за третата титла, но повече го усетих като добре свършена работа. Разсъждавам вече като професионалист, емоциите остават на заден план.

-Споменахте, че сте бил на лагер в Тайланд, за който и Община Бургас е помогнала. Доколко кметът Димитър Николов и неговата администрация обръщат внимание на муай тай?

-Вече от 5-6 години се занимавам активно с този спорт. Мога да кажа, че Общината винаги е помагала за подготовката. Преди всеки голям международен форум отпускат средства за състезанията. Това се отнася и за другите момчета, включително и от други спортове. Искам да им благодаря и да продължим да работим и занапред по този начин. 

-Трикратен световен, двукратен европейски шампион по муай тай, сребърен медал от европейско по санда и шампион на веригата EFN7 изглежда, че вече сте спечели всичко до момента. Трудно ли е да бъдеш мотивиран след толкова много титли?

-Анализирайки спортния си път, разбрах една истина, която ми помага да постигам нови резултати. Тя е, че човек не трябва да се възгордява. Когато станеш световен шампион, това е 5 мин. слава, но слизайки от стълбичката, започва ново предизвикателство. Просто трябва да забравиш, че си световен шампион и да започнеш да се готвиш отново. Сега есента ни стои световно първенство по кикбокс в Бразилия. Там съм два пъти вицесветовен, все нещо не ми достигаше за титла. Веднага след това – ноември пък заминаваме за европейското по муай тай, така че предстоят много нови предизвикателства.