Спомени от соца: Когато киселото мляко беше кисело, a млякото от крава

Българите над 40 годишна възраст си спомнят, че едно време киселото мляко имаше трайност 72 часа, след което вкисваше и трябваше да се изхвърли, съобщава socbg.com. Днес млякото става за ядене, дори и цял месец да е престояло в хладилника. По времето на плановата икономика държавния млекопроизодител „Сердика” си е  планирал доставките, знаейки потреблението и нуждите на пазара и всеки ден е зареждал прясна стока с трайност 3 дни, която бързо се е изкупувала от населението и е нямало опасност да залежи и се изхвърли. Възрастните и до днес си спомнят как касетките със стоката са се оставяли призори на рампата на улицата зад кварталния магазин или супер, и са си стояли докато работниците от магазина не я приберат. Днешните супермаркети не искат да продават кисело мляко, което се разваля бързо, защото предлагането му далеч надвишава търсенето и трябва да бракуват количества от него. По тази причина производителите правят продукт, който да трае повече. Колкото по-малко живи бактерии има в киселото мляко, толкова по-голяма е неговата трайност. Ако съотношението между киселата и сладката бактерия е много повече в полза на сладката, това също увеличава срока на годност.  Специалистите обясняват и дългия срок на годност днес с това, че вечеима модерни закваски и технологии, позволяващи млякото да е произведено по правилата и да издържа по-дълго.

Има разлика и във вкуса. Преди млякото беше наистина кисело, а сега е на границата да започне да сладни. Експертите припомнят, че вкусът, полезните качества и уникалността на продукта се дължат на задължителната симбиоза между два основни микроорганизма: лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус (единствената безвредна за човека стрептококова бактерия). От съотношението между двете бактерии пък зависи по-киселият (лактобацилус) или по-сладкият (термофилус) вкус на продукта. Киселата вирее и се възпроизвежда само по нашите географски ширини, затова е един от националните символи на България. Тази бактерия създава вкусен и полезен продукт, но и бързо го разваля.  Преди години закваската на киселото мляко за масова употреба се е правела със съотношение на киселата към сладката бактерия 1:2 през зимата (една бактерия lactobacillus bulgaricus на 2 streptococcus thermophilus). През лятото сладките бактерии се увеличавали малко – до 1:4, заради топлото време и по-бързото вкисване на млякото. В сегашните модерни закваски съотношението на киселата към сладката бактерия стига до 1:9 – 1:10. Специалистите в бранша отново дават обяснение за тази промяна с факта, че по-сладките млека се харесват повече на децата и младите хора, а стандартът се съобразява с промяната в предпочитанията на потребителите.

Консистенцията също е променена. Киселото мляко преди се продаваше с тънък слой вода отгоре (нещо като саламура; цвик). Днес млякото стои твърдо в кофичката като гипсова отливка и не пуска капчица вода. Познавачи твърдят, че сега производителите слагат в него нишесте и др. добавки, които да го направят по-гъсто и плътно.


По времето на социализма опаковката и цената на киселото мляко претърпяват няколко изменения, но грамажът си остава винаги един и същ – 500 гр

Преди 1989 год. млекопреработването и производството на млечни продукти у нас е държавен монопол наречен ДСО „Млечна промишленост“. Най-големият млекокомбинат се е намирал в София, а в окръжните градове на страната са изградени негови подразделения. Киселото мляко се е правело от прясно мляко и закваска по утвърден държавен стандарт. Всеки млекокомбинат в страната е произвеждал масово краве кисело мляко и в по-ограничени количества смес от краве и овче мляко. Произвеждало се е и овче и биволско мляко. Днес производството на кисело мляко е изцяло в частни ръце. Производители му са длъжни да спазват определените стандарти за качество на продукта, но на практика няма утвърден единен стандарт за производство (преди три години бе приет отново БДС за киселото мляко, но той е само препоръчителен и производителите му не са длъжни да го спазват). Поради тази причина в търговската мрежа има десетки видове марки кисело мляко, с различен вкус в зависимост от това какво е решил да вложи като съставки производителя. Киселото мляко от краве мляко е най-масово и днес. Много рядко на пазара се срещат друг вид млека.

По времето на социализма опаковката и цената на киселото мляко претърпяват няколко изменения, но грамажът си остава винаги един и същ – 500 гр. Днес грамажът на една кофичка кисело мляко е масово 400 гр.(има и по 370 гр.), някои производители от време на време слагат допълнително 100 гр и го обявяват като бонус за потребителя. Цената му варира от 0.40 ст. до над 2 лв в зависимост от производителя и съставните му качества.

Преди 1989 год. цената на киселото мляко от Малко Търново до Брегово е една и съща. Цените на всички хранителни продукти са еднакви навсякъде и се определят със закон от държавата. Масово в съзнанието на българина тя е останала 23 ст. През 60-те и през 70-те  кравето кисело мляко е 18 стотинки. След генералното повишение на цените през 1979 год, обявено по вестниците като корекция, то скача на 22 ст. и след много кратко се повишава с още 1 ст. Киселото мляко смес (краве и овче) се продава за 37 ст.

Когато киселото мляко се появява масово на пазара е липсвал амбалаж. Всеки си е носил в магазина някаква съдинка от къщи да му сложат кисело мляко. Тогава се е продавало от фасати – алуминиеви пресечени-конусообразни съдове с обем пет килограма. Според по-възрастното ни поколение това е било и най – хубавото кисело мляко правено в България за масова консумация. Впоследствие влизат в употреба стъклените буркани, но амбалажът е създавал големи проблеми на производителя. Стъклените бурканчета са оскъпявали допълнително продукта. С амбалажа цената му е ставала 27 ст., но хората масово са връщали празните стъклени бурканчета в магазините, за да не плащат за него. Така с амбалажа, цената на най-скъпото тогавашно мляко е 41 ст, като изключим чистото овче и биволското, които са се продавали в по-малки пластмасови кутийки.

В края на 60-те се появява и новата модерна опаковка – ­ пластмасовите кофички, но тъй като само столичния млекокомбинат ги е изработвал, те са се срещали единствено в София. Кофичките са имали квадратна форма и след употребата им са били изключително удобни за разсад. По-късно се появяват и познатите ни и до днес кръгли кофички. Въпреки по-удобната за употреба пластмаса, почти до 1989 год. масово киселото мляко се е продавало в споменатите стъклени буркани от 500 гр., понеже поради липсата на подходящата техника за изработка, преминаването от един вид опаковка към друг е бил много бавен и продължителен период.  При появата на стъкления амбалаж през 60-те за затварянето му са се използвали саморазпадащи се картонени капачки. После се появяват пластмасови и алуминиеви. Последните се налагат и като най-масови. Фолиото, от което са се правели капачките е било изключително твърдо и плътно, приличащо по-скоро на тънка тенекийка. Капачката е обхващала гърлото на бурканчето с накъдрена прегръдка. Те пък са се използвали активно от българските домакини в домашната кулинария.


Когато киселото мляко се появява масово на пазара е липсвал амбалаж

Началото на 80-те е пикът на млечната промишленост у нас. Най-големия ни производител – ­ столичният млекокомбинат „Сердика“ достига производство от 350 тона кисело мляко на ден. Другите големи млекокомбинати в страната бълващи огромна продукция от кисело мляко са тези в Хасково и Толбухин. Толбухинският например в най-силните си години е преработвал до 500 тона мляко дневно, а само на територията на тогавашния Толбухински окръг са се отглеждали близо 39 000 дойни крави. Днес те са по-малко от 10 000, а комбинатът отдавна е в историята.

През 80-те страната ни е на първо място в света по употреба на кисело мляко и на второ място след Франция по консумация на сирене, а днес дали заради изменения вкус или цената, консумацията му у нас е спаднала повече от двойно.