Господа, времето на политическите войни изтече, Корнелия Нинова е носителят на консенсуса

Автор: Емел МАХМУД, Снимки: Георги РУСЧЕВ

Превърнахте България в географско понятие, остава да чакаме началниците от Брюксел и генерал-губернатор да ни назначат



№10 в листа №10! Зад тази най-късметлийска коминация в този вот стои името на Димитър Стоянов. Той е роден на 5 юни 1952 г. Вдовец, с две деца. Завършил е висшето си образование в Академията на МВР, а след това следва и право. До края на 1994 г. е работил в системата на МВР в „Нефтохим”. От края на 1994 г. е адвокат на свободна практика и от 10 години е управител на адвокатско дружество „Стоянов и съдружници”.

Член на БКП става през 1979 г., като в зората на демокрацията прекъсва членството си. През 1996 г. по време на големите вълнения при свалянето на правителството на Жан Виденов възстановява членството си в БСП и остава верен на партията до този момент. Два мандата е бил общински съветник в Бургас – през периода 1999-2007 г. През периода 2007 – 2011 г. е председател на Общинския съвет на БСП в Бургас.

- Г-н Стоянов, защо след като около Вашето име имаше дълго затишие в медиите, ние Ви виждаме в добра позиция на 10-то място в листата на БСП за тези парламентарни избори? Това Ваше решение ли беше да се включите?
- През 2011 г. аз се оттеглих от активна позиция в общинската организация на БСП, защото реших, че е време да премина в по- задните редици. Имах своите лични съображения.

- Трябваше да се даде път на младите или просто бяхте разочарован?
- През 2007 г., когато станах председател на Общинския съвет на БСП в Бургас, в организацията имаше много проблеми. Влязох с идеята да сплотя организацията, да я успокоя и отново да я направя боеспособна. Бях си поставил като лична цел 4-годишен период. Явно беше, че ако продължа този период по-дълго време, започвам да досаждам - и на себе си, и на хората около мен. Този период мина, постигнах доста неща, но и много не успях да направя. Тогава сметнах, че моето време е приключило. Харесвам си професията и нещата, с които се занимавам. Причината да изляза отново на по-активна позиция беше фактът, че това, което става в България, на мен не ми харесва! И не бива да остана безучастен.

- От кой период нататък не Ви харесва?
- На мен не ми харесва това, което става от началните години на демокрацията. Винаги съм бил човек, който възприема чуждото мнение, но смея да твърдя, че от периода на икономическата криза 2009 – 2010 г., даже и след приемането ни в ЕС, отрицателните тенденции за България изключително много се засилиха по всички показатели. За мен България към днешно време е географско понятие, тя е територия. След като министър-председателят може да заяви, че чакаме началниците от Брюксел да ни кажат какво да правим, това означава, че остава много малко време на нас да ни бъде назначен генерал-губернатор и всичко да си дойде на мястото. България няма пазари. България говори, че развива капитализъм, но не развива нищо. В България населението се стопява, младежите бягат, ние нямаме идея в каква посока да продължим по-нататък. България е страна на абсурдите. Ако погледнем следните факти – в България никога е нямало толкова много търговски фирми и толкова голяма безработица. Никога през нашата история сме нямали толкова лечебни заведения и такава голяма липса на здравеопазване. Никога сме нямали толкова много висши учебни заведения и толкова голяма неграмотност. Никога сме нямали толкова много медии и толкова голяма липса на чуваемост.

- Според Вас медиите дали отразяват реалната ситуация в страната?
- За мен медиите в България имат едно и също послание: „тук е лошо, ти си лош, в ЕС е хубаво”. И понеже никой не иска да бъде лош, затова нашите младежи бягат от България и избират ЕС или Америка. Бедна България е донор на развитите европейски страни. България все повече се превръща в един човечарник (по примера на пилчарник). Нас ни угояват и ни подготвят за нещо. Няма възможности за реализация и никой нищо не очаква. Като адвокат няма да говоря за съдебна реформа. Аз не знам как се прави съдебна реформа, но знам едно нещо – че съдебната система е инструмент за постигане на цели. Когато имаме цел, съдебната система работи. Каква е целта пред България, никой не може да каже. Целта усвояване на евросредства не е цел, а някакво условие за постигане на цели. За мен това е голямата трагедия на България, защото еврофондовете дават право на политиците да се оправдават, че на практика нищо не вършат за страната. Такива абсурди има изключително много. На базата на големия си житейски опит твърдя това и влизам отново в политиката, за да се опитам да помогна за излизане от така създалата се ситуация. Не си поставям кой знае колко големи цели, не се вземам и насериозно.

- Мислите ли, че БСП е в кондиция, в която би могла да промени нещо в парламента и нещо зависи от нея, накъде върви БСП?
- При БСП от пет правителства през периода на демокрацията досега четири са свалени преждевременно от власт. Едно правителство на БСП – това на Сергей Станишев, за мен постигна най-добри резултати през целия период. Ефектът след падането му от власт и това, че не беше избрано отново, беше равносилен на катастрофа за БСП. Смятам, че се постигна много, отношението после към това правителство бе изключително отрицателно и аз недоумявам защо. БСП носи отговорност за това, което е ставало през този период в страната, но БСП е в изключителна ситуация в момента и това ме кара да я подкрепя. В момента БСП има два хода – да продължи, както е работила досега и да изчезне от политическата сцена или да опита да направи нещо ново и да изведе България от кризата.

- Националното ръководство на БСП наясно ли е с това, че има само тези две възможности – в едната или в другата посока?
- Смятам, че да. Поне от това, което виждам от Корнелия Нинова, оставам с убеждение, че там осъзнават какви са перспективите. Затова заставам зад идеята да се направи нещо полезно за народа. Иначе пътят е ясен. Това е една възможност. Как ще се развият събитията, не знам, но на мен ми се струва, че времето на политическите войни мина. Сега е време за консенсус. Струва ми се, че политическата класа в България трябва да намери консенсус за развитието на страната в следващите 20-30 години и да е наясно какво ще се прави. Не може едно правителство да прави нещо, след това да дойде следващото и да го отрече. Трябва всички да вървим еднопосочно. Естествено – едни с повече лява политика, други – с повече дясна, трети – с повече национална, но посоката трябва да бъде една и съща. В момента ние сме разнопосочни.

- Доколкото разбирам, Вие не одобрявате състоянието на държавата, откакто сме член на ЕС. Трябва ли да имаме друга ориентация и повече от балансирана политика към други държави?
- За мен българската икономика се срина отначало със загубата на пазари - основно в СССР и арабските страни. Няколко недалновидни хода доведоха до загубата на тези пазари и ние в момента нямаме такива. Отделни фирми могат да имат позиция на международните пазари, но страната ни като цяло отсъства от тях. Даже не можем да говорим, че имаме някаква икономика. Струва ми се, че се опитваме да развиваме услуги, но нищо повече. Това, което сме имали като позиция, то е загубено. Жалкото за България е, че през миналия век ние сме били по-добри, отколкото в новия век. Така е било, преди да паднем под турско робство. Сега за втори път попадаме в същата ситуация. Но тогава, ако сме имали външен противник и оправдание, сега нямаме. Сега за създалата се ситуация са виновни абсолютно всички, даже и тези, които не са били на власт, даже и обикновените граждани, даже и аз. Виновни сме не за друго, а защото всеки един от нас е предприемал съответни решения – някой е действал, друг е бездействал, но има много причини и следствия, които са довели до този резултат. Трябва да вземем друго решение, решение за развитие и затова никой не трябва да ни пречи, а ние да си решим. Пречките за мен до настоящия момент сме си самите ние. Само тази политическа сила, която поеме отговорността за всичко, което е станало досега, само тя може да реши всичко. Ако някой бяга от отговорност, нищо няма да реши.
В категории: Бургас , Политика , Парламентарни избори'2017