Единственият начин или как Христо Янев върна магията "Нефтохимик"

Автор: Гонг

Обичате ли приказките? Да? Чудесно, в такъв случай се настанете удобно, защото ще ви разкажа една вълшебна история. Или поне изглежда, че може да се превърне в такава.

Нека си представим, че имаме машина на времето. Да се върнем няколко месеца назад, до средата на септември. Слънчеви лъчи са окъпали бургаското крайбрежие, но те не успяват да пробият тъмните облаци, надвиснали над стадион „Лазур”. Нефтохимик тъкмо е загубил от Монтана с 0:2 в Ловеч, а това поражение е оставило „шейховете” със скромните 4 точки от 7 мача. Те са на 12-о място в класирането, ръководството бие тревога. Димчо Ненов е освободен, на негово място е назначен Христо Янев. Ситуацията за младия специалист и екипа му, включващ Владимир Манчев и Ивайло Петров, е трудна. Те трябва да стабилизират тима и да се опитат постепенно да възвърнат старата му слава.

Началото не бе лесно. До края на календарната година „зелените” прибавиха още едва 11 точки към актива си и зимуваха предпоследни. Не знам дали по Коледа стават чудеса. Не знам и какво е било желанието, което Янев е отправил към Добрия Старец. Но това, което се случва с Нефтохимик след Нова година, не е просто чудо. Не, това е плод на здрава, безспирна и неуморна работа. Резултатите от която са видни.

Да започнем оттам – Лудогорец е единственият отбор, който е с по-добри показатели от бургазлии през пролетния полусезон. Това са и единствените два състава, които нямат поражение след подновяването на шампионата. Допуснали са само по един гол, и то в срещата помежду си, завършила 1:1. А за предходните 18 кръга само два тима са открадвали точки от разградчани – Нефтохимик и Черно море. „Нафтата” е на път да изравни и едно свое постижение отпреди 16 години, когато на старта на сезон 2001/02 записа 7 мача без загуба. Сега са 5.

Спираме дотук с фактите и статистиката. Друго е далеч по-важно. А именно, да разберем къде е разковничето за тази метаморфоза. Еднозначен отговор няма. Но за да тръгнем отнякъде, нека е оттук – Христо Янев е отличен психолог. Той знае как да спечели футболистите на своя страна, как да им предаде идеите си, как да ги мотивира. Кога да ги похвали, кога да ги скастри. Треньорът винаги е изключително умерен в изказванията си пред медиите, като не пропуска момент да похвали състезателите си. Нарича ги „страхотни”, демонстрира вярата си в техните възможности, и дори когато резултатът или играта не са били напълно задоволителни, не си позволява да ги критикува публично. Реалист е, и не натоварва момчетата си с непостижими цели и високопарни обещания.

Разбира се, няма как да пропуснем и друго. Колкото и шаблонно да звучи, Янев имаше нужда от време. Да опознае играчите, да прецени каква селекция да направи, с колко души да се раздели. Организира подготовката според своите желания и представи. Нефтохимик изигра добри контроли, а черешката на тортата бе победа с 2:0 срещу Черноморец Одеса. Да, „моряците” нямат много общо с онзи отбор, който игра срещу Лудогорец в Лига Европа преди няколко години, но все пак са сериозен съперник и успехът е достатъчно престижен и полезен за повишаване на самочувствието.

Трето, трансферите са на ниво. Новите сякаш се аклиматизираха доста бързо, а петима от тях загатват, че ще са основни фигури през пролетта. Ранди Онуоха се очертава като един от вълнуващите бекове в Първа лига. Георги Хашев направи плавен преход от второто ниво и показва, че Созопол му е дал добра основа. Владислав Романов винаги е бил сред интересните крила, макар в Черно море да нямаше основна роля. Галин Иванов не изпъкна в Левски, но Нефтохимик е правилното място, на което да възроди кариерата си. Двете страни могат да са си взаимно полезни. Георги Вълчев пък е сърцат и се раздава на 200%, с което печели симпатии.

Няма какво да се лъжем, стилът на Нефтохимик наподобява много на онзи, който Янев налагаше в ЦСКА миналата година, и който донесе на „армейците” националната купа. И изпълнителите са сходни – Станислав Маламов, Николай Дюлгеров, Ангел Грънчов, Йордан Йорданов и Костадин Хазуров бяха част от онзи отбор на „червените”.

За неутралния зрител „шейховете” стават все по-обаятелни, защото не спират да показват характер и сърце. Играят тактически правилно и дисциплинирано, не се предават до последно, а особено пред собствена публика опитват да пресират противника и да владеят повече топката, контролирайки събитията на терена.

Можем да кажем, че ефектът „Янев” е налице. Наставникът възроди Нефтохимик и накара бургаските фенове да си спомнят за великите мигове от миналото и да мечтаят за нови такива. Христо Янев доказа, че рецептата не е чак толкова сложна – работа, мотивация, амбиция. Това е единственият начин!