Наследник на опълченец: Всеки народ трябва да знае с цената на колко жертви е свободен! (ВИДЕО)

Гордея е, че един от нашите заслужени опълченци е моят дядо Станьо Гъдев, споделя 83-годишният Христо Гъдев

Ключови думи: Станьо Гъдев, опълченци, Шипка, 3 март, Николай Байнов, Христо Гъдев,

03 Март 2017, Петък, 04:58 ч.

Водещият Антон Хекимян стреля с пушка от Шипка с патриоти от Казанлък

Всеки народ трябва да знае кога и с цената на колко жертви е завоювана свободата му! Това каза пред камерата на бТВ 83-годишният Христо Гъдев, който е внук на опълченец.
„Гордея се, че един от нашите заслужени опълченци е моят дядо Станьо Гъдев, който се е записал в Първа рота в Четвърта дружина на българското опълчение и е участвал във всички боеве. Доживял е

свободата и живял 25 години в Казанлък“, разказва Христо Гъдев. Шипка е едно от кръстните места на българската история и дух, подчерта той и показа саби на опълченци.
Водещият на „Тази сутрин“ Антон Хекимян стреля с пушка от Шипка заедно с патриоти от Казанлък. Техният ръководител Николай Байнов разказа пред камерата как всяка година изкачват върха, за да правят почетен караул за загиналите за свободата на България.
„Това е мястото, на което трябва да празнуваме на този ден, защото Трети март е Ботев, Трети март е Левски. Това е България. Ако го нямаше Трети март, нямаше да има България. Затова всяка година идваме тук“, заяви Байнов. “Облечени сме с опълченски униформи. Имаме и носии на руски войници. Усещането да си на Трети март на Шипка, не може да опише. Всеки трябва да го преживее“, добавя той.

Паметникът на Шипка е олицетворение на нашия патриотизъм, каза пък наследничката на Пеньо Атанасов, който е довършил паметника. Дядо ми е бил поканен да продължи строежа и да го завърши, като най-силният му мотив е била срещата му с опълченеца Тодор Киров, разказва Стефка Кьосева.
„Киров е бил на колене, плачел е, молил го е както баща моли син да продължи делото”, допълва тя.
Кьосева разказва за ужасно трудните условия, в които е бил построен паметника – без да има пътища до върха, без да има механизирана техника. Животните, които пренасяли строителните материали, често били изяждани от мечки.

„Дядо ми е търсил балканджии от близките села – твърди и силни хора, които няма да се откажат. За тях е унижение да се откажат. Те са завършили строежа и това е било тяхното призвание”, разказва Кьосева.