Стъкленото око на Назар „вижда” лошотията

„Като всеки преуспял човек на средна възраст, през ръцете на когото минават по милиони евро на година, съм далеч от суеверията – знам, че всичко е в ума и способностите ми, както и в риска и шанса. Затова и преуспях, но в един момент разбрах, че има и невидима сила, която е в състояние да унищожи постигнатото от теб за секунди. Като торнадо, като цунами! Прабаба ми Айше е от село Млечино, Кърджалийско, силно вярващ човек е, неведнъж ми е казвала, че така, както си шетам по света, трябва да нося до сърцето си талисман, който да ме закриля. Отначало си помислих има ли смисъл да споря с нея, не че не си я обичам, защото тя си живее в друго време и пространство, докато моите измерения са доста по-различни от нейните. Само и само да кандиса, приех сакралния й дар – синьо мънисто, коeто тя нарече Окото на Назар, и ми заръча да не се разделям с него. Един талисман от 5-6 грама в повече или по-малко по кръшната ми 160-килограмова снага отначало нищо не означаваше, но впоследствие разбрах, че именно той ми спаси живота на два пъти”, разказва пред репортер на „ШОУ” все още слисаният 48-годишен бизнесмен Тургут Исмаил от Бурса, родом от България.

В края на зимата джитка надвечер с мощния си мерцедес по германска магистрала, пътят е леко заледен, но вярва, че возилото няма да му изневери, но пък съдбата няма нищо общо с машината от над 100 коня. Изведнъж Окото на Назар, което е на шията по волята на старата му родственица, ненадейно проблясва – знак, че нещо лошо ще се случи. Тургут се взема в ръце и предотвратява… смъртта си. Право срещу него се движи ТИР с позадрямал шофьор, нашенецът форсира в аварийното платно и така оцелява.

„През лятото м.г. бях по бизнес дела в Ардино и Смолян, познавам серпентините по пътя като десетте пръста по ръцете си. Но кой да ти каже, че след с. Бойно пепелянка ще тръгне да пресича пътя ми по асфалта. Баба ме беше предупредила – никога и в никакъв случай не прегазвай влечуго, защото смъртта му ще преследва и теб самия, и родата ти до девето коляно. Бях се унесъл, карах едва ли не на „автопилот”, когато видях на десетина метра пред себе си пълзящата твар. И познай как и защо реагирах – защото „малкото Назарче”, което бях поставил на огледалото за обратно виждане, отново проблесна и ми даде знак, че нещо фатално би могло да се случи с мен.
Заковах спирачки и най-спокойно изчаках пепелянката да си отиде там, закъде беше тръгнала”, разказва за втория си невероятен случай паралията.

А дали случаен слънчев лъч не е попаднал в епицентъра на талисмана му и така да го е спасил от бедите, или сам си е „светнал”, можем само да гадаем.

Амулетът се носи от хилядолетие

Наистина ли Окото на Назар притежава неимоверна сила, която да предпазва грешните човеци от още по-грешни стъпки? Фактът, че се продава къде ли не в България още от социалистическо време, че дори и в Холивуд манията по синьото стъкълце не е секнала и до днес, говори за чудодейната му сила. „Суеверие!”, биха отсекли ортодоксалните, но те пък какво ли не отричат, за което нямат собствено обяснение.

Синьото око, наричанo още синьо мънисто, е един от най-разпространените амулети в Турция, Сирия, Египет, Армения, Афганистан, Гърция, Кипър и Азербайджан. Носенето му е хилядолетна практика, защото се смята, че то вижда цялата лошотия и е в състояние да я прогони. Има обаче специално изискване при изработката му – малките сини очи с най-различен диаметър трябва да са направени ръчно от майстор-занаятчия и от специално стъкло.

„Винаги се е смятало, че хората със сини очи са с „лош поглед”, че притежават способността да урочасват, а последствията са известни – необяснимо силно главоболие особено в слепоочието, отпадналост, неразположение на духа, на тялото и прочее. Подобно състояние би могло да продължи с дни, без лекарите да дадат някакво смислено обяснение. Именно поради това се смята навсякъде по света, че носенето на амулет с форма на синьо око отблъсква вредната сила, като се „взира” директно към зложелателя си.

Предполага се, че когато Окото на Назар се пропука или счупи, или когато започне да просветва, то е „приело” злото в себе си и трябва да се подмени с ново”, разказва пред нашия човек кърджалийската баячка Назифе. И допълва още, че произходът на сините очи е неизвестен. Предполага се, че е свързан с всевиждащото око на бог Хор/ус/, а други го наричат „Окото на Пророка” или „Окото на Аллах”. И до днес се радва на изключителна почит в Египет, още от времето на древноегипетските култури.

Една от легендите гласи, че когато египетският бог Хор отворил очите си, светлината се разляла над света. Поради това се смята, че освен да прогонва злите сили Окото има и способността да привлича доброто. Почитано е наравно със скарабей, свещеният за египтяните бръмбар, твърдят специалисти.

У нас, а и сред южноевропейските народи все още съществува поверието за „злите очи” /не само за сините/, в състояние да отнемат човешката енергия и да предизвикат беди и неволи. Показателен е само един-единствен случай отпреди време в Айтос, Бургаско – зарязана от любовника си мома навестява щастливо младо семейство, което се радва на първо свидно чедо. За да отмъсти на либето си, което я е изоставило, тя хвърля „лош поглед” на отрочето му, което издъхва в ръцете на местна баячка в състояние да отнеме смъртното проклятие, но е закъснял с час, защото не е знаел за убийствената прокоба.

Суеверията са едно на ръка, който вярва в тях, те го постигат, който не вярва, си остава чист и непокътнат, но винаги трябва да си има едно на ум, твърдят известни гадателки. Окото на Назар в момента е печеливша индустрия, щом навярно вече се произвежда и в далечен Китай, който няма нищо общо с традициите на народи, отстоящи на хиляди километри от страната им. Превърнал се е в традиционен сувенир за туристите. Най-вече се търсят изделията на стари майстори-стъклари от Измир, те се смятат за най-близки до хилядолетния оригинал, но пък са и най-скъпи.

Иначе всички препоръчват амулетът да се носи навсякъде – пришит към дрехите на новородените, в автомобилите, като бижу, на ръката, у дома, като медальон на шията