Ах, мосю Кабан – какво ще кажете за варненския съд, който 6 години точи делото за пребития бургаски студент

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА



Темата за съдебната реформа се превърна в наше ежедневие. Всеки ден политици и магистрати ни засипват с коментари и критики на сегашното състояние на съдебната система, както и с обещания  и намерения то да се промени (чрез реформа). Реформа, която аха да се случи и нещо я спъва.Едва ли някой ще оспори твърдението,че съдебната система е несъвършена и се нуждае от промяна. Именно нейните несъвършенства позволяват  понякога, даже и когато се прилага закона, да се стигне до резултати, които не удовлетворяват обществото, дори да породят усещане за несправедливост. А обществото ни е много чувствително, особено когато става въпрос за безпричинна и непредизвикана агресия. Обществената справедливост изисква  наказание за агресора - бързо и ефективно.За съжаление бързина и ефективност не са сред основните качества на нашето правосъдие.
На 21.03 2011  обществото ни бе развълнувано от пореден случай на безпричинна агресия.Трима студенти от ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” бяха жестоко пребити в центъра на Варна. Единият от тях -Манол Марков, едва оцеля след тежка черепно-мозъчна травма и след 5 дни в кома. Извършителите - Васил Петров и Антон Истатков - бяха арестувани веднага, благодарение на показанията на другите двама потърпевши - Георги Иванов и Михаил Михайлов - и двамата със средни телесни повреди. На Петров и Истатков бяха повдигнати обвинения по чл.116 от НПК за опит за убийство по хулигански подбуди и по чл.131 за нанасяне на средни телесни повреди на повече от едно лице.

От деня на тежкото престъпление минаха цели 6 години. Ако мислите, че обвиняемите са осъдени и вече изтърпяват присъдите си, грешите.Те отдавна са на свобода, пуснати под гаранция и се наслаждават на екстрите, които им осигурява българското правосъдие.
На 20. 02. 2017 делото за жестокия побой, нанесен на Манол Марков на 21.03 2011 г., влиза за ново разглеждане от трети пореден състав на Варненски апелативен съд, след като бе върнато за втори път от Върховен касационен съд. Почти шест  години след побоя осъдени няма, независимо от факта, че  поне три съдебни инстанции в решенията си мотивирано обосновават авторството на деянието. Почти шест години делото се разхожда по съдебните инстанции, не без съдействието на някои ангажирани по делото магистрати, допуснали процесуални нарушения или пък нарушили материалния закон случайно или нарочно.

Например съдии Лолова, Денева и Димитрова от Варненски апелативен съд (ВНОХД No 148/2014), които в нарушение на материалния закон преквалифицираха деянието от опит за убийство в нанасяне на средни телесни повреди и намалиха присъдите, издадени от Варненски окръжен съд (НОХД 309/2012) с по 10 (десет) години. Случайно или нарочно, това беше изключително удобно за подсъдимите, които на всичко отгоре се оказаха и с нарушени наказателно-процесуални права, според решение No 196/31.10. 2016 на ВКС, където се цитира Конвенцията за защита правата на човека и делото се връща, за да бъде оправена тази явна несправедливост.

”Защото правото е изкуство за доброто и справедливостта”, казва съдия Илия Пачолов в особеното  мнение, с което е подписал решението на ВАпС (Решение 140/30.06), а само десетина реда по-долу, без  свян, изрича откровени неистини относно времевия интервал, в който се е случило престъплението. Така той поставя под въпрос авторството на деянието в услуга на извършителите.

Тези превратно тълкувани от Пачолов факти, впрочем, са изключително прецизно анализирани както от неговите колеги - съдиите Янков и Лазарова в рамките на този съдебен състав, така и от предишния съдебен състав на ВАпС, разглеждал делото и безспорно потвърдил възможността обвиняемите да са били на местопрестъплението.  

Но да се върнем към нарушените права на подсъдимите. Нарушено било правото на защита на подсъдимия Петров, след като в хода на съдебното следствие се установило, че той, а не Истатков  нанасял ударите с металната тръба, както било записано в обвинителния акт.Трябвало прокурорът да промени обстоятелствата в обвинителния акт, независимо че обвиненията остават същите - по чл. 131 за причиняване на средни телесни повреди на повече от едно лице в съучастие и като съизвършители по хулигански подбуди и по чл.116 за опит за убийство в съучастие и като съизвършители по хулигански подбуди.

Така и не става ясно къде е проблемът с правата на Петров, след като обвиненията към него практически не се променят и той шест години се защитава точно по тях?

6 години след зверския бой с метален прът над Манол Марков още няма издадени присъди

Проблемът тук е по-скоро с правата на пребития зверски Манол Марков - той беше между живота и смъртта, на командно дишане в реанимация, със счупен череп, от който липсваха 28 кв.см. и сега са заменени с метална шина, със засегната мозъчна обвивка от натрошените парченца, с мозъчен кръвоизлив, прекъснат слухов нерв, заради което не чува с едното си ухо. Освен физическите рани, младият мъж получи и дълбока душевна рана – след жестокия побой той никога няма да може да стане капитан на кораб, за каквото учеше във Висшето военноморско училище. Шест години съдът не може да раздаде справедливост.

Но ето, че делото е отново във Варненски апелативен съд. Дали този път магистратите ще дадат превес на справедливостта, или ще продължат с правните еквилибристики, които вече толкова дълго дават възможност на подсъдимите да заобикалят закона? И освен подсъдимите, потърпевшите нямат ли права в тази държава? Например, право на справедлив процес и бързо правосъдие. А дали институциите, контролиращи работата на правораздавателните органи,  ще се самосезират, или ще чакат отново някой чужд дипломат да ги алармира за гнилите ябълки в нашата съдебна система.
Aх, мосю Кабан, мосю Кабан, къде сте сега???