С какво страшно термобарично оръжие украинските диверсанти изпепелиха опълченския командир Гиви?

Източник: Блиц.бг

Вчера, сряда, световните медии оповестиха, че в донбаското градче Макеевка рано сутринта в 6:12 часа е извършен атентат срещу легендарния Михаил Толстих (Гиви) – командир на мотострелковия батальон „Сомали”. След Арсен Павлов (Моторола) загина още един от най-изявените военни лидери на опълченците.

За изминалото денонощие излезе много информация и бе показан обилен видеоматериал за атентата. Цялото крило на шестетажната сграда, ползвана от „Сомали” за щаб-квартира, е с издънени прозорци. Пожарът е гасен в продължение на два часа и затова тялото на Гиви е силно обгоряло.

Всеобщо е убеждението, че атаката е извършена от диверсионна група, пристигнала от Украйна специално за целта. Преди това продължително време е водено разузнаване и проследяване на Толстих, за да бъдат избрани според неговите навици най-подходящото време и място. Процесът едва ли е минал без помощта на техни хора сред опълченците.

Почти сигурно е, че рано сутринта Тостих с включването на осветлението е обозначил присъствието си в кабинета. Заелият позиция стрелец не е отлагал изстрела, за да може групата да се измъкне още по тъмно и да премине фронтовата линия преди вестта за гибелта на Гиви да се разпространи.

Кой всъщност беше Гиви?

Михаил Толстих, по известен като Гиви, заслужи своята известност за трите години боеве за Славянск, Иловайск, донецкото летище, Дебалцево, промишлената зона на Авдеевка... Не веднъж раняван, десетки пъти обявяван за мъртъв... Винаги се появяваше усмихнат и иронизираше преждевременните съобщения за смъртта си.

В интервю той с хумор разказва, че в самото начало в боевете за Славянск ходели с джапанки и бермуди, но с автомати. Приличали по-скоро на сомалийски пирати и оттогава им останало името „Сомали”.

Прозвището „Гиви” пък му останало още от службата в украинската армия. Служил две години в учебен център, уволнил се като командир на танк. Не веднъж споменавал с гордост, че има грузински корени и затова взел името Гиви в чест на дядо си, воювал във Великата отечествена война. Характерните черти на лицето му и леко мургавият тен допускат това да е точно така.

Негови приятели свидетелстват, че жените го обожавали, но времето му не достигало за всичко.

Животът направил Гиви суров и донякъде дори малко жесток. Приятелите му обаче припомнят случай, когато на летището в Донецк голяма група украински войници начело с един полковник били изпратени във вече завзетия терминал от опълченците. Можело да ги пленят или просто да ги избият с танкове, Гиви обаче им казал да се махат от погледа му. Сега този полковник от благодарност към лидера на опълченците набирал доброволци за украинската армия.

В определен смисъл гибелта на Михаил Толстих не би трябвало да е изненада и по-скоро би било истинско чудо, ако още е жив. С него стана същото, както с Моторола, Мозговой и Дремов – просто Киев възприе държавния тероризъм като своя политика. Да обезглавява лидерите на протестите, да ги избива, както е възприета тактика от Службата за сигурност на Украйна още от 2014 г. по време на вълненията в Харков, Одеса, Донецк и Луганск.

С какво оръжие убиха легендарния Гиви?

Жителите на околните сгради твърдят, че чули не особено силен взрив, експлозиите на артилерийските снаряди са по-оглушаващи. В Донбас обаче има истински експерти по взривни вещества и боеприпаси, които са единодушни, че е употребен Реактивен пехотен огнемет (РПО) „Шмел”. Сега се уточнява точният модел с цел евентуално да се проследи произхода му.

Картината обаче е възпроизведена: термобаричният заряд влетял през прозореца, разпръснал е горивната смес, последвало рязко спадане на налягането и експлозия, унищожаваща всичко живо. кабинета на Гиви в обем до 80 куб метра (помещение 5х5 м, приблизително колкото е кабинетът на Гиви|). По разрушителна сила „Шмел”, който с лекота се пренася от един човек, не отстъпва на 122-милиметров гаубичен снаряд.

РПО „Шмел” (калибър 93 мм и маса 11 кг) е конструиран в началото на 1980-те години за еднократна употреба. Използван е в Афганистан, където получил името „Шайтан тръба” (Дяволска тръба), заради 90-сантиметровия тръбен контейнер, в който се съхранява. Тази опаковка е херметична.

Предназначен е за поразяване на укрити огневи точки на противника, изваждане от строя на лекобронирани средства и автомобилна техника. Прицелната далечина на стрелбата с диоптически прицел по движещи се цели е 200 м., по стационарни – до 600 м.

Боеприпасът съдържа 2,1 запалима смес, еквивалентна на 2,5 кг тротил.