Турски трафиканти искат по 400 долара на мигрант за преплуване на Резовска река

Източник: БГНЕС


Турските трафиканти на нелегални мигранти към Европа се отказаха от Егейско море и вече предпочитат Резовската река, тарифата е 400 долара на човек. 

Промяната в маршрута се налага заради неблагоприятните климатични условия и вместо по море, трафикът се осъществява по сухоземни пътища. Дестинацията е с начало от квартал Аксарай в Истанбул и свършва до бреговете на Резовската река, устието на която е най-югоизточната точка на България, съобщава в.“Йени шафак“.

По тази река минава границата между двете страни, успелите да я преплуват се прехвърлят в Европа. Въпреки строгите мерки, които европейските държави прилагат по границите си с цел да решат мигрантската криза, всеки ден стотици бегълци намират начини да пробият загражденията.

Трафикантите обявиха маршрутите по Егейско море за рискови и решиха, че сухопътният транспорт до граничната река е по-сигурен, въпреки по-голямата опасност от залавяне. Договорките се правят в кафенетата в Аксарай, Йеникапъ и Кумкапъ, там са базирани клоновете на организацията.

До техните услуги опират предимно бежанци от Афганистан, а също и останалите от Либия, Сирия и Ирак, за които плаването с лодки по Егейско и Средиземно морета поставя живота им в голяма опасност. Трафикантската борса върти всеки ден хиляди долари, пътуването от Аксарай до коритото на Резовската река струва на човек 400 долара.

Телефонните номера на „специализираните“ микробуси могат да се намерят в Интернет, както и по стикерите на движещи се по пътищата автомобили. Шофьорите на тези бусове обаче много често разбират пост фактум, че превозват нелегални мигранти. По данни от съдебни източници към момента 34 шофьори са в затворите и очакват присъди. Заловен от жандармерията и предаден на съда водач признава по време на изслушването, че непознат мъж му е предложил 400 долара, за да пропътува разстоянието от Истанбул до Къркларели /Лозенград/. Той приел, защото имал дългове, но много късно узнал, че превозва незаконни пътници. Когато пристигнали в Лозенград, един от тях проговорил на лош турски и настоял микробусът да продължи до самата граница, а след това жандармерията го е спряла за проверка и шофьорът е бил задържан.

Според схемата на трафика мигрантите трябва да бъдат доставени в Демиркьой в района на същия град, там ги поемат други водачи и ги отвеждат до турския бряг на Резовската река, където те изчакват нивото на водата да спадне, за да преминат отсреща с плуване. Тази отсечка на отчаяните хора много често се сблъсква с турските сили за сигурност, а понякога се натъква и на българските граничари. Бежанците, заловени на турска територия, се депортират обратно към техните страни, а онези, които са успели да се измъкнат, играят на криеница с българската полиция.

Защото в село Стоилово ги причакват други членове на трафикантската мрежа, на които отново се плаща за прехвърлянето им до Унгария, Австрия или Германия, а не е ясно каква е съдбата на онези, които нямат пари за „билета“ до Европа. Преплувалите Резовската река мигранти се молят Бог да ги закриля и да не попаднат в ръцете на българските полицаи, защото са чували за изтезанията от тяхна страна. „Малко след като преплувахме реката, българите ни хванаха, бяхме 12-13 души. Взеха ни парите и телефоните, сложиха ги в една торбичка и я изхвърлиха във водата.

Пребиха ни и ни върнаха отново в Турция“, разказва сириецът Хайем Б. Трафикантите на нелегални мигранти използват чужденци като примамка – за да набавят клиенти за бизнеса си, те привличат на своя страна чужди граждани, говорещи много добре на турски език, притежаващи жилища в Турция, а и от тях зависи незаконният маршрут. Именно те играят ключова роля по дестинацията Истанбул – Къркларели – Демиркьой.

При успешните операции на турските сили за сигурност обаче играчите в този мръсен търговски бизнес изчезват магически, обикновено горят главите на автобусните шофьори.