Незрящ студент търси работа с обява във фейсбук

Обява за търсене на работа се превърна в хит във фейсбук тези дни. Само за три дни публикацията на 21-годишния студент Виктор Асенов събра 1,9 хил. харесвания и бе споделена от над 3000 потребители. Обявата е от незрящото момче, което учи социална педагогика в СУ. В нея той описва своите умения и компетенции, съобщава "Труд".

Виктор умее да работи с всички версии на Windows, с всички продукти от офис пакета на Microsoft, както и със специализиран софтуер за хора с увреждания. Има опит и в звукообработването. Инициативен е, комуникативен, активен, борбен и положителен, работи добре в екип. Има опит в координиране на проекти и работа с деца и възрастни хора. Не е работил преди това, търси си работа от 6 месеца.


Младежът споделя, че не е очаквал нещата да се развият така. „Не мислех, че публикацията ми ще има такъв отзвук, първоначалните ми очаквания бяха много по-малки, но се оказа, че това е заинтригувало хората и е стигнало до голям брой аудитория“, казва той.

Инициативата да публикува статус в социалната мрежа подема заедно с приятелката си Калинка Бонева. Двамата стават известни на хората, когато през лятото на 2016 г. успяват да изкачат Вихрен и да преминават през стръмната и трудно достъпна седловина Кончето заедно с верните си кучета водачи Идалго и Карма. „Реших да пробвам този нестандартен метод, за да покажа колко положителни черти може да има един незрящ човек. Исках да покажа, че можем да се справим и да си намерим работа по друг начин“, пояснява Виктор. Споделя още, че идеята му е била самият той да бъде потърсен от работодатели, за да избегне отказите, както често се случва при незрящите хора.

Мнението на Виктор е, че работодателите все още не са напълно подготвени, за да приемат незрящите като равни. Основните предразсъдъци според него идват от това, че те смятат, че незрящите няма да могат да се справят. Друг проблем е, че не всички хора са готови да приемат хората с увреждания като равни.

След публикацията си във фейсбук обаче младежът получава много предложения от различни фирми за всякакъв тип позиции, част от тях в IT сектора и маркетинга. Споделя, че би се радвал да работи в сектора на информационните технологии, удовлетворение би му донесло и работата с деца.


На бъдещото си работно място Виктор ще ходи с верния си приятел и куче водач Идалго, което е навсякъде с него. То е на 5 години, заедно са от 3. Няма притеснения за това как колегите му ще приемат кучето, защото всички хора го харесват.

Виктор лесно се е научил да работи с различни програми със специализиран софтуер. С помощта на свои приятели, както и със собствените си способности да търси и намира лесно необходимата информация в интернет той развива своите умения. „Трябва да знаеш как да търсиш и какво точно да четеш“, казва Виктор.

Момчето няма проблеми при работа с компютър или интернет, затрудненията във всекидневието му идват предимно от придвижването в столицата. Проблем за него е, че част от превозни средства нямат необходимото звуково оповестяване на спирките. Въпреки това има неща, които го улесняват, като някои от електронните табла съобщават след колко време ще дойде превозното средство. Хората също са отзивчиви и му помагат. „Повечето да, толерантни са към мен“, казва той.

Въпреки трудностите, които среща в градска среда, мнението му е, че човек може да се справи, стига има желание и да бъде достатъчно адаптивен. „Ако не сме адаптивни, няма как да се справим, държавата не ни е длъжна на 100 процента, но може да улесни нещата“, казва младежът.

Трудностите, които среща в университета, са, че учебните заведения не разполагат с достатъчно електронни ресурси за хората с увреждания. Част от книгите не са в достъпен вариант. Преподавателите, които ги издават, не спазват основни положения от Закона за авторското право и сродните му права (чл. 24, т. 9 и 10). Други европейски директиви, както и Конвенцията за правата на хора с увреждания, също не се спазват.

В свободното си време Виктор помага за подобряването на достъпа в градска среда на хора с увреждания. „В момента с това се занимавам в университета. Правим рампи за хора с увреждания, работим за това да има повече електронни книги за незрящите”, казва той.

Когато няма ангажименти, Виктор се разхожда с приятелката си и прави преходи в планината. Обича хубавата природа. „Това ми носи ми свобода и лекота, зарежда ме с положителна емоция”, разказва момчето.

Виктор не се притеснява от комуникацията с евентуалните си бъдещи колеги и новостите, които може да срещне на работното си място. За него всяко начало е трудно, но човек винаги трябва да е борбен и да не се отказва от целите си.