Социолози посочиха най-вероятният изход от тежка и напрегната предизборна борба с непредизвестен финал

Източник: blitz.bg

Месечен анализ на института „Иван Хаджийски“, изготвен от проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров:
У нас се очертава се тежка и напрегната предизборна борба с непредизвестен финал. Балансът на силите, който се установява между двете основни партии – БСП и ГЕРБ, е в рамките на статистическата грешка, шансове за еднопартиен кабинет са само теоретични, за коалиционен – с множество неизвестни.

Не бива обаче да се забравят няколко минали години. Тогава отново съществуваше социологическо убеждение, че ГЕРБ и БСП ще бъдат в патова ситуация, но избирателят реши друго и в последния момент. Сега обаче ГЕРБ не е във възход.

Редица политически сили се ориентират отсега към следизборни сметки и това обещава следизборната кампания да е не по-малко решаваща от предизборната. Колко точно ще му се наложи на служебния кабинет да управлява, отсега не може да се прогнозира.

ГЕРБ с нов образ

ГЕРБ излиза от „центристката“ си роля на неоспорвано най-голяма партия и навлиза в нишата на „една от двете големи“, която в оспорван двубой трябва да победи другата. Образът на Борисов като балансьор е подложен на изпитание.

Едновременно ГЕРБ се позиционира и като „партията на народа“. Подкрепата на референдума и настойчиво лансираната промяна в Изборния кодекс целят да покажат, че ГЕРБ е единствената политическа сила, готова да изпълни волята на суверена. Така от ГЕРБ ще се позиционират като борци срещу „статуквото“ - нещо, което винаги им е харесвало.

Освен това, ГЕРБ добавя и опит за социален елемент в посланията си.

БСП – възможности, но и рискове

Корнелия Нинова се опитва да изтласка „старите муцуни“ и вероятно ще бъде подкрепена. Но дори днес да няма радикален отговор, той може да се появи след изборите.

Проблем е и мобилизацията на електората. Заявката на Радев за отдалечаване на служебния кабинет от БСП, както и подновените атаки на Решетников срещу дистанцирането на президента от Русия, биха могли да имат известно отражение.

И третият риск би могъл да бъде една следизборна патова ситуация.

Каракачанов: Центърът на центровете

Валери Симеонов изглежда като лоялен потенциален партньор на ГЕРБ. Сидеров пък от доста време създава впечатлението на политик, готов на всякакви отстъпки и комбинации, включително дори на съюзяване с БСП. Така на Красимир Каракачанов отново му се налага да бъде „центърът“, който примирява различните тенденции. Плюсът е, че така ставаш основен балансьор между ГЕРБ и БСП.

Минусът може да дойде след изборите - когато отношението към бъдещото управление може да предизвика проблеми за единството.

Интересът на ДПС: по-малко партии в НС

Нито ГЕРБ, нито БСП са склонни публично да се обвържат с ДПС, затова оптималният вариант за движението е парламентарна конфигурация, при която подобно обвързване ще бъде въпрос на неизбежност, не на желание.

При силно фрагментиран парламент като досегашния и при усвоена вече практика на „плаващи мнозинства“, ДПС доста по-лесно ще може да бъде игнорирано.

С други думи, интересът на партията на Карадайъ е в парламента да влязат колкото се може по-малко партии.

Промяна на водачеството вдясно

Доскоро инициативата в старата десница се държеше от ДСБ, а другите партии в РБ бяха в отбранителна позиция. Сега самото бъдеще на ДСБ попада под въпрос.

Първият конгрес на РБ излезе с посланието за „единство“ – те са „многото“, а Кънев е „един“. В РБ явно биха приели Радан Кънев единствено като „блуден син“, завърнал се при тях – нещо, което той категорично не иска да направи.

„Да, България“ има своите перспективи, засега неясни. А може би ще разчита на това, че следващото НС ще бъде нестабилно и обхванато от сделки и това ще даде бонус на останалите на резервната скамейка. Подобна перспектива сега изглежда пожелателна и почти утопична, но не е изключена.

Голяма коалиция и други истории

Разследванията срещу Веселин Марешки и неговата „Воля“ не са за подценяване, защото от нападателна го връщат към защитна позиция.

Ако към това се добавят и проблемите вдясно, както и провокираното вътрешно противоречие при патриотите, получава се възможност потенциалните балансьори и партньори в утрешното НС да бъдат отслабени – и РБ, и Патриотите, и „Воля“. Така в утрешното НС може да се създаде ситуация без много варианти, освен... изкушението за голяма коалиция. Предстоящото европредседателство и мотивът за „националната отговорност в бурния свят и регион“ работят също за такъв вариант и срещу варианта „избори след изборите“.

Засега обаче „голямата коалиция“ е по-скоро медийно внушение с повече неизвестни.