Защо Марешки влиза в политиката

Автор: Екип на Флагман.бг


Дългогодишните опити на варненския бизнесмен Веселин Марешки да влезе в голямата политика са на път да се увенчаят с успех. След като собственикът на бензиностанции и аптеки взе 427 000 гласа (11,17%) на президентските избори, апетитът му да влезе в Народното събрание и да стане истински фактор се увеличи.

За целта той започна щурм с ребрандиране на старата му партия „Либерален алианс”, с която Марешки не постигна пробив през годините. Формацията му вече се представя като ВОЛЯ, а внушенията от страна на бизнесмена са, че това е изцяло нов политически субект.

Според социолозите партията е сигурен участник в следващия парламент 

Проучванията дават между 4 и 8% за партията на Марешки. Варненският политик расте и по личен рейтинг.

Проблемът е, че подобен тип политически играчи могат да виреят само в държава като България и целта на тези фигури съвсем не е тази, която пропагандират. Ситуацията напомня на тази с Бареков и неговата „България без цензура” (ББЦ), с която той се добра дори до Европейския парламент.

Бареков и Марешки не са много различни като явления. Първият бе популистки проект на Цветан Василев и се спихна бързо, след като банкерът изпадна в немилост.

Вторият използва подобни тези. И най-вече тази за картелите, срещу които той уж ще се бори, за да спаси изстрадалия български народ.

Разликата е, че Веселин Марешки харчи собствен ресурс.

Варненският бизнесмен обаче е продукт на същите или подобни фактори, които позволиха да се случи грабежът на века с източването на Корпоративна търговска банка на Цветан Василев. А тези фактори се намират в бездействащите държавни институции и са под давлението на управляващите ги политически играчи. И това не е трудно да се установи.

Всеки средно интелигентен човек може да се усъмни в тезите на Марешки веднага след като чуе начина, по който говори варненският политикобизнесмен.

Дори и да не обърнем внимание на първичното излъчване и изразителните средства, идеите, доколкото ги има, звучат доста съмнително. Те обаче лесно хващат дикиш в слаби демокрации.

Политическият успех на Марешки до момента се дължи на десетината бензиностанции, които продават гориво на ниски цени.

Според разследвания той продава под или около себестойност и така подбива конкуренцията, правейки си абсурдна политическа реклама.

Бизнесменът казва, че състоянието му е около стотина милиона лева, което се дължи разбира се не на съмнителните бензиностанции, а на аптеките, които превземат все по-застрашителен дял от търговията с лекарства.

Оплакванията срещу бизнесмена са многобройни през годините и идват най-вече от други собственици на аптеки.

"Пристигат в аптеката ти служители, на чиито визитни картички пише отдел "Експанзия" – "Аптеки Марешки", и ви предлагат да работите с тях или да им продадете аптеката си, тъй като в противен случай ще открият до вас аптека с размазващо ниски цени. На места, на които това се случва, ако някой не се чувства стабилен на пазара, предпочита да продаде бизнеса си. В много случаи тези, които започнат да пазаруват, без да искат, предоставят търговска информация и отново получават бизнес предложение да се продадат или да останат да работят за веригата", разказва Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара, цитиран от „Капитал”.

Подобно изявление прави и проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Засегнатите фармацевти обаче отказват да говорят, защото се притесняват, че ще имат неприятности.

По всичко личи, че Веселин Марешки засега успява да се измъкне сух именно заради превзетите институции, срещу което той представя, че се бори.

Срещу бизнесмена изпищяха и от горивния сектор, където обаче все още има доста по-големи играчи.

След като дълго мълчаха, накрая от Българската петролна и газова асоциация в лицето на председателя Валентин Златев решиха да си излеят яда. Златев изнесе данни как всъщност варненският бизнесмен не е единственият, който злоупотребява с продажбите на евтини горива на ръба на закона. По думите му Марешки не е никакъв феномен.

„Феноменът в случая е, че тези хора, които правят това нещо и съзнавайки, че са на ръба на закона, са си мълчали. Един човек си позволи да стане и да каже: Аз съм апостолът на свободата и спасявам българската нация, защото продавам на българския народ по-евтини горива”, обясни Златев през декември пред парламентарна комисия, обследваща проблемите с картелите. И направи извода, че очевидно става въпрос за „изключително тежък политически чадър”.

Поведението на Марешки изглежда парадоксално. Нужни са

голямо нахалство и дързост от човек, монополизиращ пазара с лекарства със силови методи, да обяснява как ще бори картелите, след като влезе във властта.

Любопитна е мотивацията на подобно поведение. То може да се дължи на най-елементарна байганьовщина и парвенющина, присъща на неосъзнатия богаташ.

Но може да се обясни и с реакцията на човек, пристъпил правилата, на който му се налага да играе ва банк, за да не пострада от съответна държавна и политическа репресия, която е била отлагана дълго във времето и която може да му се стовари с неприлична сила.

Както се случи вече с гореспоменатия Цветан Василев.

А нищо чудно Марешки да взима пример от друг подобен играч – олигарха Христо Ковачки, който веднъж вече успя да влезе със своя собствена партия в парламента (но не лично), за да се превърне в маша на големите играчи.

И Марешки, и Ковачки са дребни олигарси, дори и за нашите мащаби, и те са достатъчно зависими от властта. Т.е. целта не е те да преборят корупцията в управлението, а обратното – политиката да използва за свои цели корупцията в бизнеса.

Но явно ще трябва да преживеем още един такъв „феномен”. А вероятно и още няколко – докато накрая началниците на феномените в българските бизнес и политика не започнат да влизат там, където им е мястото. В съседна Румъния вече показаха, че може.