Защо се обиждаме на „глупак“?

Преди две години бях на тренинга на Джек Кенфилд (един от авторите на филма „Тайната“ и съавтор на „Пилешка супа за душата"). Той разказа прелюбопитен пример как и защо ние с вас реагираме на критика.

Той се приближи към една от участничките във форума и каза:

- Правя много семинари и лекции, но за първи път сред слушателите ми присъства толкова глупав човек.

Еднозначно – момичето се обиди много и се разстрои. Джек я успокои с думите, че това е само едно упражнение и то има продължение.

Той отново погледна младата жена и произнесе фразата:
- Правя много семинари и лекции, но за първи път сред слушателите ми присъства човек със зелени коси.

Този път момичето се разсмя.
- Защо се смеете? - попита я Джек.
- Защото нямам никакви зелени коси.

- Тогава защо ми се ядосахте първия път?

Критиката ни засяга само, ако ние наистина мислим за себе си по начина, по който мисли за нас критикуващият. Ако сме уверени в себе си и знаем категорично, че сме умни, красиви, стройни, щедри, изключителни – то каквото и да ни говорят другите, ще знаем че не е истина.

Хората откриват критика по свой адрес в постовете в социалните мрежи, в песните, във възгледите, шегите и мемовете. Намират я там, където най-често изобщо я няма.

Всеки път, когато се чувствате разстроени от това, което са казали за вас другите, просто си задайте въпроса: не са ли мои тези „зелени коси“? И погледнете на него като на възможност, благодарение на която можете да израствате.

Вярвайте в себе си, казва Кенфилд. Ако искате да сте успешни и да реализирате своите мечти, трябва да повярвате, че сте способни да го направите. Не е важно как ще се нарече това: чувство за собствено достойнство, увереност в себе си или самоуважение. При всички положения това е дълбоко вкоренена представа, че имате всички необходими способности, таланти и вътрешни ресурси, за да реализирате набелязаната цел.