В следващите 3 месеца ще сме полупрезидентска република, те ще са решаващи за целия мандат на новия президент

Източник: Радио “Фокус"


- Проф. Галунов, през изминалата седмица се състоя клетвата на новоизбраните президент и вицепрезидент на Република България. Нека се върнем назад във времето, за да направим оценка на мандата на президента Росен Плевнелиев. Какво е Вашето мнение след отчета, който той и вицепрезидентът Маргарита Попова направиха? По време на представянето техните гледни точки крайно се разминаваха, в тази връзка можем ли да очакваме подобно нещо и от новите управляващи?

- Да започнем с оценката на мандата на президента Плевнелиев. Мисля, че той оставя едно противоречиво наследство. По принцип неговият мандат ще бъде запомнен с това, че той назначи два служебни кабинета, имаше възможност да назначи и трети, така че в определен период на време президентът Плевнелиев управлява една полупрезидентска република. От гледна точка на вътрешната политика сякаш тя не му беше силата. Самата Конституция е доста пестелива по отношение на неговите правомощия там. В други периоди във вътрешната политика той стоеше в сянката на правителството и най-вече на премиера Борисов, когато той  беше премиер. Във външната политика изявите на президента бяха по-сериозни. Той беше твърд привърженик на темата, че България  няма други алтернативи освен НАТО и Европейския съюз. В това отношение той беше евроатлантик, но в известен смисъл той направи резки изказвания по отношение на Русия, който не подобриха нашето външнополитическо положение, нито пък повишиха лоялността към нашите партньори от НАТО и ЕС. Смятам, че той малко преигра с тази своя политическа роля.

- Вие започнахте с това, че оценките за мандата на президента Плевнелиев са противоречиви, но можем ли да обобщим дали са с положителен или отрицателен знак?

- Ако трябва да обобщим, на база на коментарите и събитията по-скоро оценката за неговия мандат е негативна. Самият факт, че той е имал възможност да се опита да направи втори мандат, до голяма степен дава оценка на шансовете на неговата политика. Той ще остане в историята като президентът, който доброволно се отказва от битка за втори мандат. Като цяло мисля, че този период не е от  най-успешните за президентската институция.

- Новоизбраният президент официално встъпва в длъжност от следващата седмица. По време на предизборната кампания бяха дадени много обещания, но в крайна сметка не стана ясна позицията му във външнополитически план. Да очакваме ли той да продължи да управлява страната в посоката, в която и президентът Плевнелиев го правеше? Вие посочихте, че е имал остри изказвания към Русия и се е следвала евроатлантическа политика.

- Президентът Румен Радев веднага заяви, че България безспорно си остава част от евроатлантическото пространство. По отношение на Русия той беше пестелив.
Аз лично смятам, че ще смекчи тона по отношение на Русия и в обща линия няма да има някаква голяма промяна, тоест няма да има радикална преориентация. Тук не бива да очакваме резки промени или политически чудеса. Няма да има радикални обрати в нашата външна политика.

- Какви са основните Ви очаквания от новата президентска двойка във връзка с формирането на служебен кабинет? Дали тя ще съумее в срок и според конституционните закони да сформира адекватно служебно правителство и да насрочи най-правилната дата за предсрочни избори?

- Аз смятам, че президентът Румен Радев няма никакво политическо време. Той трябва в рамките на няколко дни да назначи своите съветници, след което веднага да пристъпи към напускане на парламента, към назначаването на служебен кабинет и насрочването на нови избори. Тук идва големият въпрос до какво степен ще успее да назначи служебен кабинет с работещи професионалисти, които да управляват България до времето на парламентарните избори и да ни увери в своята партийна и политическа безпристрастност. Мисля, че той започва с летящ старт своят мандат на президент, защото буквално от първите му дни на длъжността в него се фокусират многобройни очаквания. Тоест ние в следващите 3 месеца ще живеем под формата на полупрезидентска република, при която президентът ще бъде на първо място и служебният кабинет ще бъде пряко назначен от него. Де факто от тези три месеца президентство ще зависи целият мандат на президента Радев, защото впечатлението, което остави през тези три месеца ще поставят отпечатък на целия му мандат. Аз мисля, че когато говорим за управление на държавата е малко неправилно да говорим за президентската двойка. Конституционните норми са такива, че президентът решава. Той не е длъжен да се консултира със своя вицепрезидент. Вицепрезидентът може да помага в управлението, но те не са двойка в смисъла на управление. Така че относно недоразуменията между Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, трябва да кажа, че президентът на България е институция, в която вицепрезидентът има резервни функции и той може да изпълнява някои правомощия, които президентът му отреди. Тези правомощия са ясни и ги пише в Конституцията. Сред тях са даване на българско гражданство, помилване и т.н. – неща, които президентът може да разреши, а може и да не го направи. Ние не трябва да поставяме цялата отговорност върху двойката, тъй като отговорността е на президента.

- А да очакваме ли партиен натиск в назначенията на новото служебно правителство?

- Винаги когато става въпрос на назначения по високите етажи няма как да има партиен натиск. Тук има нещо особено – когато се назначат служебни министри по съответната нормативна база, те няма да бъдат кандидати за депутати. Това автоматично изключва първата част на елитите от основните политически партии. Така че ако има натиск, той по-скоро ще бъде за назначаване на експерти, близки до съответните партии, но не толкова пряко обвързани с тях. Никоя партия в момента няма интерес от политически скандал. Служебният кабинет е надпартиен като изпълнение на правомощията.

- В заключение няма как да не Ви попитам за интересното изречение на новоизбрания президент Румен Радев по време на първото си обръщение към нацията и парламента. В отговор на народни представители, той заяви, че им остава само една седмица. Тези думи могат ли да се тълкуват като заплаха към кабинета в оставка?

- Като заплаха не, но президентът остава известен в историята. Тази реплика ще се тиражира непрекъснато оттук нататък. Тя ще стане знакова и винаги ще бъде припомняна като начало на неговото управление. Реакцията на Румен Радев беше провокирана от това, че в залата беше малко шумно, народните представители не му обръщаха особено внимание, разговаряха помежду си и това го провокира да загуби липсата на хладнокръвие, което отчитам като минус за начало на неговата кариера, тъй като един от аргументите, с които той беше избран, беше, че той не се влияе от емоциите си. Това е един малък фалстарт в неговия мандат. Като фалстарт бих определил и лапсуса, който той употреби, когато говореше на патриарха, тъй като се обърна към него с „господин“, но после се коригира. По принцип в речта на президента винаги ще има притеснение. Аз мисля, че той само би спечелил ако беше говорил, а не да го чете.

- Може би и притеснението идва главно от там, тъй като вниманието не беше насочено към него основно.

- Да, но един президент трябва да може да говори свободно пред аудитория. Това за мен беше слаб пункт. Другото, което той пропусна е да каже, точно това, което ние с Вас коментирахме, а именно предстоящите задачи. Той трябваше да повдигне завесата около служебния кабинет. Мандатът де факто започна още тогава, въпреки че официалната церемония е днес. С него започнаха и проблемите.