Към зелените: Къде ви отиде глобалното затопляне?

Източник: Труд

Една от големите фалшификации и заблуди, лансирани от зелените екологични организации, е темата за глобалното затопляне.

В последните години, особено след зими като настоящата, те променят лексиката и започват да говорят все по-често за “климатични промени”. Междувременно в световен мащаб са усвоили още няколко милиарда долара, за да се борят с нещо, което на практика не съществува.

Земята в последните хилядолетия е преминала през много климатични цикли. Само допреди 7000 години, почти в началото на ерата на фараоните, на мястото на пустинята Сахара е имало тучна растителност, живот и са течали реки.

През XIIII и XIV век викингите са отглеждали лозя и житни култури в Гренландия. Наричали са я “Зелената земя” (green land), оттам идва и името й.

Вулканите, особено изригванията на Кракатау и Пинатубо преди два века, променят климата повече, отколкото цялата технологична ера на човечеството. Технологичната революция и развитието на селското стопанство, които се смятат за основните фактори за парниковия ефект, са минимална частица от въздействието, което имат вулканите върху планетата ни. Преди три десетилетия много модерна беше темата за “изчезването на озоновия слой” и “озоновата дупка”. Тогава според голяма част от климатолозите се очакваше до 20-30 години той да изчезне и с това и животът на Земята. Както виждаме, нищо такова не се случи. Същото е и с глобалното затопляне и климатичните промени. Целта на еколозите е чрез насаждане на страх от и за природата да се усвояват все повече и повече пари.

Иначе нищо специално не се случва. През зимата си вали сняг, лятото е топло. Миналата година имахме хубави пролет и есен.

В България въпросът с “глобалното затопляне” – и дали го има или не – има сериозно отражение върху туризма в планините. Една от основните опорни тези на еколозите е, че поради климатичните промени и липсата на валежи от сняг не трябва да се правят повече ски зони. Но както и тази година, така и предишните природата ги оборва.

Миналата година в ски курортите ни сезонът приключи чак в края на април. А тази година започна навсякъде в началото на декември и със сигурност ще продължи до май. Всяка година нараства интересът към ските и зимния туризъм. Има истински бум. От всички страни на Европа, Турция, Русия, а вече и от Китай, туристи масово идват през зимата в България.

За жалост поради слабата администрация, липсата на стратегия за развитие на планинския туризъм и политически интереси в планините нищо не се случва. Тривиалното оправдание “зелените не дават”, е само прах в очите на хората, и то само на тези, които нямат интернет или не са ходили в чужбина. Обилният снеговалеж, въпреки медийните истерии не е бедствие, а радост и възможност, както казват народните поверия, “за берекет и здраве”.

Астрономът доц. Борис Комитов:

Тези периоди са характерни с дълбоки и студени зими

Навлизаме в слънчев минимум, XXI век ще е по-студен

Слънцето навлиза в период на поредния минимум на 11-годишния слънчев цикъл, обясни геофизикът и астроном доц. Борис Комитов относно връзката Слънце – климат и влиянието на слънчевата активност върху процесите на Земята.

“Като казваме “навлиза”, това не означава, че 2017 г. е такава епоха, по-скоро в момента сме някъде в преддверието на минимума на 11-годишния слънчев цикъл. Самият минимум ще бъде достигнат, по различни прогнози, през 2019-2020 г. В момента повечето специалисти са склонни да смятат, че ще бъде около май-юни 2020 г.”, каза доц. Комитов пред БНР.

“Всички дълбоки и студени зими са около слънчевите минимуми”, поясни той. Модерни изследвания са доказали, че трябва да очакваме климатичен минимум около 2020 г. Втората основна тенденция се наслагва към първата, обясни той.

“Следващите 11-годишни слънчеви цикли ще бъдат по-слаби по амплитуда от досега изминалите няколко, примерно до края на ХХ век. В дългосрочен план, в рамките на по-голямата част от XXI век, можем да очакваме по-студен период”, посочи астрономът.

При застудяване се засилват всички аспекти на държавността, интересът към военните науки и високите технологии, категоричен е ученият. Българската икономика скоро ще има нужда от евтина електроенергия, допълни той.