Стига вече! Чарлз Дикенс никога не е идвал в Бургас

Автор: Флагман.БГ, снимка: Архив Флагман

През 2012 г. групата общински съветници на НФСБ в Бургас внесе докладна с искане да бъде обявен за почетен гражданин английският писател Чарлз Дикенс. Причината – разполагали с исторически данни, че е живял и творил в Бургас две години.  Това, на което се позоваха патриотите, бе, че ползват изследване на краеведа Стоян Райчевски. Предложението им през 2012 г. бе отхвърлено, но в следващите две години, до края на мандата на миналия местен парламент, тази докладна се въртеше между канцеларията и заседателната зала – без успех в движението й. Но за сметка на това конвертируемото име Чарлз Дикенс чудесно се вписваше в медиите, които все добавяха по нещичко отгоре и завъртаха новината мине не мине месец като чисто нова.

Тези дни припомката с двугодишния престой на Дикенс край бургаския бряг „цъфна” и в уважаваната държавна БТА.

Според авторитетната осведомителна агенция Дикенс „е и първият западен журналист, писал за морския град. Дикенс е автор на пътепис със заглавие „Сведения за Бургас по Чарлз Дикенс“. За тази част от живота на писателя се знае много малко. За нея пише единствено Стоян Райчевски в книгата си „Старият Бургас“. В Англия също има малко източници за битието и преживяванията на писателя в Бургас”.

Доколко има истина в тези твърдения? Питаме, защото се появиха ентусиасти с идея да му кръстим и улица на Дикенс, да сложим паметна плоча на някоя по-стара сграда до пристанището и така да направим града си по-атрактивен за поклониците на културата и историята.

Ето и мнението на Митко Иванов, единственият историк, който се нагърби сериозно да събере данни в тази връзка и да ги коментира пред Флагман:

Чарлз Дикенс е идвал в Бургас и е живял тук. Така ли е?  Цитиран е текстът на моя уважаван колега,  съавтор и изследовател Стоян Райчевски. И двете твърдения са неверни и мога да се аргументирам. Първо Стоян Райчевски лично пред мен заяви, че такова нещо няма, никога никъде не го е пубикувал и никога дори не си го е помислял.

Възможно ли е Стоян Райчевски да не е бил разбран правилно?

Ако трябва да сме  честни, когато прочетох текста в книгата на Стоян Райчевски „Старият Бургас”, видях един пасаж, от който може да се получи двусмислица. Самият автор казва, че откъсът за Бургас, който вероятно е от репортер на Дикенс, е поместен в съчиненията на големия английски автор и социален критик. Ако човек бърза в прочита си и е  по-повърхностен, е напълно възможно да се направи грешен извод за същността на текста. Все пак щом го има в съчиненията на Дикенс, следователно авторът е идвал в Бургас и следователно е живял тук. Но това не е правилно, а за това, че англичанинът е живял тук даже и дума не може да става, особено пък в продължение на 2 или 3 години.

Откъде идва митът за високото присъствие в периода 1853-1855?

Идва от това, че сведението не е точно датирано. Записано е като  „1853-1855”, но всъщност сведението е отпечатано във вестник „Домашни слова” през януари 1854 г. Съобразно тогавашните комуникации и бързината на транспорта можем спокойно да предположим, че репортерът на Дикенс е бил тук вероятно през есента или ранната зима на 1853 г.

Каква е причината Дикенс да прати свой репортер тук?

Причината е лесно обяснима. По това време Английската, както и Френската ескадра често акостират в Бургаския залив във връзка с избухналата вече Кримска война – един от най-известните конфликти на 19-ти век (някои историци дори биха казали най-известната). Бургас тогава е бил на световната карта и то за доста дълго време. Точно заради това английският класик изпраща свой репортер. Изхождайки от това, можем да опровергаем две недоразумения. На първо място, че Стоян Райчевски е писал подобно нещо – това е напълно невярно. И на второ - че Чарлз Дикенс е бил в Бургас и дори е живял тук. Това абсолютно никъде не е казано. Трябва да се вземе предвид и фактът, че авторът не е живял толкова отдавна – преди 130-150 години. Неговата биография е проучена буквално ден по ден – той е водел дневник. В една бяла държава не е трудно да се каже всеки ден или всяка седмица какво е правил този човек. Никъде няма данни за това, че той дори да е стъпвал на територията на днешна България.

Как се казва репортерът, който е отразявал военните събития от Бургас?

Не е указано никъде. Кое подклажда недоразуменията по принцип в историографията? Всяко едно от милионите недоразумения произхождат от двусмислия. От липсата на достатъчно яснота в извора. Когато изворът е твърде лаконичен или използван в друг контекст, понякога изследователят се изкушава по една или друга причина да допише сведението. Тоест в извора се загатва нещо, без то да е съвсем ясно, и оттам започват тълкуванията. Случаят със Чарлз Дикенс и Бургас според мен е точно такъв. Не е споменато „Чарлз Дикенс изпраща репортер”, или пък името на репортера, но от контекста това се подразбира.

Кой за първи път публикува точно този извор?

Първата научна публикация е на покойният вече професор Велко Тонев. Той е известна личност в България и смея да твърдя, че няма историк, който да не го е чувал. В предговора си той също казва, че Чарлз Дикенс изпраща своя репортер без да навлиза в подробности за това кой точно е репортерът.
Все пак самият факт, че Дикенс изпраща свой репортер тук, на около 2500 км от родината си, говори много. Това единственият такъв случай ли е или има и други?

Аз лично не знам за друга световноизвестна личност, която е изпратила свой представител в Бургас, за да направи репортаж. Имали сме други известни личности, като например френският консул по Черноморието от 18-ти век, австрийски разузнавачи, и т.н. Но тези хора не са световноизвестни. Те са чиновници, изпращани тук от Великите сили да проучват района, който става интересен за тях веднага, след като Русия се установява на Черно море.

Все пак до началото на 18-ти век Черно море е „Османско море”

– то е затворено от всяка страна от Османската империя и по този начин собственост на султана. По това време Бургас не е бил толкова интересен. Но в момента, в който Русия стъпва на Черно море, този регион става изключително атрактивен.

Защото това е първата и най-лесна сухоземна точка за потенциална атака над Цариград. Бургас и столицата на Османската империя въобще не са далеч. За Великите сили, гледайки нещата от перспективата на картата, това е един много удобен „плац дарм” за атака на световния град. Проливите на града по това време са били много добре охранявани и директна атака от там е била напълно невъзможна, но по сухопътната линия нещата са били другояче. Това е първата идея, която хрумва на всеки военен стратег и има много извори, които го потвърждават.