Гордея се, че през целия си съзнателен живот съм бил честен с хората

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВ

Бургаският покровител на изкуството Руси Куртлаков е забележителна личност, но малцина знаят за широката му благотворителна дейност.

Бизнесменът и художник Руси Куртлаков е сред най-големите дарители в новата история на Бургас, може би най-големият. Това казва за него уважаваният историк и изследовател на дейността на Александър Г.Коджакафалията Митко Иванов. Той дори го определя за най-достойният последовател на Бащата на Бургас, както бургазлии са наричали Коджакафалията още приживе. 

През годините Руси Куртлаков е подпомогнал стотици даровити деца, финансирал е изграждането и възстановяването на значими паметници на историята и културата в Бургас. С негови средства бе реставриран и поставен пред ДНА Войнишкият паметник, спонсорира изграждането на мемориален знак на актьора Апостол Карамитев, даде лепта за  параклиса „Свети Георги“ в Морската градина, помогна за проектирането и издигането на Светещия Християнски кръст в местността Шилото – един от символите на Бургас и редица други. Навръх 70-ата си годишнина Руси Куртлаков получи почетта на своите съграждани. Той единодушно бе избран „Почетен гражданин на Бургас“,  утре кметът Димитър Николов ще му връчи приза на тържествената Никулденска сесия на ОбС Бургас.

Руси Куртлаков е роден през 1946 година в село Межда, Ямболско. Завършил е Висшия машинно-технически институт във Варна, трудовият му стаж преминава на площадката на Нефтохимическия завод, където все още продължава да се труди. Създава и ръководи „Ремонтстрой“, акционер е и в друга голяма бургаска фирма - „Керамика“. Голямата му страст обаче е изобразителното изкуство. Руси Куртлаков създаде „Галерия Бургас“, в която представя картини на велики автори – Георги Баев, Светлин Русев, Георги Божилов, Стоян Цанев и други.


-Г-н Куртлаков, с какво този 6 декември ще бъде по-различен за Вас?

-Получих  огромно признание от бургаската общественост – званието „Почетен гражданин на Бургас“. Гордея се и се радвам, че ще получа тази награда. Тя морална и затова има особена стойност за мен. Тя е и едно огромно задължение, за моя начин на живот и моето присъствие в града.

-Мислете ли, че хората ви познават достатъчно добре? Направил сте много, но малцина знаят, Вие никога не сте изтъквали своите заслуги.

-Трудно ми е да кажа дали в Бургас ме познават добре. През целия си живот съм работил на площадката на Нефтохимическия комбинат и съм далеч от градската суета. Но хората, които са около мен всеки ден – в завода, в сферата на изкуството, образованието, бизнеса, ме познават много добре. На много места като отида се обръщат към мен безкрайно уважително. И това ми е напълно достатъчно.

-Вие сте твърде скромен, но все пак не може да не ви ласкаят думите на краеведа Митко Иванов – безспорен авторитет, изследвал блестящо дейността на Бащата на Бургас Александър Г.Коджакафалията, който казва, че Вие сте най-близо до философията на живот и примера на Александър Георгиев.

-Много ми е трудно да направя подобно сравнение, не мога да се съизмервам с Кождакафалията.  Но знам как съм живял и никога не съм го правил само за себе си. Искам да бъда полезен с каквото мога за другите хора, да помагам на обществени организации, институции, детски градини, на църкви. Всичко това го чувствам като мое задължение. Изпитвам огромна радост и удовлетворение като помагам на другите. Така, че го правя и за другите, и за моя лична радост.

-Защо не се занимавате с политика? За кратко бяхте общински съветник, но бързо напуснахте политическата сцена. Какво не ви допадна?

-Не ми харесваха борбите между политическите сили, отношенията вътре, взаимните обиди, глупости, лицемерие...не мога да ги понасям такава атмосфера. Смятам, че нашето общество трябва да живее единно, а политиците трябва да ни обединяват,  не да ни разединяват и да насаждат омраза, да разпространяват клевети, доноси. Кухнята ме отврати и ме накара много бързо да се откажа от политиката, никога няма да се върна към нея.

-Но така потвърждавате сентенцията на Радой Ралин: Когато от политиката си отидат отвратените, ще останат отвратителните.

-...Честно казано в политиката няма място за човек като мен. Обстановката беше нетърпима.

-Какво ви кара днес най-много да се гордеете?

-Най-много ме кара да се гордея, че през целия си съзнателен живот съм бил честен спрямо хората, приятелите, гледал съм никога никой да не излъжа, винаги да се притеча на помощ.  Винаги съм изслушал тези, които се нуждаят от помощ и разбиране и се гордея, че работя за другите, а не толкова за себе си.

-Откъде е Вашата страст към изкуството?

-От дете се занимавам с рисуване, никога не съм се приемал за велик художник, но винаги съм обичал изкуството. Гордея се, че успявам да съхраня изкуството, затова събирам произведения към моята лична колекция, контактувам с много художници и искам да помагам с каквото мога – направата на изложби.

-Мислете ли, че децата и внуците ви са наследили Вашия талант? Доколкото знам една от внучките ви е даровита художничка.

-Голямата ми внучка Ина учи архитектура в Лондон, обича изкуството, но аз никога не съм й внушавал да тръгне по този път. Стимулирам и децата, и внуците ми сами да изберат по кой път да вървят.

-Какво ще кажете на утрешната тържествен сесия на ОбС Бургас, когато кметът ще ви връчи званието „Почетен гражданин?

-Ще кажа, че обичам Бургас, искам Бургас да бъде градът, в който се прави най-добър бизнес, искам Бургас да бъде градът, в който се прави световно изкуство, да дава най-доброто образование на нашите деца и внуци, тук да се раждат спортисти, които да носят европейски, световни и олимпийски титли.