Защо днес зрелият живот започва, след като навършиш 30? Вижте истината за поколението "Питър Пан"

Днешната представа за това какво е да си на 30, е коренно различна. Мотото на повечето млади гласи: „Пътувай, мечтай, рискувай", те се опитват да грабят от живота с пълни шепи, мечтаейки да останат „завинаги млади". Със сигурност познавате хора, които са наближили или задминали 30-ата си година, а са далеч от идеята да създават семейство или да градят кариера. Разбира се, в това няма нищо лошо, стига тази тенденция да не се върне един ден като бумеранг. Ако една сутрин се събудим на 40 в дома на родителите си и осъзнаем, че сме закъснели с важните неща, това може да ни изпълни със страхове. Какво да правим тогава? С психолога Иван Игов търсим отговорите и заедно ви представяме поколението „Питър Пан“ и свързания с него „синдром на отложения живот“.

Синдромът „Питър Пан" - що е то?
Всички познаваме симпатичния Питър Пан - героя на шотландския писател Джеймс Матю Бари. Момчето, което отказва да порасне и прекарва времето си в приключения. Днес, избирайки подобен светоглед, живеят по-голяма част от хората в западната цивилизация около и над 30-те. Д-р Дан Кийли - автор на книгата „Синдромът Питър Пан", пръв описва този социално-психологически феномен. „Питърпановците" се лутат между юношеството и зрелостта. Въпреки че са достигнали годините за това, хиляди момичета и момчета отказват да се превърнат във възрастни и са все още неспособни да поемат отговорност за живота си.

Обратно в миналото
Когато моят баща е бил на 30, той отдавна е имал семейство, две дъщери и собствен бизнес. Според професора по социология Франк Фуреди от Университета в Кент, през 70-те години на ХХ век за мъжете е било нормално да се женят на 24, а жените - най-късно на 22 години. Днес средната възраст, на която мъжете сключват брак, е 32, а за жените - 30. Обществото сега е доста по-свободно и лишено от предразсъдъци, все повече двойки изобщо не сключват брак. Променило се е и отношението на родителите към децата - днес сме по-демократични, по-либерални… понякога дори прекалено, много семействата отдават много внимание на децата си. Докато едно време отношението е било друго, включващо дори елементи на насилие. Това често карало децата да се чувстват потиснати, да си мислят, че няма да стигнат доникъде.

„Разглезването" е фактор, който без съмнение може да повлияе за удължаване на детството. „Открай време родителите възпитават децата си така, както тях са ги  възпитавали" - обяснява Иван Игов. „Единствената разлика е, че днес един родител е по-доволен, когато детето си седи вкъщи пред компютъра, вместо ако е навън в квартала. Така не осъзнава, че виртуалното пространство е по-опасната среда...“

В последните години светът безспорно започна да се движи с много ускорени темпове. Не можем да пренебрегнем и факта, че живеем в свят на изключителни възможности. Технологиите и медицината се развиват със скоростта на светлината, а това развитие допринася за по-високата продължителност на живот. Може би повечето младежи си мислят, че времето е пред тях и че то със сигурност ще им стигне, за да започнат да живеят отговорно.

Лесни оправдания
Причините за превръщането в „Питър Пан" са разнообразни. Много често важна роля изиграва икономическият фактор - днешните млади често живеят под покрива на родителите си доста след като са навършили пълнолетие. Но дори и тези, които отдавна са сами, пак могат да са финансово зависими от тях. Макар и представител на страна със стандарт, доста различен от българския, проф. Фуреди обяснява, че не можем да обвиняваме нито икономиката, нито хазяите си за нашата незрялост. „Хората все си намират оправдания", смята той. Според него отказът да пораснеш идва от страха - младите се плашат от това, че трябва да възприемат себе си като възрастни.

Училище за бъдещето
„Училищата не подготвят децата за бъдещето" - допълва психологът Иван Игов причините. Според него на учениците се предоставя доста излишна информация, която с годините става все по-безобразно архаична. При такава система е нормално децата да приемат училището не като място, където да се подготвят за бъдещето си, а просто като задължение. В други европейски държави са задължителни курсовете по кариерно развитие, учещи децата от малки как да направят избора си за професия. Уви, 80% от българските абитуриенти не знаят как ще продължат образованието си…

Далеч от гнездото
Според психотерапевта Мадлен Алгафари често и родителите са тези, които не искат да пуснат децата си „да излетят от гнездото". Те се стараят да се чувстват нужни колкото може по-дълго и продължават да бдят над рожбите си, страхувайки се да ги оставят да се справят сами.
Възрастните са стимулирани да си остават деца и заради новите технологии, които рушат истинския контакт с другите. Всичко днес се случва през компютъра или телефона, а това допринася за повечето необвързани младежи. Да, ако се ходи на гости и по купони, хората повече общуват помежду си. А днес човек вече може дори да си пазарува, без да излиза от вкъщи.

Бащи и деца
Факт е, че голяма част от младите днес не искат обвързване, деца и кариера. Просто така са си решили да живеят. И това им харесва! Наскоро се запознах с момиче, наближаващо 30-те, което ми сподели: „Защо ми е да се женя, да имам деца? Имам още 5 сестри, те ще продължат рода. Аз не съм родена да създавам семейство, искам само да пътувам. Ще стана стара баба с бастун и все още ще обикалям света...".

Иван Игов допълва, че в случаите, когато човек живее в ограничения и без да има свободата на правото на избор, най-важното в живота, след това той трудно се ориентира, изправен пред много възможности. Тази ситуация психолозите наричат „заучена безпомощност". „Един ден дъщеря ми се прибра много разстроена. По онова време пращахме децата си на детска градина, като ги обличахме в определен цвят престилка в зависимост от деня. Учителките ѝ се карали, а децата ѝ се подигравали, защото е била със синя, а не с червена престилка. Това е алегорията на „заучената безпомощност" - трябва да си като другите, за да те приемат такъв, какъвто си", разказва Игов.

А последствията?
Последиците от случващото се днес неминуемо задълбочават и без това сериозните за Запада и конкретно за България демографски проблеми. Фактът, че много хора отлагат „порастването си“ и възможността да създадат потомство, неминуемо по един или друг начин ще влияе на обществото като цяло.

Но както всяко друго обществено явление, и поколението на „Питър Пан“ има две страни. Не е ли всичко това просто една рамка, поставена от обществото? Къде е написано правилото, че всеки трябва да живее точно по един и същи банален образец? Достатъчно пъстрият свят днес ни дава възможност да бъдем хората, които искаме, стига да вземаме решенията си съзнателно и с увереност, че няма да съжаляваме за тях. Без значение дали и ние с „Питър Пан“, или не, никога не е късно да открием себе си и другите, за да изживеем пълноценно живота си...

Какво мислите вие по темата? Познавате ли „Питърпановци“? Позитивен или негативен е фактът, че за мнозина е трудно да започна зрелостта дори и прехвърлили 30-те си години?