Как да се справим с Burnout синдрома

През последните десетилетия все повече работници страдат от синдрома на професионалното „изгаряне“, при това независимо от поста, който заемат, от възнаграждението или от спецификата на работата си.

От шивачката в ателието през шофьора до икономисти, трейдъри и компютърни специалисти – всички са потенциални потърпевши на burnout синдрома (от англ. „изгаряне“.) Това пише в профила си в социалната мрежа за здраве credoweb.bg Ирина Заркова, специалист по клинична психология.

Професионалното прегряване е психично изтощение, което се появява след дълъг период на напрежение или стрес, причинено най-често от постоянната взискателност на потърпевшия към самия себе си или високи изисквания към работника от страна на началника, колегите и др. Не е вярно, че феноменът засяга само чувствителни и уязвими хора. По-скоро засяга податливи хора - мотивирани, перфекционисти, отдадени на работата си до краен предел, които трудно казват „не”.

Кой е отговорен за зачестилите случаи на burnout?

Не на последно място това е натрапчивата представа за необходимост от все по-добри постижения, както и забързаното време, свързано с напредъка на технологиите. Сякаш трябва да прескочим невидима летва, която постоянно се мести. И това си има цена.

Симптомите са:

Чувство за провал;
Постоянна умора;
Нарушен сън, апетит;
Болки в корема;
Увеличена употреба на алкохол, цигари, наркотици;
Панически атаки;
Усещате се „изтискан”, депресивен, сам, изпразнен.

Тук следва да добавим цинизмът, безчувствието и неразбирането на околните, които изострят състоянието на човека в страдание. Според специалисти професионалното изгаряне под натиска на външни фактори може да доведе до психологичен срив.

Знаем, че в Средновековието Бог е бил център на всичко. Едва Просвещението обръща представите на хората и поставя Човека в центъра на техния интерес.

Днес обаче, Човекът изглежда изместен от капитала, подвластен на количеството и качеството на работа си, подчинен на целта за увеличение на печалбата или по-голям оборот. Човекът е превърнат в инструмент за задоволяване на нещо, на някой. Той е ресурс.

За да оптимизираме „човешкия ресурс“, често оставяме на заден план физическото и психичното си здраве, личния си живот, т.е. уж неприкосновената ни интимност.

Работно време – дори при нормативно определен работен ден, ние фактически работим без фиксирано работно време. Та има ли днес човек, който не е оставал след работа или не си е „доработвал” през нощта? Длъжностна характеристика. Кой въобще я чете? Върши се всичко, което трябва, и за всичко трябва да сме информирани и подготвени.

Появата на психошколи, коачинг, тимбилдинг и личностово развитие също е показателна. Мит е, че това сплотява екипа. Да жертваш уикенда си, за да си отново с колегите, с които и без това прекарвате по-голямата част от времето си, често е с обратен ефект.

Всъщност симптомите на психично страдание, макар тежки и болезнени, са защита срещу тотален разпад. Стига само да ги чуеш. Просто отделете време и се погрижете за себе си.

Още статии от областта на клиничната психология - в credoweb.bg