Президентът може да назначи действащ военен за премиер, реши парламентът с промяна в закона

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: president.bg




Действащи военни ще могат да бъдат назначавани за министър-председатели на служебни правителства. Това прие Народното събрание на второ четене с промени в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС).

Военните ще могат да стават и министри или зам.-министри в служебни кабинети. Ако това се случи, ще се счита, че са в неплатен отпуск. А след прекратяване на пълномощията им ще им се осигурява възможност за заемане на същата или на друга длъжност в съответствие с притежаваното военно звание и квалификация.

Текстовете се приемат в невралгичен момент, защото в близките седмици се очаква президентът да назначи служебно правителство заради нежеланието на парламентарните сили да съставят редовен кабинет след изненадващата оставка на Бойко Борисов.

Освен това новият държавен глава – Румен Радев, влиза в длъжност на 22 януари, и ще има право да смени състава на правителството. Самият Радев пък бе военен – командир на Военновъздушните сили, само до преди три месеца. Покрай 30-те му години военна служба и контактите му в армията няма да е учудващо, ако той предпочете някой офицер за министерски пост. 

Всъщност и до момента се е случвало да има военни – служебни министри, но това бе извършвано в разрез със закона. Ген. Николай Петров от Военномединската академия стана министър на здравеопазването в кабинета на Марин Райков. А Евгения Раданова бе министър на спорта при Близнашки. И в двата случая обаче не става въпрос за типични, а по-скоро за формални военни.
Проблемът с тях беше как могат да се върнат обратно в редиците на армията след края на министерстването им, именно което и провокира промените в закона.
Сега това вече е ясно регламентирано, като казусът е решен с правото да се излезе в неплатен отпуск.

Друг е въпросът доколко е редно военните, които по закон са деполитизирани, да стават премиери или министри.
При дебата на първо четене през септември депутатът от БСП Ангел Найденов повдигна темата. Днес обаче той отказа да влиза в спор и текстът мина на второ четене без дискусия.
Найденов коментира пред „Флагман”, че е предпочел да не оспорва мярката, но това нямало нищо общо с избирането на Румен Радев за президент. Депутатът обаче заяви, че сега нищо не пречи примерно началникът на отбраната, който е най-висшият военен, да бъде назначен за служебен министър-председател.

С промените в ЗОВС днес се извършиха и други важни промени.
С една от тях се позволи на бивши военни да се завръщат в редиците на армията, ако са напуснали в рамките на последните десет години. Целта е да се компенсира недостигът на кадри във въоръжените сили.

Днес пленарната зала се вслуша и в призива на Пламен Манушев от ГЕРБ висшето военно звание „комодор” да се замени с „флотилен адмирал”, въпреки че в комисия това бе отхвърлено.