Какво можеше да свърши бургаската полиция за 2 часа. И защо не го свърши*

Автор: Божидар Божков

Миналата седмица цигани - телефонни измамници, атакуват човек в Бургас. Той, за разлика от повечето българи, не им се връзва. Дори, докато ги заблуждава, че им вярва, успява да съобщи в полицията. Сценарият, макар и да съдържа доза виртуозност, си е цигански. Звъни „полковник Велков“ и казва: След малко ще ви се обадят телефонни измамници. Ние сме ги засекли, дебнем ги, вие им дайте каквото са поискали, ние ще ги хванем.

Те звънят след минута с обичайното: Мамо, катастрофирах. Но атакуваният вярва на „полковник Велков“ и хвърля парите и златото през терасата. Така разказано изглежда много бързо, но реално полковникът държи жертвата на телефона близо два часа и малко, през което тя казва адреса си, а циганите организират муле, което пристига с такси да прибере плячката.

Това са повече от два часа! Достатъчно време да се засече измамник в Нова Зеландия; да се прати дрон с бомба, която да убие главатар на „Ислямска държава“; да се засече хакер в Китай и да се арестува дори.

Какво прави бургаската полиция за повече от два часа? Свиква екстрена група, започва ударна мобилизация, чертаят се мащабни схеми, мозъчният тръст измисля тактика. Изобщо работят, та пушек се вдига.

Подир два часа и нещо мулето – млада засукана циганка, е успяло да пристигне от едно русенско село с такси. Жертвата хвърля от терасата торбата (в случая пълна с вестници). Мулето я взима. И докато бърка в нея да опипа съдържанието, от храсталаците изскача ударната полицейска група и го арестува.
Два часа и нещо подготовка за ареста на едно муле. Което, естествено, още другата, ако не и тази, седмица ще бъде пуснато от съда. А подир няколко месеца – и напълно оправдано! Защото е просто едно муле, което обикновено не е в час кой го е наел; защото циганските телефонни измамници отдавна си наемат мулета сред пусналите обяви за работа; защото, оказва се, циганите са по-хитри от бургаската полиция.

А след няколко години това муле, вече попаднало в лапите на Българския хелзинкски комитет, ще осъди едно хубаво България в Страсбург за този отвратителен полицейски, че и съдебен, тормоз върху него.

Два часа и нещо ангажиране на силите на цялата полицейска дирекция в Бургас за нищо. Нито са проследили откъде звънят телефонните измамници, нито са се обадили на колегите си в Русе, за да арестуват циганите в комбина, нито са си мръднали пръста за нещо повече от това, което единствено е родил мозъчният полицейски тръст в Бургас. В неформални разговори всеки полицай си признава, че знае, че групата е ясна – цигани, базирани в няколко русенски села, снабдени с купища предплатени карти. Но защо тази група е оставена да си прави каквото си иска за мен поне остава голяма загадка.
Вчера същите цигани, със същия сценарий, звъннаха и на майка ми, а завчера – на майката на един бургаски адвокат. Късмет, че и двете са инструктирани и не са се хванали.

За мен тази симбиоза между полицията и Хелзинкския комитет е някакъв колективен мулти-култи бизнес от взаимен интерес. Едните работят за другите, а всички заедно брулят държавния бюджет. Понеже парите и за „мащабните“ полицейски акции, като тази в Бургас от миналата седмица, и за Страсбург, повечето от които БХК прибира от циганите като адвокатски хонорар, идват все от бюджета.

*Пост от фейсбукстраницата на Божидар Божков, заглавието е на редакцията