ГЕРБ Фен Купа Бургас е в разгара си (СНИМКИ)
Турнирът ще продължи до 16 часа днес, когато кмета на Бургас ще награди печелившите отбори
30 Октомври 2016, Неделя, 03:49 ч.
Автор: Георги РУСЧЕВ, снимки: АвторътТурнирът събра най-добрите футболисти в Бургас и региона в оспорвана надпревара
Четвъртото издание на „ГЕРБ Фен Купа Бургас” – футболен турнир в Бургас, организиран от партията , е в разгара си. 16 отбора от цяла Бургаска област се състезават за купата днес на терена на Спортна зала „Изгрев”. Събитието се провежда и с подкрепата на Предприемачи-ГЕРБ.
Турнирът се играе на 3 терена, а за спазването на всички правила за поредна година се грижат лицензирани съдии от Българския футболен съюз. Жребият за състезанието се проведе преди два дни, когато стана ясно кои отбори ще се срещнат на оспорван двубои на терена.
ГЕРБ - Бургас позира пред предизборния постер на президентската кампания
Отборът на ГЕРБ – Бургас преди броени минути се изправи срещу Тигрите от Изгрев. Вратар за представителите на партията беше Диян Димов – изпълнителният директор на Пристанище Бургас, а в ролята на централен защитник беше 29-годишният общинския съветник Тодор Колев. Непосредствено преди началото на мача те коментираха събитието и очакванията си от турнира.
Младият общински съветник от ГЕРБ Тодор Колев следи топката и чака началото на поредната атака
„Това е голяма възможност да покажем на гражданите, че спортът и политиката могат да вървят ръка за ръка. С номер 17 постигаме победи във всички спортове, както и в политиката”, заяви Димов.
Изпълнителният директор на Пристанище Бургас след поредната спасена топка
Областният координатор на ГЕРБ в Бургас и депутат Димитър Бойчев присъстваше на откриването на състезанието. Той заяви, че ежегодното събитие, този път е и част от предизборната кампания на партията.
Димитър Бойчев - областен координатор на ПП ГЕРБ в Бургас
„Виждате, че през последните години България и в частност Бургаска област се развива стремително напред. Моля ви да подходите много сериозно в избора си за президент другата седмица и да дадете своя глас за Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев. С този избор вие гарантирате продължително развитие на региона”, заяви той непосредствено преди старта на турнира.
По-късно днес ще станат известни резултатите от състезанието, а кметът на Бургас Димитър Николов, заедно с представители на ГЕРБ лично ще връчат наградите на победителите.
Знаците, че всъщност вие сте проблемът във връзката
11/05/2024, Събота 22:00
0
Кой е единственият признак, че един мъж наистина иска да е с вас
11/05/2024, Събота 21:39
1
Навици, които имат само сродните души
11/05/2024, Събота 21:18
0
Любовен хороскоп за 13 – 19 май
11/05/2024, Събота 20:59
0
4 причини косата ви да спира да расте до определена дължина
11/05/2024, Събота 20:40
0
Домакините са луди по тази топ разядка по гръцки и определено има защо
11/05/2024, Събота 20:17
0
Откриха напитката еликсир на дълголетието
11/05/2024, Събота 20:01
1
Най-странните правила на дворцовия етикет в кралското семейство
11/05/2024, Събота 19:44
1
Джулиана Гани: Не ме е срам, че имах двойки в училище, за да бъда стриптийзьорка!
11/05/2024, Събота 19:25
1
Голям скандал с бившата резиденция на Тато в Банкя
11/05/2024, Събота 19:00
2
Едва на 38 години почина известен волейболист
Шофьор загина при тази тежка катастрофа
11/05/2024, Събота 18:50
0
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е ДА СЕ ОБЕДИНИМ И НЕ ГО ДОПУСНЕМ!
Магдалена Ташева с още разкрития за скандала с пенсионирането на ген. Радев. Генерал Румен Радев не е подал оставка, а се е пенсионирал и е лапнал към 200 бона, разкри депутатката от „Атака“ Магдалена Ташева.
Тъй като на лъжата краката са къси веднага става ясно, че генерал Румен Радев не е подал оставка, а се е пенсионирал и е лапнал към 200000 лв. Заплатата му до този момент е била около 10 хил. лв., като понякога е надхвърляла и 30 хил. лв.
НЕКА СИ ПРЕДСТАВИМ КАК ЧОВЕК С ТАКИВА ДОХОДИ МОЖЕ ДА СТАНЕ „СОЦИАЛЕН ПРЕЗИДЕНТ“.
ИЗОБЩО КАКВО ОЗНАЧАВА „СОЦИАЛЕН ПРЕЗИДЕНТ“, МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ОТ БСП ДА ГО РАЗЯСНИ, ЗАЩОТО НЕ СТАВА ЯСНО?
АКО ИМАТ ПРЕДВИД АГЕНТА НА „ДС И ВИДЕН ЛОВЕЦ – ГОЦЕ ПЪРВАНОВ“, КОЙТО ЗАБЪРКА АФЕРАТА „БЕЛЕНЕ“, НЕКА ЯСНО ГО КАЖАТ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ?
„Не разбирам маймунджилъците, които върти БСП. Бяха формирани от Драгомир Стойнев инициативни комитети в страната, които издигнаха ген. Румен Радев за президент. Защо им беше това?“, каза още Ташева по повод издигането на бившия командир на ВВС за „Дондуков 2“.
Припомняме, че Ташева направи скандални разкрития за пенсионирането на Радев от ВВС.
„Лъжа е, че Радев е подал оставка в знак на протест срещу далаверите във ВВС и охраната на българското небе от чужди армии. Нищо такова няма, пенсионирал се е. Тази лъжа срива цялата му пиар стратегия, която трябваше да му изгради фалшивия образ на патриот.
Защо излъга ген. Радев? Вие как мислите? И защо изместихме темата към 200-те хиляди?“, написа в профила си депутатката.
Министерството на отбраната в свое официално съобщение потвърждава, че Радев не е подал молба за напускане, както той твърди, а че иска да се пенсионира.
Ето и какво казват от министерството:
„Днес, 1 август 2016 г., в Министерство на отбраната постъпи рапорт от командира на Военновъздушните сили генерал-майор Румен Радев за освобождаване от военна служба на основание чл. 169 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Рапортът ще бъде разгледан съгласно законно установените процедури“
Ако желаете, може да прегледате форума на ИИКО, където ще се радваме да споделите мнение относно всички теми, които ви вълнуват.
Кандидатът за президент Румен Радев е извършил грубо нарушение като командващ на Военно-въздушните сили, назначавайки любовницата си Десислава Генчева за пиарка, разкрива пред ПИК читател, изпратил документи по скандалния случай на редакционната ни поща. Бившият летец, който напусна армията, за да скочи в политиката, скри скандално истината около делата му с фаталната дама, по времето когато са били шеф и подчинен.
В армията, а дори и в държавните институции, подобни лични отношения са напълно недопустими и са грубо уставно нарушение, тъй като са конфликт на интереси.
Радев сам разкри, че отдавна има връзка с Десислава и така призна, че е изневерил не само на съпругата си Гинка и семейството, но и на армията, тъй като е погазил грубо устава като военен и главнокомандващ.
Подкрепеният от инициативен комитет на БСП генерал се опита да замаже очите на избирателите си с обяснението, че Генчева е била назначена от предишното ръководство. Документите, които се получиха на редакционната ни поща обаче разкриват друго.
47-годишната Десислава постъпва във ВВС през октомври 2011 г. като старши експерт в сектор „Финанси” като цивилен гражданин. Тя има ценз за длъжността, защото е с висше икономическо образование.
Рязък обрат в кариерата й обаче настъпва през 2014 г. месеци, след като Румен Радев поема ВВС и от зам.-командир става командир на мястото на издигнатия като началник на отбраната Константин Попов. Изненадващо икономическата експертка Деси, която по това време вече е близка на сърцето на Радев, е уредена на втора длъжност именно от него, от интимния си приятел, който по-късно става неин съпруг.
Шефът прави любовницата си пиарка на ВВС, назначавайки я на втори щат с допълнително възнаграждение, става ясно още от документите. Допълнителното споразумение към трудовия й договор е от ноември 2014 г. и е подписано лично от генерала.
С него в разрез с всякаква логика и правила Генчева заема пост, който по устав е за военнослужещ и преди това е бил заеман от офицер – „съгласно длъжностната характеристика за длъжността на военнослужещ „Старши експерт” в канцеларията на командира на ВВС“. Така Генчева е приютена в кабинета на любовника си Румен Радев, без да е военнослужеща. Не по-малко скандален е фактът, че тя няма и ценз за въпросния щат „Връзки с обществеността”, който е твърде далеч от образованието, което има.
Радев се възползва от вратичка в устава, според която, ако в армейският състав няма подходящ за длъжността служител, се допуска временно назначаване на цивилен. Оказва се, че Радев не намира в цялото ВВС друг такъв и затова назначава любовницата си Деси близо до себе си на втори щат. Така двамата стават съвсем неразделни, защото Генчева по протокол го придружава по срещи и командировки.
Улисан от близостта с Деси, той така и не обявява цяла година след това нов конкурс за длъжността. Заради нарушението е назначена проверка от Министерство на отбраната, която установява, че са погазени правилата и е наложена дисциплинарна отговорност в минималните размери. Затова през 2015 г. Радев предлага конкурс да се обяви – но чак през 2016 г. И дотогава преназначава любимата си за пиарка с ново временно споразумение.
Така цели две години Десислава Генчева, с която Радев сам призна, че има интимни отношения отдавна, заема два щата във ВВС и взима две възнаграждения, закриляна от шефа си и любовник. Докато двамата през лятото на 2016 г. не напускат отборно, за да се хвърлят в политиката. Той като кандидат-президент, а тя като набързо и под натиск взета за съпруга любовница.
Припомняме, че първо ПИК разкри скандалната им връзка в началото на август, след като Радев заряза армията и двамата дни след това се ожениха, за да узаконят връзката си и да опитат да излъскат имиджа на генерала преди изборите.
Агенция ПИК изпрати запитване и до Министерство на отбраната по казуса с документите, които показват острия конфликт на интереси и скандално назначение на Генчева, която нито е военнослужеща, нито има ценз за пиар, и очакваме отговор от ведомството правени ли са проверки по казуса и какво ще бъде предприето след разкритието.
СКЪПИ БЪЛГАРСКИ ИЗБИРАТЕЛИ, НА ПЪТ СМЕ ДА СИ ИЗБЕРЕМ ЗА ПРЕЗИДЕНТ ЧОВЕК, КОЙТО НЕ САМО НИЩО НЕ РАЗБИРА ОТ ПОЛИТИКА, НО НЕ Е И ЛОЯЛЕН КЪМ ЗАКОНИТЕ НА СТРАНАТА НИ ,НАРУШАВАЙКИ ГИ БЕЗ ДА МУ МИГНЕ ОКОТО, ЗАТОВА ТРЯБВА ДА МИСЛИМ ПРЕДИ ДА ГЛАСУВАМЕ.
От цялото интервю публиката трябваше да остане с усещането колко свирепо репресирана е фамилията на Недялко Йорданов и синовете му Асен Йорданов и Недялко Недялков от ДС.
В желанието си да пласира образа на сина си Недялко Недялков /издател на най – гнусните жълти издания в. Контра и в. Шок, по-късно издател и на в. Уикенд”, а сега на жълтата агенция Пик/ като „сериозен журналист”, Недялко Йорданов направи невъобразим гаф и призна онова, което иначе синът му Недялко Недялков отрича яростно.
В жалбата си срещу сайта АФЕРА същият син Недялко Недялков иска стотици хиляди левове от АФЕРА и журналистката Веселина Томова и заради това, че АФЕРА и Томова посочиха, че Недялко Недялков бе издател в сянка и ортак с Алексей Петров във в. „Галерия“.
„Директно съм посочен като един от създателите на вестник „Галерия”, което категорично не е вярно.”, пише в една от исковите си жалби Недялко Недялков.
Ето какво каза обаче бащата на Недялко Недялков – Недялко Йорданов в интервюто си за Сашо Диков:
„Н.Й.: Да си журналист в момента е много страшно. И двете ми момчета са се набутали в момента в най-врящия казан на това, което става наоколо.
С.Д.: Абе, сега хората сигурно ще си кажат, че единия, Асен май прави сериозна журналистика, ама другият с жълтурии си изкарваше хляба сума ти време…
Н.Й.: Какво значи жълтурии? Уикенд беше създаден в един гараж. Аз съм свидетел. Можеш ли да си представиш? Две момчета. Това беше някаква…, те бяха гениални момчета тогава. Две момчета от един гараж.
С.Д.: Абе, сума ти лъжи са изсписали…
Н.Й.: Ами сигурно… Ами те… Макар че бяха заедно, единият правеше едно, другият друго. Единият се занимаваше с жълтуриите, другият с друго…
НА НЕДЯЛКО ВЗРИВИХА РЕДАКЦИЯТА. ВЕСТНИК ГАЛЕРИЯ И ВЕСТНИК РЕТРО, КЪДЕТО АЗ ИМАХ СТАЯ. ТОЗИ ВЗРИВ ПРЕЗ НОЩТА ЩЕШЕ ДА УБИЕ МОМЧЕТО ТАМ… Недялко ми беше подарил, понеже знае, че любимият ми поет беше Кирил Христов, един много скъп портрет на Борис Денев, събирал пари да ми го купи, единственият автентичен портрет на Кирил Христов рисуван от натура. И осколките от бомбата пробиха на десетина места портрета и аз си го прибрах вкъщи, и не го давам за реставрация, като документ за това че в демократично време може да стане това.
Не знам дали знаеш, аз бях приятел с Бойко Борисов. И тогава написах едно писмо, защото той направи тогава изявление, че те сами са си взривили редакцията и викаха на разпит даже Недялко. И аз му написах едно писмо, защото това беше и дело на неговия министър Цветанов, и му написах, че докато този човек Цветанов е негов министър, той няма никакъв шанс. Тогава скъсахме връзките си, дипломатическите отношения. Той е бил тука, в тази стая, играли сме в 12 часа посред нощ тенис…”.
Какво излиза от думите на Недялко Йорданов?
- Че са взривили РЕДАКЦИЯТА НА НЕДЯЛКО. Синът. Въпреки че Недялко Недялков продължава да отрича изобщо, че има нещо общо с в. Галерия. Предполагаме, че никой няма да повярва на лакардиите в контра-аргумент, че някой е тръгнал да взривява пенсионерския вестник „Ретро”, и че заради това Недялко Йорданов се пъчи, че си пази портрет с осколки от взрива, за който синът му „събирал пари” да му го купи, ех…
- За издателските „умения” на Недялко Недялков в гнусните жълти вестници в. Контра и Шок и дума не обелва нито Сашо Диков, който зяпаше услужливо като дръжка на микрофон, нито бащата Недялко Йорданов. А в тях бяха оплюти отвратително почти всички известни лица на България. Но пък много мръснишки при описанието на създаването и правенето на в. Уикенд, поетът Недялко Йорданов разграничава писането на „жълтуриите” така – „единият пишеше жълтурии, другият – друго…”. Нали се сещате, че визираният „единият”, който пише жълтуриите не е синът му Недялко Недялков?! Така пласмента бе отровно нечистоплътен – издателят на „Уикенд” Мартин Радославов – жълтурестият, а пък Недялко Недялков, който бе осъден на три инстанции като клеветник – чистият като сълза – „гениален”.
- Докато в. Галерия е писал против властта на ГЕРБ, става ясно, че бащата на Недялко Недялков /”НА НЕДЯЛКО ВЗРИВИХА РЕДАКЦИЯТА”/ бил приятел на Бойко Борисов и даже играели тенис в 12 през нощта…
Това обаче не стигаше за да бъде изпълнено журналистическото мероприятие, заради което Сашо Диков бе пропътувал пътя до Бургас.
Недялко Недялков, затаете дъх, бил репресиран още, още и още:
„Малкият син Недялков, за някакво там, не знам какво станало, в някакъв дневник, ученик, нещо направил, четири момчета ги арестуваха, 12 часа ги разпитваха.. И там написал нещо „аз вярвам на своите приятели” и те са го били с листа по главата – как тия неща ще ги разправяш на баща си, не на нас…”
Шапки долу! Клеветникът Недялко Недялков го били с лист по главата, дайте му орден за репресии от ДС!
„Сашо Диков: Верно ли е, че На 5 ноеври 1989 г. от ДС са ти казали следим те, даже знаем какво правиш с жена си…
Н.Й.: Точно така, в съседната стая имаше микрофонче…Тогава правех пиесата „Страшния съд” на Стефан Цанев и тя беше много остро политическа и шефът на подслушването дойде в антракта и каза внимавай – така и така, всичко знаем за тебе… И след това един близък мой, на който съм задължен и беше в тези служби, и който ми даде с риск на живота си, дето се казва, един документ за баща ми, нали, тогава ми каза точно как е било – влиза той и чува разговора с Ивана и пет души седят, и слушат, и се кефят...”
Сашо Диков зяпа с полуотворена уста. И не пита – кой е тоя „шеф на подслушването”, дето в антрактите уведомява точно Недялко Йорданов, репресираният, че го подслушват… Сашо Диков мълчи и не пита и кой е тоя „човек от службите”, дето „с риск за живота си” дал пак на подслушвания Недялко Йорданов документ /?!?!/ и му разказал как бил влязъл в стая и пет души слушали какво правел с жена си.
Сашо Диков можеше да се допита до спецове от службите и от бившата на ДС, за да му разяснят технологията на подслушването и като как влизат и излизат на мотовили пет души в една стая, където едва ли не всички се занимават с деянията на Недялко Йорданов и жена му.
Веднага след „интервюто” на Диков с бащата на Недялко Недялков във Фейсбук Любо Кольовски написа следния коментар, който като че обяснява всичко:
„Спомените на Недялко Йорданов разказани преди минути при Стажанта, силно ме презвикаха да кажа нещо и аз. След като от него научих, че една негова пиеса едва не свалила Тодор Живков от власт. През ранната есен на 1968 г., годината на Пражката пролет. И без да искам се сетих за вчера, когато се срещнах с едни виртуални приятели в една реална кръчма. Хора най-различни – леви, десни, центристи, всякакви. Обаче обединени от едно – да са си симпатични, да си харесват усещането за смях, да обичат хубавия виц, да си кажат на глас кой какво мисли и защо така го мисли.
На пръв поглед спомените на поета Йорданов и живописната сбирка на едни съмишленици нямат нищо общо. С изключение на едно нещо, което се вижда само, ако човек се вгледа по-внимателно – симпатягите от сбирката в кръчмата в по-голямата си част избягваха упорито да използват във фразите си думата „аз“. Нито пък някой от тях направи опит да се изкарва репресиран, преследван и пр. революционни и реваншистки състояния. Та ми иска да му кажа на поета Йорданов да си направи поне една ревизия на спомените, че и втора ревизия, както казват печатарите и коректорите, няма да му е излишна.
Хубаво е, че тоталитаризма си отиде. Лошото е, че мутризацията зае мястото му. Или тоталитаризма и мутризацията ще родят нов вид активни борци? Ако е така, значи всичко си е такова, каквото беше преди 10 ноември.
Иначе между стиховете на поета Йорданов има много стойностни неща, но аз нямам ресурса на литературен критик. Така че, мнението ми няма никакво значение за поетите.”
АФЕРА се свърза със Сашо Диков и го попита като е бил толкова път до Бургас аджеба, защо не зададе въпрос на Недялко Йорданов, след като е бил толкова репресиран от ДС, какви длъжности е заемал по времето на Тодор Живков тогава. Сашо Диков рече, че „доколкото си спомнял, май, във втората част” бил питал „нещо такова”. На въпрос на АФЕРА защо не е контрирал това героично възвеличаване на жълтия издател Недялко Недялков, който бе изкаран едва ли не и с „взривена редакция и вестник Галерия”, още повече, че отрича да има нещо общо с в. Галерия, Диков мълча дълго, хъмка-мъмка, и изрече – „ами, аз … какво да ти кажа… нали казах … там за жълтуриите….”.
Afera.bg
Сещате ли се какво е общото между Георги Пирински, Румен Гечев, Румен Овчаров и Атанас Папаризов? Всички те са изявлени представители на БСП, познати от Народното събрание и медиите, дългогодишни политици, абонирани НС и висшите партийни и държавни постове. Някой би казал, че те са толкова години в политиката, заради своите качествата. Не, посочените имена и много като тях в момента твърдят, че представят българския народ, единствено заради липсата на обществена памет и елементарно възмездие.
Общото между всички тях, е че са били министри в правителството на Жан Виденов. Най-проваленото правителство, символ на катастрофата, до която управлението на БСП докара България. Сигурен съм, че помните усещането на управлението на Виденов, но нека да свържа спомена с лицата, които са отговорни за него, за да ви припомня как са се развили житейските им пътища по-нататък.
Румен Гечев е вицепремиер и министър отговорен за икономическо развитие в правителството, което докара хиперинфлация, доведе стотици предприятия до фалит, разори хиляди предприемачи и направи десети хиляди безработни. Този човек днес е професор в „най-престижния“ икономически университет в България. Румен Гечев определя бъдещето ни не само като обучава бъдещите кадри на нашата икономика, но и с дейността си като зам.-председател на комисията по икономическа политика и бюджетната комисия на НС, където предлага и гласува най-спорните икономически мерки на това управление.
Сигурен съм, че помните как управлението на БСП в средата на 90те, срути публичните финанси, спомогна за източването на банките, загубата на спестяванията на гражданите и несъстоятелността на голяма част от банките. Нещо като кризата с КТБ и ПИБ, и увеличаващия се бюджетен дефицит, но в значително по-страшни мащаби. Тези, които асоциират днешната банкова криза с банковите фалити при Виденов, може да имат някакво основание, защото тогавашния финансов министър се казва Димитър Костов – днешният подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ за втори пореден мандат.
А помните ли глада по време на виденовата зима и дрънченето на празните тенджери по протестите? Помните ли как житото се оказа изнесено, празните магазини, а левовете безполезни. Голяма заслуга за това има министъра на търговията и външноикономическо сътрудничество. Неговото име е Атанас Папаризов и неговото министерстване никак не се отрази на бъдещата му кариера. Избран е за народен представител по време на тройната коалиция, после става член на Европейския парламент, а след това е и депутат в последното НС. Преди няколко месеца, правителството на Орешарски, определи Атанас Папаризов за представител на България при Световната търговска организация.
За международната изолация, в която беше изпаднала България, вероятно нямате спомен. За нея допринесе тогавашния министър външни работи Георги Пирински. Още тогава западните дипломати не можеха да проумеят как някой, като Пирински, който е бил вицепремиер в тоталитарното правителство при Тодор Живков ще може да представлява външната политика на вече демократична България. Нито миналото му на вицепремиер при диктатор, нито провала му като външен министър го спряха днес той е в ЕП, след като не само е бил депутат във всяко НС последните 25 години, но и е бил председател на парламента.
Външната политика по време на Виденов може да ви е нещо далечно, съм сигурен че помните борците и мутрите, които безчинстваха и бяха реалните господари в страната. Министър на правосъдието тогава беше Младен Червеняков, който след това дълги години ръководи БСП в София, само докато беше сменен от Румен Овчаров – министър на енергетиката в правителството на Виденов, а после и в правителството на Станишев. Същия Овчаров, който днес е подписал писмо, което иска реформи и скъсване с миналото в БСП. Под същото писмо е и името на Кирил Добрев, син на покойния Николай Добрев – председател на комисията по национална сигурност и после министър на вътрешните работи при Виденов. Николай Добрев, който днес е славен от своите за това, че спасил България от гражданска война, но без да казват за отговорността на управлението, което остави гражданите на произвола на мутрите и докара страната до ръба на гражданската война.
Разказвам всичко това, за да покажа колко е кратка паметта ни. За да може днес, когато е ясно, че дните на правителството на Орешарски, дошло с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, са преброени да не считаме, че е свършило. Помнете колко усилия бяха нужни да се премахне това престъпно управление. Помнете пораженията, които министрите и депутатите нанесоха на обществения и икономически живот. Помнете техните имена и лица и нека не ги допускаме никога отново да определят съдбата ни.
Разсъждението казано от Цецка Цачева, перифразирайки Бърнард Шоу – „Който на 20 г. не е бил социалист, няма сърце. Ако и на 40 години си социалист – нямаш мозък.” е абсолютно вярно, доказало се при управлението на родното БКП-БСП, докарали България до поредица фалити.
Оригиналният текст изказан от Бърнард Шоу е: – „Вие нямате сърце, ако на 20 години не сте социалист. Но вие нямате ум, ако на 40 години все още сте социалист.“
Малко хора обичат да се връщат към това време, но преди около 20 години .. България премина през така наречената Виденова зима, която остави страната напълно опустошена. Кризата, в която ни вкара тогава управлението на БСП, доведе до близо 50-процентен спад на реалните заплати и близо 60-процентен спад на реалните пенсии спрямо годината преди Жан Виденов да дойде на власт. Коефициентът на заетост в края на мандата на БСП беше 44.43 процента в сравнение например с 49.59 процента през 2014 г. (което ще рече, че много повече хора в трудоспособна възраст нямат работа през 1997 г., отколкото днес), а доходът на българските граждани достига до най-ниската точка в историята си по отношение на средния за света.
По данни на НСИ средномесечната работна заплата през 1997 г. се равнява на почти 128 лв. в днешни пари (като в първите месеци на годината е много по-ниска и достига до нещо като 10-15 долара). Минималната работна заплата, когато хиперинфлацията се успокоява е равностойна на под 30 лв. днес (при по-висок курс на долара тогава), а до края на годината става 45 лв. Самата хиперинфлация „изяжда“ спестяванията на българските граждани и ефективно ги връща с десетилетия назад.
Такава е равносметката от на практика четвъртия фалит, до който докарва България БКП/БСП от 1960 г. насам, и не е никак учудващо, че левите „журналисти“ никак не обичат да си спомнят за нея. Това, което искрено ме изненадва обаче, е безскрупулният опит на един от тях – нашия любимец Александър Симов – така да извърти историята, че някак си да пропусне виденовия фалит (а и предишния фалит на БКП преди него), при това напук на факта, че повечето му читатели хем би трябвало да ги го спомнят добре, хем не са чак толкова тъпи, че да се оставят да ги водят за носа по такъв плосък начин.
Още в първия параграф на статията си Симов например заявява, че „[в настоящия момент] българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато и да било преди в историята“. Наистина? Фактът, че минималната работна заплата днес е три пъти по-висока от средната работна заплата в края на управлението на Жан Виденов би трябвало да ни казва също толкова категорично колко вярно е твърдението, че сме по-бедни от всякога, колкото и този, че реалната пенсия днес също надхвърля над три пъти тази от онова време.
Що се отнася до отчаянието, при все че бях още малък, аз много добре помня до какво състояние доведе БСП българските граждани през 1997 г. и, докато то можеше да съвсем точно да бъде определено като „отчаяние“, това съвсем не може да се каже за състоянието на сънародниците ми в момента. (А не мога да не добавя, че единствените случаи в най-новата ни история, в които българските граждани се вбесяват на управниците ни дотолкова, че да протестират с месеци срещу тях, някак все се случват по време на мандатите на БСП.)
Разбира се, Симов и колегите му са напълно прави, когато твърдят, че българските граждани живеят по-зле от останалите граждани на ЕС. Любопитно е обаче как винаги пропускат да добавят: 1.) че това се случва въпреки относително приличното развитие през голяма част от последните 18 години (само по себе си постижение на фона на политическия ни елит и вляво, и „вдясно“), започнало след безпрецедентната в най-новата ни история катастрофа, до която ни доведе тяхната собствена партия; и 2.) че всички по-богати държави от нашата, на практика без изключение, имат по-добре развити пазарни икономики от нея, така че по всяка вероятност не наличието на „твърде много пазар“ ни прави (относително) бедни, а точно фактът, че той не играе достатъчно голяма роля в стопанството ни.
Не знам за кого е предназначена елементарната пропаганда на Симов и дали сред собствените му фенове има чак такива идиоти, които да ѝ се вържат, но знам, че тънката и вероятно все по-невидима за много „журналисти“ вляво разлика между достойната журналистика и тази по Гьобелс е, че първата изисква поне коректно представяне на фактите, независимо от идеологическите пристрастия на авторите си.
Малкият син на един от най- скандалните министри от тройната коалиция – Асен Гагаузов, се сдоби с втори апартамент в Дубай. Чадото на бившия регионален министър, Павлин, усвоява със замах татковите „спестявания” от времето, когато беше на власт.
Първият апартамент в Дубай бил закупен от бившия министър още през 2006, година след като е седнал вече на държавната софра. По- късно обаче, навярно под страх от съдебно преследване, Гагаузов прехвърля най- скъпият си имот на малкия си син Павлин.
Синковецът, който открито парадира по столични чалготеки с огромното си богатство, осигурено от баща му, успешно защитава семейната чест. По времето, когато баща му е министър, Павлин влиза в бизнеса с инертни материали. За нула време успява да удвои семейните капитали, разбира се, не без контактите на влиятелния си баща.
Съдбата на младия Гагаузов е сходна с тази на децата на голяма част от бившите министри в тройната коалиция. Конкурентката на Асен Гагаузов по връткане на далавери, Емилия Масларова, също подсигурява двамата си сина, че и техните внуци. Иво Масларов и
Константин Радонов през 2007 започват ударно да изкупуват имоти в София . Наследникът на Емел Етем също беше уличен в крупни злоупотреби с източване на ДДС от държавата през частната му фирма.
Не трябва да се забравя и приноса на Сергей Станишев към подобряване финансовото състояние на роднините му. Бившият премиер не веднъж е помагал на брат си Георгий, който е архитект, в развиване на бизнес начинания. Братът на Станишев успя да се сдобие с разрешително за изграждане на курортно селище в Кара дере, защитена територия включена в Натура
Рудниците продадени за 1 лев от БСП и препродадени за 35 млн. евро!
Мини Бобов дол са били продадени за 1 лев през 2007-ма, когато министър на икономиката в кабинета на Станишев е Румен Овчаров, а заместник му е сегашната червена водачка Корнелия Нинова.
Това обяви в парламента депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на Бойко Борисов - Делян Добрев.
Бенефициентът е партийният другар на Нинова, Овчаров и Станишев - Красимир Паргов.
В последствие, след като доста от активите изчезват от мината, тя е прехвърлена срещу няколко милиона лева на новия собственик - Христо Ковачки, каза Добрев.
Питаме, когато министърът на енергетиката е бил от БСП, а зам.-министър на енергетиката е бил също от БСП и сегашен председател на партията, как така прехвърлиха акциите за 1 лев, а след това мината се е продала за няколко милиона, допълни той.
С изненада установих, че БСП изличат дивиденти от нещастието на хората и от проблемите, които се създават в една мина, коментира и зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Красимир Николов.
Установих, че те извличат дивиденти, когато отдават концесията за мината и съответно, когато има проблеми там. Те винаги взимат дивиденти оттам, защото дават една мина срещу 1 лев, която впоследствие е прехвърлена на сегашния собственик срещу милиони. Къде отиват тези пари? - попита Николов.
Отгоре на всичко и бившата им партийна другарка - сега омбудсман Мая Манолова влиза при миньорите и им разправя, че управляващите били виновни за ситуацията във въгледобива, негодуваха от парламентарната група на ГЕРБ.
Изключително съм разочарован от това, което наблюдавам последните дни, коментира в парламента и премиерът Бойко Борисов.
Следобед ще ви изкараме цялата сделка за Мини Бобов дол, как е минала, как е продадена за 1 лв., как е купена за 35 млн. евро, кога, от кои хора и кои депутатите са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници, каза още премиерът.
През последните дни сме свидетели на манипулации, които добиват уродливи форми. Хора с претенции за демократи се опитват да компенсират липсата си на идеи и визия за политики, като подменят смисъла на тезите на опонентите си в предизборната кампания. Няма да позволя да ми се приписват лъжи и да ми се слагат думи в устата, които не съм изричала!
В състоял се вчера публичен дебат заявих, че върховенството на закона не позволява да има противопоставяне между спазването на основните права на човека и защитата на националния интерес, именно защото законът е гаранция за това.
Ето и точните цитати:
„- Защо България „тихомълком” върна седем души на Турция?
- Тогава, когато не са спазени условията, критериите, не е спазен законът, това трябва да се случва и аз подкрепям такава позиция на българските власти.
- Да, но и националният омбудсман каза, че правата им не са спазени. Човешките права на тези хора спазени ли са, според Вас?
- Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права.
- Преди всичко е националният интерес или правата на човека?
- Върховенството на закона не позволява да има противопоставяне между двете понятия, защото винаги законът гарантира и онова, което е справедливо и важно за отстояване правата на отделния човек”.
Многократно сме били свидетели на подобни „добри” практики в манипулацията, при които думите се вадят от контекста, преувеличават се до абсурдни твърдения и се доукрасяват с ужасяващи образи. Крайно недопустимото в случая е, че това се извършва от моите опоненти - тези, които трябва да бъдат обединители, стожери на законността, толерантността и опазването на демокрацията.
Тези практики за съжаление ни връщат към едни мракобесни времена, когато репресивният апарат манипулираше истината по жесток начин. Категорично заявявам, че няма да го позволя и ще отстоявам демократичния и политически коректен тон в предизборната кампания, както и досега съм го правила.
Става възлова фигура в ГЕРБ благодарение на Недялко Кирезиев, с когото имат обща фирма за таксита и товарни превози. До поемането на летище-Бургас от немския концесионер, зад който всъщност стои групировката ТИМ, фирмата на Бойчев и Кирезиев държи контрола върху такситата, обслужващи пътникопотока на север и на юг от аеропорта. Сблъсъците с конкерунцията са потушавани с побоища и сплашване. Кирезиев произхожда от структурите на СИК и е съдружник на Бойко Борисов в скандалноизвестната с производството на фалшиво Марлборо „Тео интернешънъл“, разбита от НСБОП през 1997г. През 2006 г. Кирезиев прави контактът на бургаските бунтари срещу разкопаните Йоанови улици с Бойко Борисов. Това е времето, когато се заражда идеята ГЕРБ в София. Тогава протестиращите са водени от лидера на СДС Димитър Николов, днешен кмет от ГЕРБ.С тях, от първия ден е и Бойчев. Кирезиев остава в сянка, за да не се възпроизвежда в публичното пространство историята с „Тео интернешънъл“, но всъщност продължава да дърпа конците на всички останали, свързани тук с ГЕРБ. От неговата лична квота са и две общински съветнички в групата на ГЕРБ, в чиито служебни биографии фигурират връзки с лица от подземния бизнес.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Коментарите са синхронизирани, базират се стриктно на предварително разработени и сведени за употреба “опорни точки” на БСП за публична артикулация. Темите, които се целят са актуалните за деня: Моникагейт, политическия проект АБВ, отношенията с ДПС, данъчната политика, “емунитета” на Сидеров.. Последният лексикален “бисер” издава езиковата култура на стратезите. Важното е, в очите на широката общественот и медиите да се насажда усещане колко е силна подкрепата за БСП в момента и да се спускат до публиката базисни тезиси на мислене.
Силно впечатление прави строгата отчетност по периоди, по целеви групи, сравнителният анализ към медийния мониторинг. От всичко проличава една огромна организационна работа, движена от много добре платен пропаганден щаб.
Атаката се разпростира върху рекордния брой от над 50 електронни медии, форумите на вестници, радия и телевизии, Facebook и социалните мрежи. По поръчка на управляващата партия мероприятието се координира от консуагенцията „Лийдуей Медия Солюшънс“, която пуска, следи и грижливо отчита всички активности на фалшивите профили. За близо година март 2013 до края на януари 2014), 672 профила са произвели 10154 коментара, прокарващи „партийните тези“. Истинска инвазия!
И 1000 пъти да ги постнете тези измислици, няма да ги направите истина. Хората не ви вярват.
Лягайте си, че ще хванете язва от злоба.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
Става възлова фигура в ГЕРБ благодарение на Недялко Кирезиев, с когото имат обща фирма за таксита и товарни превози. До поемането на летище-Бургас от немския концесионер, зад който всъщност стои групировката ТИМ, фирмата на Бойчев и Кирезиев държи контрола върху такситата, обслужващи пътникопотока на север и на юг от аеропорта. Сблъсъците с конкерунцията са потушавани с побоища и сплашване. Кирезиев произхожда от структурите на СИК и е съдружник на Бойко Борисов в скандалноизвестната с производството на фалшиво Марлборо „Тео интернешънъл“, разбита от НСБОП през 1997г. През 2006 г. Кирезиев прави контактът на бургаските бунтари срещу разкопаните Йоанови улици с Бойко Борисов. Това е времето, когато се заражда идеята ГЕРБ в София. Тогава протестиращите са водени от лидера на СДС Димитър Николов, днешен кмет от ГЕРБ.С тях, от първия ден е и Бойчев. Кирезиев остава в сянка, за да не се възпроизвежда в публичното пространство историята с „Тео интернешънъл“, но всъщност продължава да дърпа конците на всички останали, свързани тук с ГЕРБ. От неговата лична квота са и две общински съветнички в групата на ГЕРБ, в чиито служебни биографии фигурират връзки с лица от подземния бизнес.
Лобистки интереси обаче са наклонили везните към “Гардиън-М1117 “, модел от началото на 80-те години на миналия век, за който експерти твърдят, че е като музеен експонат. Участници в мисията ни в Афтанистан разказаха, че въпросните машини били свалени от въоръжението на американците заради недостатъчно надеждната защита срещу взривове и мини. В момента се ползвали от Националната гвардия и военната полиция в САЩ, пише "Труд".
Инвестиционният проект за бойните машини още не е внесен за гласуване в парламента, но министър Николай Ненчев уверил членовете на комисията по отбрана, че параметрите за сделката вече са готови. Според работния вариант на проекта става въпрос за 238 бронирани бойни машини. Очаква се Министерството на финансите да даде зелена светлина на предложението.
Още през пролетта Николай Ненчев съобщи, че военното ведомство е водило разговори с американската компания “Текстрон”, която можела да изгради свое предприятие в България и да произвежда или сглобява подобни машини у нас. От два месеца американската фирма има офис в България.
МО има договор с “Текстрон” от 2007 година за доставка на 7 бронирани машини “Гардиън-М1117” за 14 млн. лева. Бившият министър на отбраната Аню Ангелов обясни още през 2010 година, че той е рамков и по него може да се закупят още машини.
Командировка
Самандов и Боцев благословили сделката
Военни припомниха, че през септември 2014 г. тогавашният шеф на Съвместното командване на силите ген. Атанас Самандов (в момента той е секретар по отбрана и сигурност на президента Росен Плевнелиев) и командващият пехотата ген. Андрей Боцев бяха на 20-дневна командировка по покана на американската оръжейна фирма “Текстрон”. След завръщането си двамата се похвалиха, че рейнджърите ни в Афганистан ще получат дарение от 10 нови бронирани машини “Командо-селект” на фирмата (въпросните машини са с 30% по-надеждна защита срещу мини и взривове от “Гардиън – М1117”). Предполага се, че още тогава са поели ангажимент за купуване на още машини за пехотата ни.
Гледай фактите и се посипи главата с пепел, защото ГЕРБ е партията, която се ползва с европейско доверие и благодарение, на която България се ползва от европейската солидарност. Ако и другите партии го постигат, ще е добре за държавата, но за съжаление не им се получава.
Верно бе пич, ГЕРБ като са корумпирани защо от Европейската комисия им отпускат еврофондове, а на БСП и ДПС, които не са корумпирани им ги спират всеки път.
Усети ли се колко си далече от истината?
Ето ти контакти, звънкай, пиши им смело.
1000 София ул. “Позитано” №20, п.к. 382
+ (359 2) 8107200
981-21-85
[email protected]
Яко стана, браво!