ДПС преодоляха кризата, унищожиха проекта на Местан

Автор: Лъчезар Лисицов




Тома Биков (36 г.) е роден в Бургас. Той е политолог и изследовател на явлението „ДПС”, автор на книгата „Досието на Доган”. В момента е медиен съветник към Министерския съвет. Потърсихме го за коментар след решението на ДПС да подкрепи кандидатурата на Пламен Орешарски за президент.

- Г-н Биков, изненада ли Ви подкрепата на ДПС за кандидат-президента Пламен Орешарски?
- Не. Още когато Орешарски издигна своята кандидатура, аз в няколко интервюта прогнозирах, че зад него ще застане ДПС просто защото Орешарски не е човек, който тръгва да прави нещо само на базата на ентусиазъм. Той обикновено договаря предварително политическите си ходове и подкрепата на ДПС беше напълно очаквана.

- Т.е. тук пак се вижда като че ли някакво задкулисие – уж независим, а всъщност…
- Не. Това не е задкулисие, аз мисля, че е очаквано, защото Орешарски в крайна сметка беше общ министър-председател на БСП и на ДПС. Аз още преди изобщо да бъдат издигнати кандидати за президент, очаквах, че той дори би могъл да бъде общ кандидат за президент на БСП и ДПС. Разбира се това не се случи. Но не е въпрос на задкулисие, а на политически знаци – това е по-важното. Това, което направи днес ДПС с подкрепата си за Орешарски, е един политически знак за втория тур на изборите. Когато подкрепяш може би най-основния опонент на настоящия премиер и на настоящия кабинет изобщо, ти даваш знак, че на втори тур може би ще подкрепиш другия кандидат, а не този на управляващите.

- Т.е. ако се класират Цецка Цачева и Румен Радев, Вие очаквате ДПС да подкрепи Радев?
- Ами, мисля, че да. Много е трудно да дадеш подкрепа за Орешарски, след което да дадеш подкрепа за Борисов или за Цачева.

- Дори и за партия като ДПС?
- Вижте, ДПС не е толкова непредвидима. Напротив – това е партия, която дава политически знаци с пълното съзнание, че го прави. Ние в никакъв случай не бива да подценяваме интелектуалния потенциал на тази партия и на нейния неформален лидер. Те обичат да правят такива неща – да дават политически знаци, да играят нестандартно. Със сигурност издигането на Орешарски е нестандартно поведение. То е и един опит да бъде реабилитирано предишното правителство, което си тръгна от властта доста, меко казано, спорно. Това е другият политически знак – ДПС казва: „Ние не се срамуваме от участието си в управлението 2013 – 2014 г.”. А след като не се срамуват, може би са готови да го повторят.

- Орешарски едва ли ще събере голям вот от българския етнически електорат. Т.е. ще е напълно ясно колко гласа има ДПС. Някои казват, че те ще изтъргуват тези гласове на втория тур.
- Това е тактическият въпрос. ДПС в краткосрочен план – от Коледа насам, когато свалиха своя бивш председател Лютви Местан - имат една единствена задача и тя е да съхранят структурите на партията си, да съхранят твърдото ядро и да унищожат опита за политически проект на Местан. Истината е, че към момента това им се получава. Изваждането на Орешарски и демонстрацията на сила, която те ще направят през неговата кандидатура, според мен е насочено преди всичко към Местан. Разбира се на второ място е покачването на политическата цена на ДПС. Но не на последно място е и един знак за даване на формула за управление през втория тур. Защото тези избори не са просто за избиране на новия президент, а те са и един вододел, в който опозицията от една страна, и управляващите – от друга, задават своите перспективи за управлението на страната. И вторият тур всъщност ще покаже кой от коя страна на барикадата стои – кой стои при БСП и кой стои при ГЕРБ. Това е въпросът.

- Преди няколко месеца казахте, че ДПС е пред изключително изпитание заради разцеплението. Сега като че ли сте оптимист за бъдещето на тази формация.
- Мисля, че те до голяма степен успяха да преодолеят кризата благодарение на няколко фактора. Има геополитически фактор, който е коренно променен в сравнение със ситуацията през декември миналата година. Тогава помните, че имаше много тежък конфликт между Русия и Турция. В момента има много топли отношения между тези държави, което прави тезата на Доган от миналата година много легитимна и правилна от гледна точка на ДПС. Второ, те успяха да удържат структурите си в една добра кондиция и резултатът от това са частичните избори в три кърджалийски села, където ДПС успяха да спечелят три от три. Въпреки че това са села и може да изглежда малко, за да се правят такива изводи, но ДПС е особена партия, а ДОСТ разчиташе именно в Кърджалийско да мобилизира хората. Именно там да започне изграждането на структурите си, именно там имаше много тежък пробив в ДПС с оттеглянето на Бахри Юмер и преминаването му към ДОСТ. Припомням, че той беше 26 години областен лидер на организацията в Кърджали. Така че въпреки наличието на Бахри Юмер в ДОСТ, въпреки очакванията за силна подкрепа там, тези очаквания по никакъв начин не се потвърдиха. Напротив – ДПС спечели убедително и в трите села. Тази тенденция ще продължи и на следващи избори. Това според мен беше причината Местан да не издигне собствената си кандидатура за президент.

- Т.е. проектът ДОСТ е неуспешен.
- Мисля, че няма перспектива пред този проект. Въпреки че ще понесе електорални щети след всичко, което се случи, това не означава, че ДПС ще умре и ще спре да бъде една влиятелна политическа сила в българския политически живот.

- Можем ли да кажем, че ДОСТ е умрял в зародиш?
- ДОСТ падна жертва на бих казал малко неразумната политика на основния си учредител – на лидера си. Първо, силната подкрепа от страна на Турция изигра по-скоро обратен ефект. Тя даде някакъв тласък в началото, но обрече ДОСТ на политическа изолация, а това е от огромно значение за такъв тип партии, особено за такива, които са на етническа основа. Те функционират ефективно, когато не се намират в политическа изолация, когато имат перспективи да влязат във властта. Такива са между другото и настроенията на избирателите от турския етнос. Това са най-вече хора, които мислят много прагматично за политиката и не искат да гласуват за партии, които са обречени да бъдат в опозиция. А да не говорим – за партии, които се съмняват в това дали изобщо ще влязат в парламента. Това автоматично сваля подкрепата на ДОСТ. В интерес на истината тези, които са разочаровани от „Движението за права и свободи” след случилото се, по-скоро биха се ориентирали най-вече към ГЕРБ, защото тази партия води целенасочена политика в смесените райони. И това е една друга много интересна тенденция. Това би могло да означава начало на нов етнополитически модел в България, който не минава през една етническа партия, която да представлява турците и мюсюлманите, а се разпределя между различните политически сили. Ако линията на ГЕРБ бъде последвана и от други политически сили (Реформаторският блок имаше такъв опит, привличайки Касим Дал и Корман Исмаилов) и всички партии започнат да предлагат оферти на тези избиратели, всъщност България ще се върне към автентичния си етнополитически модел, който е отпреди 9 септември. Тогава в българското Народно събрание като депутати са присъствали турци и мюсюлмани точно толкова, колкото са и в момента. Само че са били от различни политически сили. И това мисля, че би било от полза и за нашите съграждани от турски произход и за мюсюлманите, защото когато имаш представителство във всички политически сили, твоите права са много по-добре гарантирани, отколкото когато разчиташ само на една партия.