Прозявката разкрива тайни за интелекта

Прозявката може да е показателна за когнитивните способности на човека, съобщи в. "Дейли мейл", позовавайки се на изследване на Нюйоркския щатски университет. Учените, провели изследването, изгледали общо 205 заснети прозявки на 177 екземпляра от 24 различни вида и заключили, че продължителността на прозявката при бозайниците вероятно е свързана с големината и сложността на мозъка. Животни като мишките, плъховете, зайците и лисиците се прозяват най-кратко, докато горилите, гибоните, моржовете, камилите, слоновете и хората имат доста по-продължителни прозявки.

"Прозявките не зависят нито от размера на тялото, нито от анатомичните структури, свързани с процеса - черепа и челюстта. Горилите, камилите, конете, лъвовете, моржовете и африканските слонове се прозяват по-кратко от човека", твърди д-р Андрю Галъп, психолог в Нюйоркския щатски университет и ръководител на проучването. "Варирането на продължителността на прозявката зависи единствено от размера и сложността на мозъка, като най-важният фактор е броят на кортикалните неврони", допълва той.

Камилите и шимпанзетата се прозяват в продължение на около пет секунди. Прозявките на африканските слонове продължават по шест секунди, а човешките - средно по седем секунди. Учените твърдят, че откритието им би могло да помогне за разбирането на смисъла на прозявката. Досегашните теории гласят, че процесът помага на човека да приеме повече кислород; че има социална функция, показателна за умората и скучаенето и че прозявката помага на мозъка да се охлади