Христо Янев: Нефтохимик е правилното място за мен и екипа ми

От три седмици Христо Янев и неговите помощници работят всекидневно за да стабилизират тима на Нефтохимик. Младият специалист говори пред сайта на Нефтохимик,  коментира доста наболели въпроси, свързани с Нефтохимик, българския национален отбор, както и паметния за него изминал сезон, в който спечели купата на страната с ЦСКА.

-Г-н Янев, вече три седмици сте начело на Нефтохимик, връщайки се назад, как се стигна до идването ви в Бургас?

-Получих предложение, което беше много добро за мен. Въпреки мястото, което заема отборът в момента, за мен това е голяма възможност и аз я приех на драго сърце.

-За краткото време в Нефтохимик има ли нещо, което да ви изненада?

-Няма нещо неочаквано. Видях една много сплотена съблекалня. Момчетата тренират с огромно желание и до този момент изпълняват всичко, което искаме. Надявам се в най-скоро време да видим и резултата от тази работа. Убеден съм, че тук е правилното място за мен и екипът ми.

-Предстои мач със Славия. Добре ли се отрази на Нефтохимик тази пауза в шампионата?

-За нас дойде точно навреме тази пауза. Работихме много, най-вече във физически план. Имахме и достатъчно време да отработим някои чисто футболни неща, които искаме да виждаме на терена. До мача със Славия ще работим над определени неща, които да вдигнат качеството ни на игра. Надявам се на мача всичко да е наред и да се поздравим с победа.

-Много хора са на мнение, че изключвайки Лудогорец и още два-три отбора, всички останали са равностойни. Какво е вашето мнение, толкова ли е равностойно първенството наистина?

-Не бих казал. Има отбори, които са доста добре организационно, ние тепърва ще срещаме тези отбори и трябва да покажем най-доброто от себе си. За нас пътя е един – да работим, да се усъвършенстваме и да искаме да побеждаваме във всеки мач.

- Първа Лига е с нов формат, накрая на сезона ли ще анализираме дали това е било успешно?

-Най-вероятно, но съм сигурен, че и сега има хора, които дават мнение по въпроса. За да направиш анализ на каквото и да било, първо трябва да видиш финалът му, да прецениш добрите и лошите страни и чак тогава да го анализираш.

-Вашето поколение може би беше последното,с което се е работило качествено като деца и юноши. Къде куцаме, в школите ли?

-Всички ние от нашето поколение, като деца изгаряхме от желание да сме част от националният отбор. Сега децата не са се „заразили“ до толкова от тази магия и може би това е един от проблемите. Всичко се крие в развитието на школите, в развитието на децата. Трябва да обръщаме огромно внимание на идващите поколения, защото това са децата, от които ние в бъдеще ще очакваме успехи.

-Което значи, че не само селекционерите носят вина за слабото представяне на националният отбор?

-Точно така. Ние всички, като клубни треньори трябва да подготвяме играчите по най-добрия начин, за да може когато те отидат в националният отбор да са напълно готови. Но за да се случи това са необходими български играчи с качества, които трябва да се доразвиват всекидневно.

-Играхте във Франция преди време, а „петлите“ са огромен катализатор на млади, качествени футболисти. Само преди година тук в Бургас, Франция до 17 г. грабна европейската титла, момчета на 16 години играят футбол на ниво мъже. Как се работи в школите там?

-Там се работим много правилно с тях, обръща им се огромно внимание. Какво правят на терена, но как се държат и извън него. Обръща се голямо внимание на дисциплината и от деца им се казва какво се изисква от тях. Френските отбори имат школи, които са пръснати по целия свят. Това е причината от там да излизат такива големи таланти.

-Да се върнем към Първа Лига. Вие сте най-младият треньор в първенството. Младостта порок ли е или напротив, амбициран сте да покажете обратното?

-Да, амбициран съм да покаже, че ние младите треньори имаме място в клубните ни отбори. Всичко опира до това, колко си амбициран и колко искаш да се развиваш. Що се отнася до мен, аз съм пределно мотивиран да покажа тук в Бургас, че младите треньори се развиваме и идеите, които имаме дават резултати.

-Няма как да подминем спечелената купа на България през миналата година, когато водихте ЦСКА. Кога разбрахте, че имате шанс да спечелите купата?

-Разбрах го още след първите мачове в турнирът, когато видях, че така наречените професионални обори не ни превъзхождат с нищо. Видях огън в очите на футболистите и вяра, че това може да се случи. Самите играчи искаха този успех, мечтаехме за него и резултата е налице.

-Очевидно бе, че колектива ви беше железен. Това ли е основната ви треньорска философия, първо да изградите колектив?

Това е най-важната цел на всеки треньор, защото без колектив, няма как да имаш резултати. В Нефтохимик също виждам прекрасни момчета в съблекалнята. Стараят се изключително много и са отворени да получават информацията, с която вярваме, че сте развием отборът. Вярвам, че ще постигнем резултатите, които всички ние искаме.

-Финално, няма как да не ви попитам „как се бият преки свободни удари“. Вие бяхте кошмар за вратарите, когато имаше пряк свободен удар пред техните врати. Учи ли се това?

-Опитвам се да го предам на играчите ми. Давам най-доброто от себе си в тази посока. Трябва ти малко талант, трябва ти вяра и доза късмет при изпълнението, но всичко опира до това да опишеш мислено траекторията на топката, преди да я изпратиш към вратата. Разбира се трябва и да го тренираш всекидневно, защото талантът е малка част, необходимо е да го развиваш всекидневно.