Машинистът Стефан Николаев: При катастрофата мислех само как да предпазим 400-те пътници

При ужасната катастрофа мислех само как да предпазим 400-те пътници във влака. Това каза пред камерата на БНТ машинистът Стефан Николаев дни след трагедията. Двама мъже бяха премазани от влак на релсите на край горнооряховското село Първомайци. 34-годишният машинист бавно се възстановява от шока и ужаса. Той сподели, че тази история ще промени живота му, но за жалост, всеки ден вижда как хората рискуват живота си, не се съобразяват с бариерите и буквално на косъм минават пред влака.
Дни след трагедията Стефан Николаев е при семейство си в Горна Оряховица. Спомня си, че в неделя тръгнал на курс от Горна Оряховица към София и обратно. Дежурството вървяло спокойно. На няколко километра преди Горна Оряховица обаче животът му се преобърнал.
"На прелез, който си е един от най-натоварените прелези, при спуснати бариери, при редовна светлинна сигнализация за нас, както и за водачите на МПС, буквално на няколко метра пред локомотива излезе автомобил. При което скоростта беше около 100 километра и нямаше никакво време за предвиждане на ситуацията", разказва машинистът.
Стефан и помощник-машинистът успели само да видят как локомотива мачка колата, в която имало двама мъже - гледка, която едва ли някога ще излезе от съзнанието им.
"Трудно се описва това, което се случва в момента. Ние сме хора ние сме живи същества. Стресът е огромен", казва Стефан.
Машинистът твърди, че единственото нещо, за което мислел тогава било да предпази 400-те пътници, които били във влака.
"Трябваше да вземем адекватни мерки да обезопасим локомотива от взрив, защото в локомотива има няколко тона масло и същевременно да предпазим пътниците", продължава разказа си той.
Стефан Николаев е категоричен, че все по-често среща безразсъдни шофьори, хора, които рискуват живота си и този на други хора, често на най-близките си, които возят в колите си докато правят безумни маневри на железния път.
"Почти на всяко едно дежурство, като на дежурство съм имал по 2-3 такива случая, минават коли пред мен. Най-фрапиращото е, че след като те виждат влака, подавам звуков сигнал и в момента, в който подам звуков сигнал, автомобилът тръгва да минава през прелеза", обяснява машинистът.
Докато разследването и разпитите на свидетелите продължават, Стефан продължава да работи. Обича работата си и дори колекционира стари жп артефакти. Въпреки рисковете е категоричен, че никога не би слязъл от локомотива.