Могат ли да са виновни пострадалите на зебра

Автор: Кирил БОРИСОВ, в. "24 часа"

Властелин ли е пешеходецът на зебрата? Може ли да е виновен, ако бъде блъснат на раираната пътека от джигит, който е превишил допустимата скорост? Трябва ли шофьорът да се наказва по-леко, ако е доказано, че пешеходецът е “съпричинил” пътния инцидент с поведението си при пресичане?

Това са част от въпросите, на които наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) трябва да даде отговор по тълкувателно дело № 2 от 2016 г.

Заседанието по него е насрочено за 6 октомври. Инициативата е на главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на правосъдието Екатерина Захариева и председателя на ВКС Лозан Панов. Причината - съдилищата в страната имат противоречива практика.

За един и същ казус има различни наказания - условни и ефективни, защото магистратите гледат по различен начин на поведението на пешеходеца.

Поводът за образуване на тълкувателното дело е процесът срещу Диян Станчев от Варна, който уби 20-годишната Лора Казанлиева с мотора си на пешеходна пътека. (виж карето долу.) Едно от последните становища по въпросите на тълкувателното дело е на Висшия адвокатски съвет. В него пише, че законът не дава абсолютно право на пешеходеца винаги да преминава с предимство пред останалите участници в движението като автомобилите например.

Освен това трябвало да го направи правомерно - да е стъпил на пешеходната пътека, да е съобразил скоростта на приближаващите го коли, да сигнализира с ръка, че ще пресича, и т.н. В становището изрично е посочено, че ако пешеходецът не е направил всичко това, то неговото поведение предизвиква опасност за водачите на МПС.

Изключението шофьорът да спре преди пешеходна пътека, без да са изпълнени всички задължения по закон, било преминаващият да е дете, от което не може да се очаква да познава правилата на пътя. “Затова и не е изключена хипотеза пътен инцидент на пешеходна пътека да е резултат само на противоправното поведение на пешеходец”, се казва още в становището на адвокатите.

От Висшия адвокатски съвет са категорични, че в Закона за движение по пътищата (ЗДП) няма изискване към шофьорите да намаляват скоростта при приближаване към пешеходната пътека, да се движат бавно преди нея или винаги да пропускат хората по нея.

Точно обратното мнение обаче имат много от съдиите, които са решавали дела за ранени или убити на пешеходна пътека. В чл. 119 на ЗДП буквално пише: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсовото МПС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” (Според служители на Пътна полиция малко хора знаят например, че нямат предимство дори на пешеходна пътека пред трамвай, което обаче не важи за коли, камиони, автобуси и всички останали превозни средства, които не се движат по релси - бел. ав.). Един от въпросите на главния прокурор по тълкувателното дело е дали пиян шофьор, блъснал пешеходец на зебра, може да мине с условна присъда.

Висшият адвокатски съвет посочва, че няма връзка между концентрацията на алкохол в кръвта и наказанието за виновния. Друг спор по тълкувателното дело е дали виновният шофьор да бъде наказван по-леко, ако и удареният пешеходец има вина за сблъсъка, макар и на пешеходна пътека.

Според становищата, депозирани до момента, при наказанието трябва да се отчете този факт, като шофьорът да се ползва от смекчаващи вината обстоятелства Мнение, че пешеходецът няма абсолютно право да пресича на зебра, застъпват и от Инспектората към ВСС, които също са изпратили становище по казуса на тълкувателното дело. В искането си за тълкуване на закона председателят на ВКС Лозан Панов посочва два варианта на съдебни практики.

Едни магистрати приемали, че правото на пешеходеца да пресича е абсолютно, въпреки че не е спазил разпоредбите на закона. Така при наказанието за виновния шофьор не се вземало предвид поведението на пешеходеца.

Други съдебни състави пък считали правото на пешеходеца да пресича на пътека за относително - тогава, когато е стъпил на платното за движение на автомобилите, а шофьорът има време да го види и да прецени, че той евентуално ще пресича.

Т.е. пешеходецът трябва да е в безопасност, за да се реши да премине.(24часа) Случаят “Лора” от Варна разпали споровете за това дали пешеходецът има вина, че е убит. На 17 юли 2011 г. Лора Казанлиева излиза с приятели. Прибира се около 5 сутринта. Опитва се да пресече бул. “8 приморски полк”. В това време към града от Златни пясъци пътуват двама мотористи, които се връщат от работа. Въпреки летния сезон в този час движението е спокойно.

Лора пресича едното платно на булеварда по пешеходната пътека и се спира между лентите, за да изчака единия моторист. Когато той минава, Лора тръгва по пешеходната пътека. В този момент другият моторист - Диан Станчев, заобикаля такси, което му се е изпречило на пътя. След това дава газ, за да догони приятеля си. Лора вече е тръгнала по пешеходната пътека. Станчев я блъска с 88 км/ч. Разрешената скорост е 50. От удара Лора изхвърча на 20 м. Умира в болницата от тежките наранявания. По делото мотористът убиец разказва, че е видял момичето, но не е имал време да реагира. Признава се за виновен и получава условна присъда.

Тя е отменена от ВКС през 2012 г. и делото тръгва отново. Резултатът на първа инстанция е същият. Едва Апелативният съд решава, че Станчев ще лежи в затвора 2 г. и 6 м. Окончателното решение на ВКС е от март 2016 г. и според него Станчев е осъден ефективно само на 2 г., защото Лора е “съпричинила” катастрофата.

Приятелката ѝ се огледала, преди да пресече, а Лора - не. Единствено съдия Севдалин Мавров се подписва с особено мнение и изтъква превишената скорост, с която се движил подсъдимият Станчев.

“Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС. Не без значение са и динамичните характеристики на съвременните коли, специалните изисквания за придобиване на правоспособност, в това число и здравословно състояние, курсове и успешно положен изпит за правоспособност, за разлика от многообразието на пешеходци. Противното би означавало пешеходците никога да нямат възможност да упражнят абсолютното си право на предимство при преминаване по пешеходна пътека при поведение на всички водачи или на част от тях, грубо несъобразено с правилата за движение”, сочи съдия Мавров.


Спас Иванчев е докладчик по тълкувателното дело във ВКС


Майката на Лора разговаря с бившия главен прокурор Борис Велчев през 2012 г.