Водата на щастието тече само за добрите хора, вижте къде е чудотворният извор

Грешен ли сте или праведен…Това ще ви разкрие Чешмата на щастието, която бълбука в пазвите на Витоша край пернишкото село Боснек. От ноздрите на каменен змей се излива бистра вода, която реагира като жива, когато пред нея застане човек.
Уникалният извор е известен още от древността и е описан от османския пътеписец Евлия Челеби, който го  определя като Чешмата на щастието. Водата в него ту се появява, ту пресъхва на тласъци. Авторът на змеевата глава е каменоделецът от близкото село Кладница Негри Рангелов Будинов. Тъй като струята на извора изчезва и след определен период от време отново се появява, съществува поверие, че когато пред змея застане грешен човек, водата спира, съобщава RNS.bg.

Друга легенда  гласи, че на върха над карстовия извор, е имало езеро, намиращо се в землището на съседното на Боснек село Чуйпетлово.

Там живеел воден бик, който нападал и ранявал  добитъка на селяните. Хората се опитвали да спасят животните си, като закачали ножове на роговете на своите бикове, за да ги защитят.  И когато най-после водният бик бил ранен, той се гмурнал в езерото. Водата се окървавила и изчезнала. Поверието гласи, че и до днес когато бикът се обръща в земните недра, спира и пуска притока към извора. Водата му се смята за много лековита и хора от цялата страна посещават чудотворния извор. Специалистите твърдят, че подобен природен феномен има още на едно място в света и това са Френските Алпи.

На отсрещната скала се вижда избледняла от времето икона. Никой не знае кой е светецът, изписан на толкова голяма височина. Но когато го погледнеш, оставаш с усещането, че той  показва два чучура в камъните под него, от които също се лее вода. Малко по-надолу е входът на пещерата „Живата вода“. Той е толкова нисък, че да влезеш в нея, трябва да пълзиш дълго. Първите няколко секунди мракът е пълен, защото в тунела няма осветление. След като очите ти свикнат с тъмнината, пред очите ти изплува рисунка на иконата на Богородица. Няма информация кога и от кого е нарисувана, но местните жители  разказват, че откакто тя е там, нещата се подобрили за всички хора в селото.

Археолози пишат, че оброците по тези места били многобройни. За жалост съвременни иманяри са ровили в тях и някои вече съществуват само в паметта на възрастните. На живата вода обаче никой не е посягал и сигурно затова тайната й ще остане неразгадана още дълго. Кой знае, може пък това наистина да е Чешмата на щастието.