Днес е Вяра, Надежда и Любов - момичетата, загинали за християнството, над 15 имена празнуват

На 17 септември православната църква разказва за живота на една майка светица и нейните дъщери мъченици - Света София и Вяра, Надежда и Любов. Кръстени на трите най-големи добродетели, момичетата получават мъченически венец и умират за това, че са християнки. Майка им пък получава безкръвно мъченичество заради това, че е станала свидетелка на мъчението на дъщерите си.
Днес ще ви заведем до една стара църква, в която като влезеш, се пренасяш в V век, пише "Стандарт". Тя се намира в София. Носи същото име и като светицата и като столицата ни - ранно християнската базилика "Св. София" (Божията Премъдрост). Тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха не само в столицата, но и на Балканите. Според някои изследователи днешната църква лежи върху основите на три по-ранни църкви, според други - става дума за повече постройки, като четвъртата църковна сграда се отнася в края на V, началото на VI в.

В далечната  1893 г. започват първите разкопки в основите на църквата,  следват още - през 1910-11 г. , както и в края на ХХ в. През 80-те и 90-те години на миналия век, след като църквата отново е реставрирана и консервирана, а на южната й фасада е изграден мемориалът на Република България - Паметникът на Незнайния воин ("Вечният огън", проект на арх. Н. Николов), неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложни и дългогодишни археологически проучвания.

Дългата история на храма "Св. София"  започва с построяването на еднокорабна църква на  най-високата по онова време част на града. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на IV век. Построяването му се свързва с името на император Константин Велики и провеждането на Сардикийския събор. Самият император често посещавал града, а знаменитата му фраза: "Моят Рим е Сердика!" остава в историята.
В средата на века църквата пострадала от нашествията на хуни и готи.

От първия храм е запазена част от подовата   мозайка, а олтарната мозайка, представяща райската градина, днес се пази в Националния археологически музей.
През VI век император Юстиниан Велики заповядва на същото място да бъде издигната  голяма базилика, носеща името "Премъдрост Божия". В края на ХVI век е превърната в джамия, а след земетресенията през ХIХ век е изоставена. Освобождението на България заварва църквата "Св. София" полуразрушена. Тя започва  да се използва за склад, наблюдателница на пожарната команда и дори се обсъжда идеята за нейното събаряне. През 1900 г. в южния кораб е устроен параклис и едва след 1911 г., когато е приет Закон за старините, се вземат мерки за запазване и възстановяване на базиликата. Тя е отново отворена за богомолци през 1998 г.

В основите на църквата са разкрити  катакомби. Експонираните гробове и гробници са около 50 от периода III - нач. на V в. Някои от гробниците са украсени със стенописи. Една от емблематичните е гробницата на Хонорий, датирана от V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: "Хонорий, раб Божи".

В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов. "Моят Рим е Сердика", възкликнал някога император Константин. А сърцето на Сердика е катедралата Св. София, която води жителите на града към Премъдростта Божия, от която произлизат и най-големите добродетели - Вярата, Надеждата и Любовта. Храмът Св. София и днес стои, а и, надяваме се, още столетия ще го има, като стожер на духовността и вярата в Бога в един все по-обезверяващ се свят.

17 Септември ‐ Имен ден имат: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен и сродни На масата се слага прясна питка и грозде По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината. На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и един ден ще бъде възнаградено, както и че добрият човек никога не остава сиромах, дори и да е беден. Всеки проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда ‐ сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.