Странната тактика на ГЕРБ или защо Бойко Борисов се страхува да обяви кандидат-президента си

Автор: Capital.bg

В изборната аритметика на ГЕРБ има едно сигурно нещо - на последните два парламентарни вота за партията гласуваха малко под 1.1 млн. души. Това е приблизително таванът, който партията на Бойко Борисов може да вземе на избори. Този резултат може и да осигурява мнозинство в парламента, но далеч не гарантира уверена победа на президентските избори - факт, с който са свързани както терзанията на партията на Бойко Борисов, която вече трети месец не може да определи своя кандидат за президентските избори, редица ходове във външната и вътрешната политика, както и продуцирането на коалиционни интриги в други партии. Те се изразяват в задкулисни сделки и спекулации за възможно сътрудничество с ДПС и опити за натиск върху Реформаторския блок да следва плътно коловоза на ГЕРБ.

Страхът от анти-ГЕРБ вот

На пръв поглед скандалите в левицата, която не успя да се консолидира около единна кандидатура и на практика ще се яви с трима различни претенденти на изборите на 6 ноември - Румен Радев от името на БСП, все още неизвестния кандидат на АБВ и Татяна Дончева от "Движение 21", сякаш подаряват победата на ГЕРБ. Това обаче не е точно така.

За да спечели уверено ГЕРБ още на първи тур на президентските избори, нейният кандидат трябва да получи резултат, който е значително по-висок от резултата на партията. Това е доста голямо предизвикателство. През 2011 г. Росен Плевнелиев успя да събере на първи тур 1 350 000 гласа.

Затова ГЕРБ трябва да избере за кандидат човек, който на национално ниво може да привлече много по-съществена подкрепа. Единственият подобен кандидат е лидерът й Бойко Борисов. От ГЕРБ твърдят, че такъв потенциал има и кметът на София Йорданка Фандъкова, но това е по-скоро съмнително. Това е една от причините кандидатът на ГЕРБ да е най-строго пазената тайна дори и за партийния елит.

Сметките около първия тур са толкова важни, тъй като в управляващата партия имат небезоснователно съмнение, че на втори тур ГЕРБ може да срещне сериозни проблеми. През 2011 г. след първия тур Росен Плевнелиев имаше 11 процентни пункта преднина пред основния си опонент Ивайло Калфин, но на втория тур победи с разлика от 5 пункта. Сега обаче има много по-голяма опасност за консолидация на анти-ГЕРБ вот, който може да се изрази във втория тур на изборите. Това поражда нуждата от предприемането на два стратегически хода от ГЕРБ. Единият е привличането на РБ, а другият - консолидация около патриотичния вот. Има и възможен трети ход - сътрудничество с ДПС, но Борисов поне публично отрича тази възможност. А и евентуална договорка за гласовете на българските турци не гарантира на Борисов твърда подкрепа. На предишните избори Калфин беше подкрепен от ДПС, но в смесените региони имаше много ниска избирателна активност.

Депутати от формацията на Борисов твърдят, че на първото заседание на парламентарната група за новия политически сезон Цветан Цветанов ги е информирал, че партията има кандидатпрезидентска двойка, но до официалното й обявяване имената ще се пазят в тайна, за да се избегнат евентуалните компромати срещу кандидатите. Но този аргумент не звучи убедително, тъй като всъщност компроматите работят най-добре, когато са извадени в последния момент. Макар че от ръководството на ГЕРБ сочат като най-вероятна кандидатурата на столичния кмет Йорданка Фандъкова за президент, източници от правителството твърдят, че все още няма окончателно решение и е твърде вероятно изборът на Борисов да е според ситуацията непосредствено преди да започне кампанията.

Битката за гласовете на реформаторите

Единната кандидатура на ГЕРБ с РБ имаше няколко цели. Едната беше консолидация на вота вдясно, което би дало по-голяма сигурност на кандидата за президент както на първия, така и на втория тур. Като бонус подобен ход щеше да доведе до окончателния разпад на десния съюз. Защото, ако реформаторите във властта се бяха съгласили да излъчат общ кандидат с ГЕРБ, опозиционната формация от десния съюз ДСБ щеше да бъде принудена или да не участва в изборите, или да издигне свой кандидат. Първото щеше да постави избирателите на формацията на Радан Кънев, а и повечето от симпатизантите на РБ в ситуация без избор, защото немалка част от тях са настроени опозиционно и не биха гласували за кандидат на ГЕРБ. Според вътрешното проучване на РБ, правено от агенция "Галъп", 54% от избирателите на блока оценяват дейността на правителството като "лоша" срещу 30%, които я считат за "добра". А 72% от привържениците на десния съюз считат, че президентът трябва да бъде коректив на парламента и правителството.

Издигането евентуално на самостоятелна кандидатура на ДСБ пък щеше окончателно да сложи кръст на Реформаторския блок.

Според източници от Министерския съвет Борисов е правил сондажи с лидерите на партиите от десния съюз още преди те да направят номинациите си в рамките на блока. Последен опит за явяване в този формат беше направен тази седмица. Имало е дори идея този четвъртък на срещата на премиера с лидерите на РБ във властта да бъде взето окончателно решение за съвместно явяване на изборите и това да бъде обявено на обща пресконференция. След нея обаче реформаторите си тръгнаха, без да коментират продължилия близо три часа разговор, а от МС разпространиха информацията, че на срещата при премиера "лидерите на партиите от управляващото мнозинство са заявили готовност за завършването на пълен четиригодишен управленски мандат". Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че темата за президентските избори е била "много малък акцент".

Според присъствали на срещата обаче въпросът за общо явяване на вота е бил повдигнат от министъра на здравеопазването Петър Москов и областния управител на София Веселин Пенев, който е от НПСД. В хода на разговора обаче на това се противопоставил Цветанов с аргумента, че избирателите на ГЕРБ и на РБ не се припокриват, защото по-голямата част от привържениците на блока не биха подкрепили кандидат за президент от ГЕРБ. На подобна идея възразил и съпредседателят на парламентарната група на РБ Найден Зеленогорски.

От тази гледна точка обединението в четвъртък около кандидатурата на Трайчо Трайков на лидерите на партиите от РБ би могло да се тълкува като инстинкт за самосъхранение на партиите от властта и по-специално на СДС и ДБГ. Според вътрешното проучване 69% от избирателите на блока считат, че десният съюз трябва да има собствена кандидатпрезидентска двойка за първия тур срещу 20%, които са на мнение, че ГЕРБ и РБ трябва да имат общ кандидат за президент. От ДСБ обаче подозират, че опитите за бламиране на кандидатурата на Трайков от страна на двете основни партии във властта - СДС и ДБГ, няма да спрат.

Първият знак в тази посока беше даден от лидера на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски. Малко след оповестяването на решението, че председателският съвет на блока се е обединил около кандидатпрезидентската двойка Трайчо Трайков за държавен глава, а ген. Съби Събев за вицепрезидент, Лукарски заяви пред "24 часа", че партията му няма да подкрепи кандидатурата на Трайков. След изявлението му от СДС се опитаха да замажат гафа му, като зам.-председателят на синята партия Костадин Марков каза, че те ще се съобразят с общото решение на блока. Предстои обаче номинациите да се гласуват окончателно на заседание на изпълнителния съвет, което най-вероятно ще се проведе на 8 септември.