Изследване: На 25% от служителите в Община Бургас е бил предложен подкуп (графика)

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



На всеки четвърти служител в Община Бургас е бил предложен подкуп поне веднъж през последната година. Това твърди неправителствената организация „Център за изследване на демокрацията” (ЦИД) в поредния си доклад за оценка на корупцията.

Бургас е сред изследваните общини през 2015 г., стана ясно от доклада, представен от Руслан Стефанов от ЦИД пред представители на най-висши държавни институции – президента Росен Плевнелиев, вътрешния министър Румяна Бъчварова, вицепремиера Меглена Кунева, правосъдния министър Екатерина Захариева, председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и др.

От ЦИД са използвали инструмента СМАК (Система за мониторинг на антикорупционните политики) за сравнителна оценка на публични институции в България и Италия, която показала, че корупционният натиск върху българските институции е значителен. Той се упражнява не само от граждани и фирми, които се опитват да заобиколят съществуващите правила и регламенти, но и от служители, включително и висшестоящи ръководители. Този натиск е значително по-силен от натиска в оценените италиански публични институции.



От показаната графика става ясно, че в Община Бургас през 2015 г. на 25% от служителите е бил предложен подкуп поне веднъж. В софийската община Слатина процентът е още по-висок – 32%. От изследването не става ясно каква част от предложените рушвети са приети.
За сравнение обаче в италианската община Рива дел Гарда само 6% от служителите са получили предложение за подкуп.

В нашата Пътна полиция делът на служителите, които са получили оферта за рушвет, е 34%, в Гранична полиция – 17%, а в Министерството на отбраната – 14%.

Генералният извод от доклада за България е много тревожен – че държавата е завладяна от определени олигархични и политически фигури, свързани с икономически интереси.

Препоръките на ЦИД за излизане от ситуацията са две.
Едната е рестарт на контролната система в държавата, което касае извоюване на независимост на регулаторите, правоприлагащите и контролните органи от олигархичните, политическо-икономически мрежи.
Втората е създаване на антикорупционна прокуратура, независима от главния прокурор.