Бойко Борисов ще се кандидатира за президент, Георги Първанов е неизбираем

Източник: Радио Фокус

-Доц.Маринов, нормално ли е партиите толкова дълго да бавят номинациите си за президент? Очаква се най-рано през август, дори през септември да станат ясни имената на номинираните.

-Това е поредната илюстрация на безумието, в което се е превърнала българската политика. Как е възможно въобще да се мисли, че може да бъде издигнат кандидат за държавен глава в навечерието на предизборната кампания, т.е. месец, месец и половина преди изборите? Това е абсурд за всяко нормално мислене за политиката, а го казва лидерът на най-голямата партия у нас, министър-председателят на България. До каква степен са вече деформирани представите за това как трябва да се прави политика, с оглед потребностите и изискванията на обществото?! Това е само една скоба, разбира се. Второ, не смятам, че всички трябва да се съобразяват с Бойко Борисов и ГЕРБ. Както казах, има си правила в политиката и основанието на това взаимно дебнене и изчакване е много несериозно. „Да видим кого ще издигнат другите, че ние кого да издигнем“... В случая е важно всяка сериозна партия или коалиция да се постарае да излъчи възможно най-добрия кандидат с оглед своите избиратели, политики, цели, своето виждане за това какво трябва да прави бъдещият президент на България. А всеки друг да прави каквото си иска. Това не е дебнене, определено от решаващите качества на личностите. Т.е. ако ГЕРБ издигне А, ние непременно ще издигнем В, а не С или D. Няма такова нещо. Това е просто начин на българските партии взаимно да се оправдават една с друга и да гонят свои вътрешнопартийни или други тесни цели и плитки сметки. Така че не само за лявото – за всички други, които наистина смятат да участват сериозно в изборите, не просто е време - времето отдавна е минало - да издигат кандидат. Ако не го правят, най-логичен е изводът, че не са уверени в себе си, а и вероятно нямат много подходящи кандидати.

-Георги Първанов коментира именно профила на кандидата. Той каза: „Трябва да е държавник и да е избираем“. Да обаче и Вие самият твърдите, че партиите се дебнат и оставят на избирателя максимално кратък период от време за размисъл. Могат ли тогава политическите сили у нас, поне водещите, въобще да удовлетворят основните изисквания към номинацията, която трябва да издигнат, или това е нереалистично?

-Явно вчера му беше ден за хумор на Първанов, защото това изискване – при това той каза, че АБВ има такива кандидати – е несериозно. Първо, АБВ няма избираем кандидат. Със своите 4% и подкрепата на отломките от вечни отцепници, които се опитва да събере около себе си, АБВ не може дори да мечтае за участие в балотаж, а какво да говорим за избираемост на кандидат. Да не говорим, че нито един сериозен кандидат няма да се кандидатира само от АБВ. Това е ясно! Изключвам Първанов и неговите приближени в ръководството. От гледна точка на същността на въпроса Ви: Партиите отдавна са поставени в ъгъла или на стълба на позора от мнозинството от българските избиратели. Те просто проиграват поредния шанс да покажат, че биха могли да покажат и нещо по-стойностно и по-полезно. И тук имат известно облекчение, защото когато издигаш кандидат за президент и вицепрезидент, все пак трябва да намериш двама души. Освен това не е нужно да разработваш голяма, цялостна платформа. Важните правомощия и отговорности на президента са няколко и е достатъчно да кажеш какво мислиш по тези въпроси, ако нещо мислиш, или ти стиска да го кажеш. Така че партиите и техните ръководства явно са се оплели в техните собствени страхове и игри, комплоти и комбинации, и което е най-лошото – отдавна са престанали да се съобразяват с обществото и избирателите. Вижте, за да реши една партия, че може да се подиграе с обществото като издигне кандидата си 60 или 45 дни преди изборите, значи тя и нейните ръководители наистина са се самозабравили и въобще не смятат, че дължат нещо на обществото, защото съществуват благодарение на него, включително в буквалния смисъл – чрез субсидиите, които получават от нашите данъци. Това е един от изразите, от симптомите на тежкото заболяване на българската партийна политическа система.

-Ще Ви върна към твърдението Ви, че от АБВ нямат избираеми кандидати. Обаче в публичното пространство витае потенциалната кандидатура на самия Георги Първанов. Можем ли да очакваме обща кандидатура на БСП и АБВ, при която кандидатът за държавен глава е именно Първанов?

-Аз съм категорично, категорично сигурен, че Първанов е неизбираем. Въобще не коментирам дали има право да се кандидатира или не. За мен не е важно, това трябва да кажат конституционалистите и най-вече Конституционният съд. Но извинявайте, това е нелепо – някой да твърди, че Първанов може да бъде избран, та дори ако стане общ кандидат на БСП и АБВ, което за мен е невъзможно. Дори новото ръководство на БСП няма да има силата да наложи на БСП Първанов като кандидат. От друга гледна точка, смятам, че ако въобще може да става дума за такъв общ кандидат - вероятно ще има такъв – той трябва да бъде от друг тип. Ясно е, че както водещите лица в АБВ, така и тези в БСП не отговарят на посочените от Първанов критерии, да не говорим, че не отговарят на изискването да не будят взаимни негативни реакции. Трябва да се търсят хора извън партийните върхушки, относително невъвлечени в развода БСП-АБВ, и нещо повече – които могат да привлекат много по-широка подкрепа с оглед автентичната лявост на политиката, която ще провеждат, а не принадлежността към едно или друго ръководство. Но повтарям: това, макар че по принцип е осъществимо, не е лесно, защото времето е малко. Не е лесно, защото такива авторитетни хора има, но те едва ли ще се ангажират с политиците, които ръководят АБВ и БСП. И най-вече не е лесно, защото самите АБВ и БСП си правят други сметки и искат да използват президентските избори за реализацията им, без да отделят съдържателно, същностно внимание на това кой ще бъде президент и какво ще прави. Така че би могло да се случи, още има изгледи да се случи, но вероятността не е особено голяма.

-Дайте малко повече подробности. Какви сметки си правят БСП и АБВ?

-Според мен и едните, и другите си правят сметки за това какво ще се случи след президентските избори, а не на президентските избори, най-вече с оглед участието във властта. И ръководството на АБВ, и новото ръководство на БСП са заинтересувани само от това да влязат по някакъв начин във властта, защото за първите, за АБВ, това е въпрос на незабавно, непосредствено оцеляване, а за другите е въпрос на укрепване на новото ръководство и също, в по-далечен план за оцеляване. Защо мислите Първанов събира тези разбити авари в парламента, отделни групички и депутати? Той иска да формира блок не за президентските избори, а за влияние вътре в самия парламент, когато ще се наложи да се взимат други решения. И очевидно си прави сметка, защото са възможни два, принципно различни варианта. Единият е, че на Бойко наистина не му издържат нервите – той и без това е много уплашен – и решава да се кандидатира за президент, защото смята, че е сигурно избираем, което съвсем не е така, не е сигурно избираем. Тогава схемата ще върви по една логика. Тогава въпросът е какво ще се случи след Бойко, ако той бъде избран. Какво ще бъде това? За мен е ясно, че се готви правителство на голямата коалиция, колкото и те да го отричат. Какво ще бъде това правителство? Може би ще трябва да се намери неутрален, много авторитетен министър-председател - например авторитетен представител на България в международни организации. Знаем, че има такива сондажи с някои хора. А другият вариант е, ако Бойко не се кандидатира и изборите бъдат спечелени от хипотетичен обединен ляв кандидат. Възниква тезата, че съотношението на силите е променено и тогава се прави голяма коалиция между БСП, АБВ и ГЕРБ. Там вече кой ще бъде министър-председател не е много ясно. Може би самият Бойко Борисов, дотогава много вода ще изтече. Но всичко това трябва да мине през президентски избори, които съществено да променят статуквото в отделните партии и между тях. И вече от там нататък в парламента да се търсят преходни варианти. Затова са му нужни на Първанов тези гласове, а напролет евентуално да се върви към нови предсрочни избори, които да узаконят и новото статукво. Това са горе-долу плановете, но както виждате, те не са прости, не са лесни за осъществяване. Изискват и политическо майсторство, а освен всичко останало, изискват относително спокойна обстановка, с каквато ние не можем да се похвалим. Защото се изумявам как публикуваният доклад на немското разузнаване предупреждава за опасността от рязко засилване на миграционната вълна през България и предупреждава за неспособността на българските власти да се справят, а нашите политици - министър-председателят и министърът на вътрешните работи - първо казват, че няма да има никакви проблеми и второ – че ще се справим без проблем с тези проблеми, които няма да ги има. Не мога да разбера как е възможно министър-председателят на България да каже: „Ние си дадохме дума с Ердоган, че ще пазим българо-турската граница“. Това или е огромна наивност, или се опитват да ни правят на глупаци, каквото не би трябвало да прави един министър-председател.

-И в края на нашия разговор ще Ви върна към тези два политически варианта, които описахте. Според Вас коя кандидатура е по-реалистична – тази на Борисов или тази на ляв обединител между БСП и АБВ?

-И едното, и другото. А как ще завърши сблъсъкът е много интересно. Лично аз смятам, че Борисов ще се кандидатира за президент. Тази хипотеза съм я издигнал преди повече от година, но днес съм все по-сигурен, че ще стане така. И между другото това е най-логичното обяснение защо Борисов иска да отложи до последния момент обявяването на кандидатурата. Той иска да си даде време да мисли и най-вече, тъй като има идеи как ще постъпи, да съкрати времето, в което ще трябва да обяснява защо го е направил. А дали срещу Борисов може да бъде издигнат достатъчно силен кандидат, че да го бие, е въпрос на процесите вляво и откровено казано, макар че смятам, че е възможно, не го смятам за много вероятно.