Управляващите обричат учителите на мизерия, а искат да са мотивирани просветители

Автор: Петър ПЕТРОВ

-Г-н Стефанов, излязохте с интересна позиция за промяна на методологията на учителските заплати, но тя едва ли ще се приеме. В навечерието на един от най-светлите български и просветни празници - 24 май какво пожелавате на учителите?

-Пожелавам им управляващи, които да ги поставят в центъра на образователната система! Не може заплата на млад, новопостъпил учител да е чисто 480 лв., когато 557 лв. е нужният минимум за нормален живот на месец. Да не говорим, че средната заплата за страната вече е 937 лв., а в образованието 750 лв. са само директорските брутни възнаграждения. Дори след увеличението от октомври миналата година, парите на учителите са под средните за нормален живот у нас. Властта в България ги обрича на мизерия през целия им трудов път, но изисква да са мотивирани да изучат поколения българчета. За „Движение Гергьовден“ това е неприемлива политика към професия, която е част от гръбнака на държавата.

-Предсрочни избори ли са необходими според Вас, при толкова критика към политиките на правителството?

-Предсрочните избори са абсолютно належащи. Правителството няма стабилно мнозинство, което да го подкрепя в парламента. Депутатите на ГЕРБ са 84, Патриотичния фронт разполага с 18 народни представители  плюс 12 гласа от Реформаторския блок стават 114. За мнозинство от 121 са нужни още 7-8 гласа минимум, които всеки път ще трябва да идват от някъде. И ако приемем, че БСП, ДПС, АБВ се обявиха за опозиция, Атака уж също, остават или някои независими, или най-вече БДЦ. Плаващите мнозинства са постоянни пазарлъци между парламентарните групи. Предстои голямо извиване на ръце на управляващата партия, а това не е нормален парламентарен и управленски процес. След оттеглянето на АБВ, ГЕРБ вече става заложник на парламентарната група на д-р Ковачка. Пак стигаме до въпроса КОЙ, но с други играчи. Кой управлява държавата и на каква цена правителството ще си пазари гласовете.

-Понеже сме на парламентарна тема - ветото на президента за Изборния кодекс не получи подкрепа от депутатите. Не се даде нова възможност за промени, които може да са изпуснати по-рано. Как ще го коментирате?

-С Изборния кодекс вече цял  месец умело се измества политическият дебат от по-важните теми в страната. Реално нищо не става ясно от парламентарната дейност и работата на управляващите, освен промените в изборния закон и потенциалните кандидати за президент. Това са удобните теми, които да изместват вниманието на хората от случващото се в държавата, от задъхването и кризите в цели сектори и псевдореформите, които текат там.

-Смятате тогава, че е добре затварянето на темата с Изборния закон?

-Промените там протекоха по следния начин. В парламента набързо се решиха куп противоречащи си и недомислени неща, а след това започна дебатът за техните дефекти и неизползваемост. Вероятно пак ще се променя след предстоящите избори. А такава неефективна парламентарна дейност също трябва да се санкционира от хората. С техните данъци се работи по промени, които вече се нуждаят от промени. В този кодекс беше напълно възможно да се въведе ударно машинно гласуване. Сега секциите с такова са вдигнат от 100 на 500 по настояване на Реформаторския блок. И те са доволни от този успех. Но реално нищо не се променя. При между 12 и 14 хиляди секции в страната и чужбина, няколко стотин машинни секции не прави качествена разлика в отчитането на резултатите. А с машинното гласуване най-ефективно ще се спре подправянето на бюлетини от комисиите в секциите. Тази възможност беше удобно пропусната от парламентарните партии при промените в закона.