Приоритет на плана „Юнкер“ са иновациите и проектите с висока добавена стойност

Автор: Иван КОЛЕВ

Огнян Златев е представител на Европейската комисия(EК) за България. Вчера той бе в Бургас, за да представи подробности по плана за икономическото развитие на Европа, придобил гражданственост като „Плана Юнкер“(ВИЖ ПОДРОБНОСТИ). В интервю за Флагман.бг. Златев представи подробности за новия финансов инструмент на ЕС.

-Г-н Златев, какви резултати отчитате след първата година на плана „Юнкер“?

-За една година от функционирането му са одобрени над 220 проекта на обща стойност 82 млрд.евро. България е особено активна в тази част от плана „Юнкер“, която предвижда подкрепа за малки и средни предприятия. Организираме поредица от срещи в големите икономически центрове на България, за да представим какви са възможностите за кандидатстване. Днес(четвъртък, б.а.) тук имаме представители на две български банки, получили кредитни линии, за да финансират проектите. Те ще разкажат какви са условията и кои фирми са получили финансиране. На нас много би ни се искало да ни предлагат и по-големи и мащабни инициативи, свързани с иновации и  инфраструктура, защото това е приоритетът на плана „Юнкер“. Идеята на тази поредица от форуми е да съберем представители от Европейската комисия(ЕК), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), наши партньори – правителството, банки и бенефициенти

-Какви са одобрените проекти за Бургас?

-За съжаление не мога да ви отговоря коректно на този въпрос. Едно от нещата, които сега ще представим е информационния портал, където се качват всички проекти. Пак казвам: Проектите за България са за финансиране на малки и средни предприятия. Те са от цялата страна и географски данни ми е трудно да посоча. Но нашето желание е да видим по-мащабни идеи, инициативи, нещо по-смело. Това е идеята на плана „Юнкер“. Много важно е да подчертаем, че няма регионално разпределение, а се одобряват добрите проекти. Те се оценяват на базата на икономическа ефективност – с добри показатели, висока добавена стойност.

-Кой може да представи проект и да очаква финансиране?

-Всеки икономически субект. Специално за по-големите проекти би могло да се търси партньорство по линията на публично-частното партньорство, което в България не е толкова популярно, но се надяваме именно чрез плана Юнкер това да се стимулира.

-В тази връзка възможно ли е да се изгради АМ „Черно море“ с финансиране по инвестиционния план?

-Във възможностите на плана се предвижда средствата, които биха могли да бъдат мобилизирани през него, да се комбинират с вече съществуващи фондове, които всяка страна-членка получава от ЕС. По отношение на самата магистрала, доколкото магистралите са все пак собственост и приоритет на държавата, като такава, няма как да се търси финансиране. Изключение е публично-частното партньорство, ако се намери удачна формула да се представи като добър проект.

-Какви са инфраструктурните проекти, които могат да получат финансиране?

-Ще ви дам един от добрите примери. Във Великобритания, например, се създаде изключително голяма болница от ново поколение, която е без аналог в Европа. Има одобрени проекти за изграждане на мостове, както и за енергийна ефективност. Последното е много голям процент от одобрените проекти по плана „Юнкер“. Визирам изграждането на мощности, които да произвеждат възобновяеми енрегийни източници. Изключително голямо влияние се отдава на иновации. Т.е. - проектите трябва да имат иновативен елемент.

-Възможно ли е да бъдат осигурени средства за инвестиции в спортната инфраструктура?

-Да, стига проектът да изглежда достатъчно добър и мащабен. Въпрос на преценката на банката. Ако се прецени, че проектът е с голяма добавена стойност, създава много нови работни места, има устойчивост и от резултатите му ще се възползват много граждани, би се одобрил. 

-Г-н Златев, ще изпълни ли Турция в срок всички изисквания, които е поставила ЕК, за да паднат от юни визите за турските граждани?

-Знам, че се чуват доста критични гласове, но така или иначе споразумението, което имаме в момента е най-доброто и за Турция, и за ЕС. Интересите и на двете страни са защитени. Европа иска да има на граница си сигурен съсед, а от друга страна Турция има своите стремежи и към членство в ЕС и към разширяване на икономическото си сътрудничество. Що се касае до сроковете – има много ясно изразена позиция от страна на европейските институции, че турската страна трябва да изпълни всички искания преди да паднат визите.