За Деня на победата Бургас подготвя тържествена програма. Вижте я!
На 9-ти май Бургас ще отбележи 71 години от Победата над хитлерофашизма
09 Май 2016, Понеделник, 13:01 ч.
Ритуалът за поднасяне на венци и цветя пред паметника „Альоша“ на площад „Тройката“ ще е съпроводен с изпълненията на квартет „България“
По повод 71 години от Победата над хитлерофашизма Община Бургас, Почетното консулство на Руската Федерация в Бургас, Национално Движение Русофили – гр. Бургас и Клуб „Русь“, гр. Бургас организират ритуал за поднасяне на венци и цветя пред паметника „Альоша“ на площад „Тройката“ на 09.05.2016 г., понеделник от 10:30 часа със специалното участие на квартет „България“.ПРОГРАМА В ПРАЗНИЧНИЯ ДЕН:
09:00 – 11:00 Дом на Нефтохимика Областен етап на III-ия Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце” -1-ва част
10:30 – 11:30 Паметник „Альоша“ на площад „Тройката“ Тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя по повод 71 години от Победата над хитлерофашизма със специалното участие на квартет „България“
11:30 – 14:00 Дом на Нефтохимика Прожекция на игралния филм „Те се сражаваха за родината“ – вход свободен – 2 серии
14:00 – 17:00 Дом на Нефтохимика Областен етап на III-ия Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце” - 2-ра част
17:00 – 17:45 Дом на Нефтохимика Спектакъл на театрално студио "Кругозор" -, ръководител на студиото - Елена Ференц
19:00 Дом на Нефтохимика Тържествен концерт по случай 71 години от Победата над хитлерофашизма, с участието на самодейни певчески и танцови колективи, както и на лауреатите от Областния етап на III-ия Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце”
В категории:
Бургас
Едва на 6 години той е любимец на Великобритания и един ден ще бъде крал
Обединението на левицата зациклило заради Ваня Григорова? Вземала еднолични решения
Тя почти се влюби в него, но й посочиха вратата
Местната власт в Поморие и Полицията – в тясно взаимодействие за осигуряване спокойствието на гражданите
Ще отложат ли с още една година либерализацията на пазара на тока?
25/04/2024, Четвъртък 08:20
0
Протест пред Съдебната палата в София, близките на загиналия Филип настояват за справедливост
25/04/2024, Четвъртък 08:00
0
Силяновска срази Пендаровски, но президент на Северна Македония не бе избран на първия тур
25/04/2024, Четвъртък 07:40
0
Скандал в ООН заради нов руски сателит, който носи ядрено устройство
25/04/2024, Четвъртък 07:20
1
Народното събрание остава без председател? Свалят Росен Желязков в последния работен ден
25/04/2024, Четвъртък 07:10
10
Козирогът и Телецът да си пазят парите, а Стрелецът да внимава с храната!
8 фрази, които показват, че мъжът не уважава жените
24/04/2024, Сряда 22:00
0
Тези 7 съвета ще върнат щастието в живота ви
24/04/2024, Сряда 21:40
0
<a href="http://cheapjordansforsale.net" title="Cheap Jordans">Cheap Jordans</a>
"Дневник" подбра част от анализа:
"За няколко дни страната, която и в останалото време не е с особено добро психическо и нравствено здраве, се превръща в пълна лудница. Започва поредният пик на изостряне на състоянието, което не може да бъде преборено с никакви медикаменти.
Дедите ни са воювали, и ние може да го повторим. Фашисти, бандеровци, ще ги изпепелим с атомни бомби, Крим е наш, фалшиви униформи, фалшиви ордени, окачени по фалшивите куртки на деца, фалшиви нашивки и гвардейски лентички... Защо обличате децата си в униформи? Защо им окачвате ордени? Защо снимате клип на дете като войник? Защо момиченце рисува за войната с кремираните останки на дядо си? Кой да ти каже... Така е прието да се прави", пише Бабченко
Тои дава и свое определение на случващото си - "победобесове".
Според него никой от младежите, заявяващи, че са готови нещо да повторят, няма отговор какво точно искат да повторят.
"Отстъплението до Волга? Тактиката на изпепелената земя – собствената земя – при отстъплението? Опожаряването на селата в Подмосковието, за да не остане нищо в ръцете на немците? Животът в землянки при минус 40 градуса? Дажбата хляб от 125 грама? Децата, прекарващи по 12 часа на струговете в цехове без покрив? Невъзможността на жените, окачващи на самолетите 100-килограмови бомби, след това да раждат? Наказателните части? Заградителните отряди? Скриването на ранените ветерани на остров Валаам далеч на север? Изпращането на освободените военнопленици от германските концлагери директно в лагерите на ГУЛАГ? Репресиите от 1947 г.? Загиналите 28 милиона? Десетките хиляди непогребани и до днес на Синявските височини край Ленинград?
Какво само повтарте едно и също като глупаци? Нима наистина мислите, че дедите ни са воювали за всичко това?
Мълчат.
От шизофреничния мироглед напълно отсъстват информациите за това, че първият щурм срещу Брестката крепост е проведен съвместно с Вермахта и че отбранявалият се полски гарнизон след това е избит от съветските войски, а първият парад там е бил съветско-фашистки. Няма я и информацията, че благодарение на американската помощ получавахме всичко – дори свинска мас. Че край Липецк е имало школа на Луфтвафе, че и след нахлуването на Хитлер съветските влакове с храни са продължавали да пътуват към Германия, че войната изобщо е започнала през 1939, а не през 1941 година...
Смисълът на Деня на Победата придоби диаметрално противоположно на изначалното му значение. Аз вече не разбирам какво представлява този ден.
Разбирах първоначалното послание – никога повече да не се повтаря всичко това, да помним, да не забравяме, да коленичим. Да, тогава също имаше лъжи, но в крайна сметка водещи бяха антивоенните принипи. Техниката, която дефилираше по Червения площад, се представяше като техника за защита от проклетите буржоа, а не за нападение.
А сега какво?
Кои граници защитават реактивните системи за залпов огън "Град", "Ураган" и "Смерч"? Какво сваля паркираната на Триумфалния площад зенитна ракетна система "Бук"? Какви градове бранят самоходните артилерийски установки "Гвоздика" и "Акация"? По чия земя минават бронираните машини "Тигр"? Срещу кои планини стреляха през 2008г. ракетите "Искандер" и "Точка-У"?
Преди време чух водещата по телевизията да казва с приповдигнато-радостна интонация: "Сега виждате как по Червения площад преминават системите за залпов огън "Ураган". Те успешно са използвани в Чечения и Грузия". Боже мой, момиче, ти чуваш ли се? Виждала ли си изобщо какво направиха в Чечения тези "Ураган"-и, в какво превръщат селата? Виждала ли си чеченското село Зона, в което не беше останала и една къща, само стърчащи комини сред пепелището? Цяло село от стърчащи комини – същото, като във филмите за войната, само че сторено не от немско-фашистките окупатори. Виждала ли си как стреля това нещо? Само да го гледаш е страшно.
Само онзи, който виждал тази техника в действие, който поне веднъж е видял в какво превръща тя селата, къщите, хората, човешкия живот, който поне веднъж е виждал какво прави артилерийски снаряд с човешкото тяло и какво става с телата на войниците, изгорели в такава бронирана техника, губи способност да се възхищава на това пълзящо с грохот желязо.
И, разбира се, тази миризма. Миризмата на гориво, на машинно масло, на нагрята от слънцето броня... Това е спомен, който не можеш да заличиш никога.
Възхищение от оръжия за масово поразяване, от оръжия за безразборно унищожение, може да има само в извратена логика. Това не е нормално.
И, също така, съвършено е подменен смисълът, което това оръжие носи в себе си.
След Грузия, Крим и Донбас, това вече не са символи на защитата.
Това са символи на агресията, нападението и окупацията.
"Град"- това е летището на Донецк.
"Бук" - това е сваленият "Боинг".
Т-72 – това е Дебалцево.
Бронираната машина "Тигр" - това е превзетата кримска авиационна база Белбек.
"Искандер" - това е Грузия.
И тези асоциации са завинаги. Това оръжие си спечели именно такава слава.
Този парад вече не е парад на техниката, спасила света от кафявата чума. Това е парад на техниката, убила десетки хиляди хора в страна, която някога ни беше братска. И точно тази техника, точно сега, в този момент, стреля по индустриалната част на украинския град Авдеевка.
Нима забравихте?
Това повече не е парад на защитниците и освободителите. Това е парад на окупаторите. От вашите танкове вече само ни се гади и нищо повече.
Разбира се, нужно е умение да измениш, за обърнеш точно на извратените 180 градуса посланието на този ден, на Деня на Победата.
И, безусловно, ден на търговията с Победата, способна да приеме най-невъобразими форми. (...)
А в същото време в Москва събират продукти за селата и за ветераните от Тверска и Ленинградска области.
Събиране. На продукти. За селата. И ветераните. От Ленинград.
Да ви е честит Денят на победата."
Радистът пак носи заповед за настъпление. Трябва да осигурим връзките на зенитно-артилерийска бригада. Вървим шест километра. Навлизаме в Траутенау. Свечерява се. Влизаме в крайната къща. Там са наши артилеристи, но съвсем не от нашата бригада и даже не от нашата 31-ва армия. Селцето се състои от двайсетина къщи.
Пресичаме улицата. Влизаме в следващата къща. Три големи стаи, две мъртви жени и три мъртви момичета, полите на всички са обърнати над главите им, а между краката им с дъното навън стърчат празни винени бутилки. Вървя покрай стената на къщата, стигам до втора врата, коридор, пак врата и две свързани стаи. На всеки креват, а те са общо три лежат мъртви жени с разчекнати крака и навряни между тях бутилки…
Добре, да предположим, че са изнасилили всичките, после са ги застреляли. Възглавниците са подгизнали от кръв. Но откъде това садистко желание — да ги намушкат с бутилка? И това е нашата пехота, това са наши танкисти, селски и градски момчета, всички те имат у дома семейства, майки, сестри…
Мога да разбера, да убиеш в бой – ако ти не убиеш, ще убият теб. След първото убийство едни ги втриса, друг повръща. После се свиква. Но това тук е някаква ужасна садистка игра, било е нещо като съревнование: кой ще натика повече бутилки, и същото продължава във всяка от следващите къщи. Не, не, не сме ние армейските свързочници. Били са пехотинци, танкисти, минохвъргачи. Онези, които първи са влезли в селото.
Заповядвам да се преместят петте трупа от предните стаи в по-задните, натрупваме ги една върху друга на пода. Разполагаме се да нощуваме в предните стаи…“
„Застигаме цивилното население, бягащо от напуснатите от германската армия източнопруски градове Голдап и Инстербург. На каруци, на коли, пеш, старци, жени, деца, големи патриархални семейства бавно пъплят на Запад, задръстват всички пътища и магистрали.
Нашите танкисти, пехотинци, артилеристи, свързочници са ги изтласкали от шосето, преобърнали са в канавките натоварените им каруци с покъщина, с вързопи, куфари, прогонили са настрана старците и децата и в целия този хаос от хора, коне и коли, забравили за дълг, срам и чест, не мислещи за отстъпващите без бой германски подразделения, с хиляди са връхлетели жените и момичетата.
Жени, майки и техните дъщери са нахвърляни една до друга вляво и вдясно по протежение на цялото шосе, и всяка от тях е обградена от кикотеща се тълпа мъжаги със спуснати гащи.
Облени в кръв, губещи съзнание ги отмъкват настрани, децата, които се хвърлят на помощ на майките си ги разстрелват на място. Кикот, квичещо хилене, смях, викове, стенания. А командирите на тези войници, майори, полковници стоят на шосето, едни се подсмиват, други даже дирижират, насочват — играят ролята на регулировчици. Явен е стремежът всичките им войници да се включат, да не остане никой, който да не е участвувал. Този адски смъртоносен групов секс няма нищо общо с мъст над проклетите окупатори.
Това е вакханалия на всепозволеността, на безнаказаността, тук цари обезличеността и жестоката логика на обезумялата тълпа. Потресен седя в кабината на камиона. Моят шофьор Демидов припва да се нареди и той на опашка, а на мен пред очите ми е Картаген на Флобер. Сега разбирам, че войната съвсем няма да оправдае всичко.
Накрая и полковникът, този, който току що дирижираше, не издържа и сам си проправя път в тълпата, а майорът отстрелва един по един свидетелите, истерически тръшкащите се и крещящи деца и старци.
— Приключвай! По колите!
А след нас вече се задават следващите части. След малко колоната пак спира и аз вече не мога да удържа своите свързочници, които също се нареждат на новите опашки. Около мен моите мили телефонистки се давят от смях и кикот, а на мен ми се повдига и ми причернява пред очите. До хоризонта се простират купища обърнати каруци, разхвърляни мебели и покъщина, трупове на жени, старци и деца…
Стъмва се вече. Вляво и вдясно от пътя се редят германски стопански дворове. Пристига команда да се разположим за нощувка. Моят взвод е разпределен в чифлик, разположен на два километра от шосето. Във всяка стая лежат трупове на деца, на старци и на изнасилени и застреляни жени. Толкова сме капнали, че вече не им обръщаме внимание, лягаме на пода между тях и заспиваме…“
Русия пак ще се отдаде на носталгични спомени от миналото и на агресивен делириум за настоящето и бъдещето.
Кремълската безотговорна клика пак ще се опитва да плаши близки и далечни съседи, пак ще гъделичка шовинистичните мераци на хипнотизираните си поданици, ще се прави, че дълбоко почита ветераните и пак ще словоблудства с мита за „великата победа“ за да крепи собствения, провиснал вече само на нефтени и газови тръби, на ръждясващи ядрени ракети и на лъжлива пропаганда режим.
изобщо нямаше да има Втора световна война!
Те ни орязаха 50% от територията --- и ни унижиха частната собственост. Нашата икономическа свобода беше потъпкана. Законите бяха изтрити. Заробване, не беше освобождение. Сложиха ни диктатор и режим.
Prodajnia kmet veche nareden da lapa pishkite.
През това време те унищожиха всичките ни фабрики и по важните се изнесоха на части към Русия. На тази дата Сталин почна да убива някъде към 20 милиона човека, между които руски граждани и опозиция, украинци, казаци и така. Това беше не ден на победата а ден на започването на руския фашизъм и тоталитаризъм. Нашите земи бяха отрязани, и царското семейство прогонено или убито. Ето така действа Москва. Затова сега има санкции срещу нея и цял свят я мрази.