За Деня на победата Бургас подготвя тържествена програма. Вижте я!
На 9-ти май Бургас ще отбележи 71 години от Победата над хитлерофашизма
09 Май 2016, Понеделник, 13:01 ч.
Ритуалът за поднасяне на венци и цветя пред паметника „Альоша“ на площад „Тройката“ ще е съпроводен с изпълненията на квартет „България“
По повод 71 години от Победата над хитлерофашизма Община Бургас, Почетното консулство на Руската Федерация в Бургас, Национално Движение Русофили – гр. Бургас и Клуб „Русь“, гр. Бургас организират ритуал за поднасяне на венци и цветя пред паметника „Альоша“ на площад „Тройката“ на 09.05.2016 г., понеделник от 10:30 часа със специалното участие на квартет „България“.ПРОГРАМА В ПРАЗНИЧНИЯ ДЕН:
09:00 – 11:00 Дом на Нефтохимика Областен етап на III-ия Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце” -1-ва част
10:30 – 11:30 Паметник „Альоша“ на площад „Тройката“ Тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя по повод 71 години от Победата над хитлерофашизма със специалното участие на квартет „България“
11:30 – 14:00 Дом на Нефтохимика Прожекция на игралния филм „Те се сражаваха за родината“ – вход свободен – 2 серии
14:00 – 17:00 Дом на Нефтохимика Областен етап на III-ия Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце” - 2-ра част
17:00 – 17:45 Дом на Нефтохимика Спектакъл на театрално студио "Кругозор" -, ръководител на студиото - Елена Ференц
19:00 Дом на Нефтохимика Тържествен концерт по случай 71 години от Победата над хитлерофашизма, с участието на самодейни певчески и танцови колективи, както и на лауреатите от Областния етап на III-ия Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце”
В категории:
Бургас
Лацио на Гатузо изумява насред войната между феновете и Лотито
Защо се провали концертът на Лепа Брена в София
„Да гладуват или да мръзнат!“ Еврокомисар предупреди за тежка зима, близо 50 млн. европейци
Запор на сметките на Летище Пловдив заради огромни дългове? НАП погна аеропорта за близо 590 хил. евро
Исторически момент за България! Никола Цолов влиза във Формула 1 този петък
Мечка притича по улиците на Благоевград посред нощ
Тръмп обяви война на „изкуствения интелект“!
Шефът на Софийския затвор иска Кристиан Николов отново зад решетките: Не е доказал, че се е поправил!
Българското сирене по-евтино в Германия? Веригите посочиха причината
Политическа буря след атаката край Шабла: ГЕРБ обвини властта в опасно бездействие, поиска оставки, Мирчев - нота до Русия
Ивелин Михайлов даде рамо на Илияна Йотова за балотажа
Забравете за консервата риба тон! Скумрията крие повече омега-3 и по-малко живак
<a href="http://cheapjordansforsale.net" title="Cheap Jordans">Cheap Jordans</a>
"Дневник" подбра част от анализа:
"За няколко дни страната, която и в останалото време не е с особено добро психическо и нравствено здраве, се превръща в пълна лудница. Започва поредният пик на изостряне на състоянието, което не може да бъде преборено с никакви медикаменти.
Дедите ни са воювали, и ние може да го повторим. Фашисти, бандеровци, ще ги изпепелим с атомни бомби, Крим е наш, фалшиви униформи, фалшиви ордени, окачени по фалшивите куртки на деца, фалшиви нашивки и гвардейски лентички... Защо обличате децата си в униформи? Защо им окачвате ордени? Защо снимате клип на дете като войник? Защо момиченце рисува за войната с кремираните останки на дядо си? Кой да ти каже... Така е прието да се прави", пише Бабченко
Тои дава и свое определение на случващото си - "победобесове".
Според него никой от младежите, заявяващи, че са готови нещо да повторят, няма отговор какво точно искат да повторят.
"Отстъплението до Волга? Тактиката на изпепелената земя – собствената земя – при отстъплението? Опожаряването на селата в Подмосковието, за да не остане нищо в ръцете на немците? Животът в землянки при минус 40 градуса? Дажбата хляб от 125 грама? Децата, прекарващи по 12 часа на струговете в цехове без покрив? Невъзможността на жените, окачващи на самолетите 100-килограмови бомби, след това да раждат? Наказателните части? Заградителните отряди? Скриването на ранените ветерани на остров Валаам далеч на север? Изпращането на освободените военнопленици от германските концлагери директно в лагерите на ГУЛАГ? Репресиите от 1947 г.? Загиналите 28 милиона? Десетките хиляди непогребани и до днес на Синявските височини край Ленинград?
Какво само повтарте едно и също като глупаци? Нима наистина мислите, че дедите ни са воювали за всичко това?
Мълчат.
От шизофреничния мироглед напълно отсъстват информациите за това, че първият щурм срещу Брестката крепост е проведен съвместно с Вермахта и че отбранявалият се полски гарнизон след това е избит от съветските войски, а първият парад там е бил съветско-фашистки. Няма я и информацията, че благодарение на американската помощ получавахме всичко – дори свинска мас. Че край Липецк е имало школа на Луфтвафе, че и след нахлуването на Хитлер съветските влакове с храни са продължавали да пътуват към Германия, че войната изобщо е започнала през 1939, а не през 1941 година...
Смисълът на Деня на Победата придоби диаметрално противоположно на изначалното му значение. Аз вече не разбирам какво представлява този ден.
Разбирах първоначалното послание – никога повече да не се повтаря всичко това, да помним, да не забравяме, да коленичим. Да, тогава също имаше лъжи, но в крайна сметка водещи бяха антивоенните принипи. Техниката, която дефилираше по Червения площад, се представяше като техника за защита от проклетите буржоа, а не за нападение.
А сега какво?
Кои граници защитават реактивните системи за залпов огън "Град", "Ураган" и "Смерч"? Какво сваля паркираната на Триумфалния площад зенитна ракетна система "Бук"? Какви градове бранят самоходните артилерийски установки "Гвоздика" и "Акация"? По чия земя минават бронираните машини "Тигр"? Срещу кои планини стреляха през 2008г. ракетите "Искандер" и "Точка-У"?
Преди време чух водещата по телевизията да казва с приповдигнато-радостна интонация: "Сега виждате как по Червения площад преминават системите за залпов огън "Ураган". Те успешно са използвани в Чечения и Грузия". Боже мой, момиче, ти чуваш ли се? Виждала ли си изобщо какво направиха в Чечения тези "Ураган"-и, в какво превръщат селата? Виждала ли си чеченското село Зона, в което не беше останала и една къща, само стърчащи комини сред пепелището? Цяло село от стърчащи комини – същото, като във филмите за войната, само че сторено не от немско-фашистките окупатори. Виждала ли си как стреля това нещо? Само да го гледаш е страшно.
Само онзи, който виждал тази техника в действие, който поне веднъж е видял в какво превръща тя селата, къщите, хората, човешкия живот, който поне веднъж е виждал какво прави артилерийски снаряд с човешкото тяло и какво става с телата на войниците, изгорели в такава бронирана техника, губи способност да се възхищава на това пълзящо с грохот желязо.
И, разбира се, тази миризма. Миризмата на гориво, на машинно масло, на нагрята от слънцето броня... Това е спомен, който не можеш да заличиш никога.
Възхищение от оръжия за масово поразяване, от оръжия за безразборно унищожение, може да има само в извратена логика. Това не е нормално.
И, също така, съвършено е подменен смисълът, което това оръжие носи в себе си.
След Грузия, Крим и Донбас, това вече не са символи на защитата.
Това са символи на агресията, нападението и окупацията.
"Град"- това е летището на Донецк.
"Бук" - това е сваленият "Боинг".
Т-72 – това е Дебалцево.
Бронираната машина "Тигр" - това е превзетата кримска авиационна база Белбек.
"Искандер" - това е Грузия.
И тези асоциации са завинаги. Това оръжие си спечели именно такава слава.
Този парад вече не е парад на техниката, спасила света от кафявата чума. Това е парад на техниката, убила десетки хиляди хора в страна, която някога ни беше братска. И точно тази техника, точно сега, в този момент, стреля по индустриалната част на украинския град Авдеевка.
Нима забравихте?
Това повече не е парад на защитниците и освободителите. Това е парад на окупаторите. От вашите танкове вече само ни се гади и нищо повече.
Разбира се, нужно е умение да измениш, за обърнеш точно на извратените 180 градуса посланието на този ден, на Деня на Победата.
И, безусловно, ден на търговията с Победата, способна да приеме най-невъобразими форми. (...)
А в същото време в Москва събират продукти за селата и за ветераните от Тверска и Ленинградска области.
Събиране. На продукти. За селата. И ветераните. От Ленинград.
Да ви е честит Денят на победата."
Радистът пак носи заповед за настъпление. Трябва да осигурим връзките на зенитно-артилерийска бригада. Вървим шест километра. Навлизаме в Траутенау. Свечерява се. Влизаме в крайната къща. Там са наши артилеристи, но съвсем не от нашата бригада и даже не от нашата 31-ва армия. Селцето се състои от двайсетина къщи.
Пресичаме улицата. Влизаме в следващата къща. Три големи стаи, две мъртви жени и три мъртви момичета, полите на всички са обърнати над главите им, а между краката им с дъното навън стърчат празни винени бутилки. Вървя покрай стената на къщата, стигам до втора врата, коридор, пак врата и две свързани стаи. На всеки креват, а те са общо три лежат мъртви жени с разчекнати крака и навряни между тях бутилки…
Добре, да предположим, че са изнасилили всичките, после са ги застреляли. Възглавниците са подгизнали от кръв. Но откъде това садистко желание — да ги намушкат с бутилка? И това е нашата пехота, това са наши танкисти, селски и градски момчета, всички те имат у дома семейства, майки, сестри…
Мога да разбера, да убиеш в бой – ако ти не убиеш, ще убият теб. След първото убийство едни ги втриса, друг повръща. После се свиква. Но това тук е някаква ужасна садистка игра, било е нещо като съревнование: кой ще натика повече бутилки, и същото продължава във всяка от следващите къщи. Не, не, не сме ние армейските свързочници. Били са пехотинци, танкисти, минохвъргачи. Онези, които първи са влезли в селото.
Заповядвам да се преместят петте трупа от предните стаи в по-задните, натрупваме ги една върху друга на пода. Разполагаме се да нощуваме в предните стаи…“
„Застигаме цивилното население, бягащо от напуснатите от германската армия източнопруски градове Голдап и Инстербург. На каруци, на коли, пеш, старци, жени, деца, големи патриархални семейства бавно пъплят на Запад, задръстват всички пътища и магистрали.
Нашите танкисти, пехотинци, артилеристи, свързочници са ги изтласкали от шосето, преобърнали са в канавките натоварените им каруци с покъщина, с вързопи, куфари, прогонили са настрана старците и децата и в целия този хаос от хора, коне и коли, забравили за дълг, срам и чест, не мислещи за отстъпващите без бой германски подразделения, с хиляди са връхлетели жените и момичетата.
Жени, майки и техните дъщери са нахвърляни една до друга вляво и вдясно по протежение на цялото шосе, и всяка от тях е обградена от кикотеща се тълпа мъжаги със спуснати гащи.
Облени в кръв, губещи съзнание ги отмъкват настрани, децата, които се хвърлят на помощ на майките си ги разстрелват на място. Кикот, квичещо хилене, смях, викове, стенания. А командирите на тези войници, майори, полковници стоят на шосето, едни се подсмиват, други даже дирижират, насочват — играят ролята на регулировчици. Явен е стремежът всичките им войници да се включат, да не остане никой, който да не е участвувал. Този адски смъртоносен групов секс няма нищо общо с мъст над проклетите окупатори.
Това е вакханалия на всепозволеността, на безнаказаността, тук цари обезличеността и жестоката логика на обезумялата тълпа. Потресен седя в кабината на камиона. Моят шофьор Демидов припва да се нареди и той на опашка, а на мен пред очите ми е Картаген на Флобер. Сега разбирам, че войната съвсем няма да оправдае всичко.
Накрая и полковникът, този, който току що дирижираше, не издържа и сам си проправя път в тълпата, а майорът отстрелва един по един свидетелите, истерически тръшкащите се и крещящи деца и старци.
— Приключвай! По колите!
А след нас вече се задават следващите части. След малко колоната пак спира и аз вече не мога да удържа своите свързочници, които също се нареждат на новите опашки. Около мен моите мили телефонистки се давят от смях и кикот, а на мен ми се повдига и ми причернява пред очите. До хоризонта се простират купища обърнати каруци, разхвърляни мебели и покъщина, трупове на жени, старци и деца…
Стъмва се вече. Вляво и вдясно от пътя се редят германски стопански дворове. Пристига команда да се разположим за нощувка. Моят взвод е разпределен в чифлик, разположен на два километра от шосето. Във всяка стая лежат трупове на деца, на старци и на изнасилени и застреляни жени. Толкова сме капнали, че вече не им обръщаме внимание, лягаме на пода между тях и заспиваме…“
Русия пак ще се отдаде на носталгични спомени от миналото и на агресивен делириум за настоящето и бъдещето.
Кремълската безотговорна клика пак ще се опитва да плаши близки и далечни съседи, пак ще гъделичка шовинистичните мераци на хипнотизираните си поданици, ще се прави, че дълбоко почита ветераните и пак ще словоблудства с мита за „великата победа“ за да крепи собствения, провиснал вече само на нефтени и газови тръби, на ръждясващи ядрени ракети и на лъжлива пропаганда режим.
изобщо нямаше да има Втора световна война!
Те ни орязаха 50% от територията --- и ни унижиха частната собственост. Нашата икономическа свобода беше потъпкана. Законите бяха изтрити. Заробване, не беше освобождение. Сложиха ни диктатор и режим.
Prodajnia kmet veche nareden da lapa pishkite.
През това време те унищожиха всичките ни фабрики и по важните се изнесоха на части към Русия. На тази дата Сталин почна да убива някъде към 20 милиона човека, между които руски граждани и опозиция, украинци, казаци и така. Това беше не ден на победата а ден на започването на руския фашизъм и тоталитаризъм. Нашите земи бяха отрязани, и царското семейство прогонено или убито. Ето така действа Москва. Затова сега има санкции срещу нея и цял свят я мрази.