Деветте живота на пияницата Добри, който повръща върху ръцете на лекари и сестри?

Пияният Добри е мъж на 40 години, който в последните два месеца има девет живота.  Благодарение на лекарите в Спешното на МБАЛ - Бургас. Пияният Добри е мръсен, вони, пикае и повръща върху ръцете на лекари и сестри. Пада върху кушетката в алкохолна кома. След 4-5 часа на системи, Добри е вече добре, къса маркучите, псува на майка и става да си ходи. Бухва се в първата кръчма и след три часа отново колабира в Спешното. След 5 пак къса системите, псува и отива да си допие. Посреща го нощната смяна. После – дневната. И така – безброй пъти за два месеца.

Никой не ще да погледне Добри. А Добри не е циганин и не е клошар – може да е мръсен, но е добре облечен. Има поддържани ръце и стъпала. Говори се, че роднини от САЩ му пращат пари, които той пропива. Преди последната си визита в Спешното, фелдшерите на „Бърза помощ“ разбили вратата на апартамента му в Слънчев бряг, за да го измъкнат оттам - полуумрял и задавен в повръщано. Никой не се е сетил да види дали Добри е здравноосигурен. Къде да видиш, когато той умира в ръцете ти! Кой ще плаща за лечението му? И за това не се сещаш. Докато някой чиновник от МЗ унизително не те приравни с кварталната бакалия, която трябва да печели, иначе – затваря.

„Нямаме отрезвител“, вдигат рамене полицаите, които водят Добри в Спешното. И лекарите въздъхват и прибират Добри, за да изтрезнее в болницата. Социалните? „Че той да не е социалнослаб? Ако иска да ходи в дом, там се подава молба, чака се...“ Анонимни алкохолици? Ама моля ви се, да не сме Америка! Червен кръст? Неправителствени организации?

Поредният несретник, който не е нужен никому. Поредният случай, в който болницата е безплатен отрезвител, социален дом, приют за старци, изхвърлени от децата си, приют за децата, изхвърлени от родителите си... А – някой все пак търси Добри! „Обадете ни се, когато Добри пристигне. Издирват го чрез Интерпол“, заръчват полицаите. И Добри идва. „Няма ли да си го вземете? Не, какво ще го правим“? „Ами Интерпол“?...

Не, не става дума за заплатите на лекарите, нито кой си плаща здравните осигуровки, още по-малко за Здравната каса, новия договор, клиничните пътеки, безбройните клишета и празните чиновнически глави. Не става дума за това кой е добър лекар, кой лош, кой ще ходи на конгрес в Милано и кой рекламира „уникалната“ си операция пред празния кабинет... 
Иде реч за Добри. И за #КОЙ-то се грижи за него.